ФИМОЗА!

така ли? и какво ти харесва в "тази история"?  На мен ми се приплака, като го про4етох, 4ак ме заболя, вапреки 4е нямам такъж орган ... но си имам мом4енце.
Що за злоба към мъжката 4аст от обществото?!

Е, хайде сега! Къде ти е чувството за хумор
Както виждаш и аз си имам момченце и последното нещо, което искам е да изпитва болка по какъвто и да било повод.

А за мъжката часто от обществото когато и да се пошегуваме, няма да е лошо 

Ох, ами ... така де...лошо няма. 4увството ми за хумор, оба4е, на тази тема никакво го няма ... щото си имам притеснениа именно за това 4е не сам пражила нищо от самото раждане /по съвет на местните педиатри/, а все оше сме на никаде с "забелването'. То аз и не опитвам много 4есто, де, но имахме скоро среща със специалист и тои каза 4е е ОК, щом си пишка нормално и няма други проблеми...и 4е ще се оправи от самосебе си до 3-4 годинка. Ако ли не - тогажа стероиден крем /ако пражилно съм запомнила/, а ако и тогава не стане - хирурги4еска намеса...

Аз така като чета горните мнения и съм склонна вече да повярвам, че наистина не бива да пипа пишлето. Хората по света си знаят работата, щом смятат, че е нормално - значи е така. Не се притеснявай. Сигурна съм, че фимозата там се среща не по-често от колкото в БГ, въпреки драконовските мерки, които предпиемат нашите загрижен педиатри и хирурзи.

Ами така реших. Тук живея, тук го родих, тукашните лекари ми го гледат и на тях се доверих. Досега не са ме разо4аровали. В краина сметка, тукашните лекари са тези, на които раз4итам винаги, когато нещо не е наред. Искрено се надявам един ден да не съжалявам за това. Но съм гожорила и с други мами тук - местни и емигрантки, които казват 4е не са имали проблем в краина сметка.
даже едната от тях /много интересно/ има 2 броя - едното раждано в България и живяло там до 8-та си година /с вси4ките му екстри по темата/, а другото - раждано тук. Раждания тук го гледат по тукашните разбирания...

Ако те  притеснява дали правиш всичко както трябва и дали изобщо трябва да правишнещо,  защо  не се консултираш с уролог? Все пак  педиатрите не са специалисти по всичко (а бабите още по-малко ). Ние така направихме  и той  ми обясни кога какво  трябва да се случва с пишлето и прилежащоте му органи.

Малко по-горе бях споменала 4е сме се консултирали ве4е със специалист. Именно уролог имам предвид. Това, което понякога ме кара да се замислям е опасението ми 4е на една по-съзнателна вазраст може в краина сметка да се наложи хирурги4на намеса и това да е голяма психи4еска травма...Т.е. притеснява ме това из4акване да стане от самосебеси колко време е именно ...

Мили мами и аз се притеснявам за пишлето на малкия, понеже на едно място има все едно вързано с конче и отгоре пак се разширява - ох не знам как да го обясня - надявам се сте ме разбрали - страхувам се, че не правя нищо - тук всички ме съветват да издърпвам кожичката и че вече съм закъсняла и че ще има малкия проблем с това ...чудя се какво да правя?

А лекарите какво казват?

Към бележката на Доц.Бранков бих желал да направя малък коментар:

"че в медицината, в случая в детската хирургия, не могат
да се изказват крайни становища."
Тук не става въпрос за "крайно" становище.
Става въпрос за точно установен факт(и), които обуславят точно определен начин(и) на поведение. ААП от 20 години разпространява памфлет със заглавие "Грижа за необрязаният пенис" в който много точно и ясно е написано всичко. Става въпрос за НОРМАЛЕН  морфологично препуциум и невъзпрепятствено уриниране-такива са 98% от всички случаи. Няма "различни" "форми на кожичката на пишлето"-единствен критерий за физиологичност са точната полова диференциация на органите, нормалното положение на меатуса, липсата на инфекция на кожата или околните тъкани, както и безпрепятственото уриниране (липса на клапи на задната уретра или други вродени аномалии).

Когато се касае за педиатричен проблем, мнението на педиатрите е най-важно и е първостепенно. Те дават линия на поведение,а когато има конфликт на специалности се изработва обща позиция и се излиза с единно мнение.

"Западния свят обрязването не е вече религиозна, но и хигиенна
мярка"->>това не е точно. Обрязва се само по медицински или религиозни показания днес, като религиозните са превалиращи.

"В Източна Европа се предпочита заголването на кожичката..."-както и при много други случаи и тук в Източна Европа се работи "на око", без никаква научна обосновка, критерии и разум. Просто остатъци от съветските медицински практики (вж.->> даването на Калциев глюконат пер ос+Вит.Ц), с които трябва да се свърши веднъж завинаги. Когато нещо "се предпочита", се дава точна обосновка защо, както и с какво намесата в тези случаи е по- благоприятна за пациента-тоест дефинират се точните критерии, според които линията на поведение е по-добра от другите.

"като открих над 900 научни статии по проблема на кожичката на пишлето за последните 10 години"->>Вие говорите за ред патологични състояния. Тук коментираме нуждата от намеса(и) при липса на каквато и да е била патология. За момчетата с необрязан полов член, и без патология или симптоми, от 20-ина години е установено, че никакви намеси не са необходими, освен нормалната хигиена на половите органи. Установено е точно каква е вредата от намесите, късните усложнения от тях, както и  нежеланите от психологично естество странични ефекти от насилствените действия. Освен това, както и Вие пишете, е абсолютно неприемливо да се "слага" бебе на легло и без никаква нужда ( и упойка) да се правят болезнени и насилствени процедури. Този манталитет пак е остатък от старите ни руски влияния-"целта оправдава средствата", без значение какво мисли отделният индивид по отношение на собствените му права, пък нека и да не може да говори все още ( и плачът е отговор нали?).

"Все пак разбирате, че хората дискутират на високо ниво и че нещата не са толкова прости."-по отношение на практиките по "забелванията", нещата са ясни и прости. Трябва да се наложи единна линия на поведение-да се забрани играта с детските полови органи без нужда, да се спре импровизацията, както и личният егоизъм. Да се отчетат данните от толкова години интензивни проучвания и да се работи с мисъл за правата на пациента и спазването на правилото на "primum non nocere".

Невежеството не е личен проблем само-то е проблем на обществото, проблем на липса на лична свобода, както и на средства и способи за поддържане на професионалната квалификация. То е и проблем на господстващият манталитет-бълграската педиатрия е дълбоко засегната от манталитета "Бобев", а българската медицина като цяло от манталитета "Лисенко", ако ме разбирате какво искам да кажа. И докато в българската медицина не се появят отново фигури като проф. Киркович, проф. Персиядо Рахамимов или проф. Братанов нещата няма да се променят много.

Благодаря ви!!! Много ме успокоихте!!!

Моя позната ми разказа как като забелвала пишката на сина си и веднъж  нещо там останало заклещено между кожата, започнала да се надува и зачервява. Та както си било бебето с хавлийка след банята го метнала в колата и бързо в "Пирогов". А там като се разфучали: "Каква работа има педиатърката Ви да му бърника по пишката!?! Я, оставете хлапето на мира. " Абе, оправили го. Но след като ми разказа този случай реших, че аз на моя пишката му няма да пипам.
Лекарката го дърпа на всяка консултация, ама през ръцете не мога да я бия.

Вече съвсем се обърках - едни специалисти са категорични по въпроса за постепенното оголване още в бебешка възраст, а сега виждам коренно противоположно мнение, което всъщност ми допада повече. Да споделя и моя опит: По съвет на педиатъра придърпвахме кожичката му от 2 месец, след всяка баня, по мъничко, леко ( бебето, естесвено не усещаше никакава болка)  и така до към 1 и половина, когато вече съвсем се оголваше. След което започнахме да я оголваме все по-рядко и по-рядко, защото вече нямаше проблем... и когато детето стана на 2 годинки вече това започна да му става неприятно и просто спрях за около месец- два и фимозата отново се прояви. На 4 години е и има фимоза. Съветвахме се с уролог, защото пишлето се издува като балон , когато пишка и си мисля, че това не е нормално. Урологът каза, че е твърде тесен отвора и че трябва да се обреже - аз се възпротивих, естествено. Каза, че другата възможност-  цепването на кожичката, крие повече опасности за инфекции. Тогава се опитахме със стероиден крем  и почти успяхме за месец пишлето се оголваше , но не беше много лесно. На детето му призляваше вече от това и просто вече не ни разрешава да го пипаме, опитах се да го накарам сам, но не и не - каза , че го боли.  Не ми се иска да го подлагам на среса от рязането ( не обрязване естествено - това ми се струва много жестоко) ... Възможно ли е да изчезне фимозата след 4та годинка от само себе си?

Частичното издуване на препуциума по време на уриниране- "балониране"-се смята за нормално явление. Когато препуциумът започва да се отлепва от само себе си, или е частично отлепен, вследствие ненужни "упражнения", може да се забележи това.Понякога от много "ентусиазъм" при "манипулациите" или ежедневни "забелвания" препуциумът става отточен и болезнен. Лека обработка с Бетадин-разтвор или Бетадин-сапун (антисептични средства) ликвидира този проблем.
На тази възраст кожичката трябва да отстъпва назад само толкова, колкото да се показва отворът на уретрата отпред и нищо повече. Ако поддържате нормална хигиена и спрете с "манипулациите" след няколко години мисля няма да имате особен проблем.
Всеки опит за насилствено издърпване, може да предизвика заклещване на главичката на половият член от издърпаният назад препуциум (парафимоза). Това, че на тази възраст кожичката не се издърпва напълно, не значи, че детето непременно има фимоза.