Работохолизъм и агресия

Авторката върти,сyчи , пак иска още един ( 10 000 на брой) разговор да проведе
Мога да си представя как ще завърши  порединия разговор...
Колкото повече му пилиш на мозъка да прекарва време с вас,толкова по-малко ще го прави, ама давай,провеждай ще един разговор, в които още веднъж му обясни как стоят нещата, още веднъж се покажи като нещастната болна женица впила се във врата му...това няма ли да изглежда като "един жалък и нещастен опит за внимание"?

  Здравей Сама,


 аз няма да те упреквам както правят другите момичета,защото донякъде съм в твоето положение и прекрасно те разбирам.Знаеш ли има нещо вярно в 7-мата година от брака,поне при мен така се получи.Няма да пиша много,но само едно ще ти кажа,продължавай да се бориш за разлика от съветите тук.При мен се надявам,че се получи,след като си събрах багажа и децата и се изнесох,дори бях готова с молбата за развод и след една седмица той беше този които ме молеше да оправим нещата.Много ни помогна и семейния терапевт,макар че отидохме само два пъти аз знаех, че този път беше различно.

Момичета,
първо на никой думите не оставям да ми минат покрай ушите. Слушам и козирувам.
Много истина и много правилни съвети. Аз бих ги дала.
Много е трудно да предадеш истинската ситуация, когато си в нея. Много е трудно и да разкажеш за един човек, неговият характер, хубавото и лошото.
Прочитайки написаното от мен до сега, си давам сметка, че звучи не съвсем коректно.
Нека да кажа за ударите. Звучи сякаш той ме бие и за добро утро. Не, подчертавам,че ме е удрял няколко пъти за когато е бил супер пиян, преди години.
Да, прощавам ги защото, аз самата съм правила безумия пяна. Той дори не си ги спомня, и съответно отрича да е станало. Както и да е.
Последният път се случи преди една година, когато той беше трезвен. Тогава реагирах много бурно, не съм се изнесла, но той за първи път видя в очите ми, че говоря истината, че ако ме докосне още един път се изнасям с децата. Видя го, уплаши се и се надявам да не се повтаря. Но както казах той е с много болни нерви. Не е оправдание. Започна да се променя в последно време. Вчера говорих с майка и стигнахме до извода, че всъщност с раждането на бебето той сякаш стана друг човек. Уплаши се как ще се справи в издържането на още едно дете.
Който не е минал по тежките пътища на емигрантството с бебе и на 24г не знае какво отнема на човек да остане на гребена вълната и да не загине. Да, знам че и на хората в България не е леко. Но има и друга страна. За човек с лабилни нерви е тежко. Винаги сме били големи приятели, винаги всичко сме споделяли. Винаги всичко сме правили заедно.
Както казах към мен не е имало каквито и да е изисквания. Смята ме за страхотна майка.
Когато говоря, че ми е писнала ежедневната агресията, имам в предвид това: липса на настроение, супер нервен, няма търпение за нищо. Няма нерви дори да закопчае детето в столчето на колата. Изпуска си нервите от малки неща. Това не значи, че не говори с мен, че ме командири или мачка ежедневно. Той е тотален невротик, не е посягал на децата никога, но и няма търпението да се занимава с тях в последните 2 години. Има много изключения, моменти в които той се държи съвсем нормално. Тук говорим за невротично поведение. Това ми омръзна, омръзна ми това, че той не осъзнава какво докарва на себе си и нас с тази вманиаченост в работата. Простих му ударът, защото знам, че това се дължи на пълната му невъзможност да си контролира нервите, а не че е мъж който смята, че е ОК да се бият жени.

Сега нека ви кажа как се развиха нещата тези 2 дни.
В събота синът ми отиде при него и му каза, че не издържа така и тримата трябва да поговорим. Мъжът ми веднага казал, че няма нищо против.
Седнахме всички заедно и детето започна с това, че е много нещастно от тези разправии, че иска баща му да е малко повече време с него, че само му обещава неща, които не изпълнява. Беше му обещал, че ще излизат да тичат заедно. Мъжът ми леко се опита да се защити в началото, но след няколко минути просто свали гарда и каза, че за всичко е виновен. Извини се и на двамата,че се е държал така и че го е срам от поведението си. Каза, че иска да има драстична промяна. Каза, че разбира колко ме е изоставил, заради болни амбиции и желание да може да осигури по-добър живот за нас. Каза още, че дори в работата има проблеми с това колко много работа върши. Последната година чувам 2-3 пъти оплаквания, че прави твърде много неща и хората които работят с него не могат да му смогнат с тестове. Говорихме за това, че си обезценява трудът вече. Не може да спи дори малкото часове за сън които си е оставил. Осъзнава, че трябва да има моментални промени в режимът и поведението си.
Самият той предложи режим:
Прибиране до 7ч от работа. Никакво седене на компютърът след 10ч., позволен е 1ч. работа събота и неделя общо. Трябва да бъде използван до 12ч. на обяд.
Максимално повече време на вън.
С радост разбрах, че не е пушил нито е пил алкохол. До тук ми доказва, че е сериозен в плановете си. За първи път в живота си не пуши и не пие от 3 месеца.
Изказах притеснение, че е много вероятно да има провал. Той каза, че е такъв инат, че закучи ли се за нещо е малко вероятно да не го изпълни. Мислил е доста тази седмица и казва, че е готов за промяна и не иска да ни нарани и изгуби.
Казах му, че едно от нещата които трябва да изчезнат тотално от поведението му са агресивните сцени пред мен и децата. Казах му, че осъзнавам че няма да му е лесно да се бори, че ако усети нужда да си излее нервите да излезе навън, да ритне някой камък и да изпсува и да се върне спокоен в къщи.
Не мога да разкажа всичко, което говорихме тези два дни. Попитах го има ли някакви оплаквания към мен, той каза-НЕ. Каза, че ще се включва в чистенето събота и неделя, ако имам нужда от помощ или ако искам да неамем фирма за чистене.
Не е седнал дори за секунда на компютърът тези 2 дни. Заведохме децата на няколко интересни места. Държа се много мило, така като го знам че е когато се е наспал и е спокоен.
Успя да спи добре и двете нощи и има съвсемдруг вид.
Радвам се на развитието до сега, и съм умерено оптимистична за бъдещето.