
И ние ходим по гръцките острови от години, та се надявам и малката да се спогоди с тях.
)

На Алекс му давам от 4 дни картофче с кърма (или по скоро кърма с картоф
), но нещо няма голям успех. Мръщи се много и ръмжи през цялото време. Освен това забелязвам, че рефлексът на избутване още не е изчезнал. Въпросът ми е дали е нормално да недолюбва твърдата храна 4 дни подред и дали е готов за захранване след като избутва лъжичката?
За водата хич няма да коментирам
Не ми е ясно как ще се научи
Не иска от шише, чаша, лъжичка ... всичко му отива във врата 

Не е акал от вчера сутринта, а иначе е много редовен 



. Млъкна веднагически. Жалко, че не можах да му покажа и на Шейла, както и на другите можещи.. Може да не мога да снимам, ама покрай вас поне добих представа zа качествено снимане. Та се гордея с вас, един вид 

У нас сме като в "Женени с деца" - аз искам и крякам, а той 'не ме отразява', ама иначе много ме обича. Обикновено ме огрява почивните дни - събота, неделя - празници 
.Тоест и при нас е почти събитие. Много тъпо, ама това е. Не zнам zащо се получи така и ми е малко неприятно.. А някога бяхме като Флу.. Ех, спомени. Флу, от кога сте zаедно, ако не е тайна? Браво zа пламъка 

На Алекс му давам от 4 дни картофче с кърма (или по скоро кърма с картоф
), но нещо няма голям успех. Мръщи се много и ръмжи през цялото време. Освен това забелязвам, че рефлексът на избутване още не е изчезнал. Въпросът ми е дали е нормално да недолюбва твърдата храна 4 дни подред и дали е готов за захранване след като избутва лъжичката?
За водата хич няма да коментирам
Не ми е ясно как ще се научи
Не иска от шише, чаша, лъжичка ... всичко му отива във врата 


знам за случаи, при които захранването след 7ми месец е ставало кошмар, заради вече утвърдения навик за смукане и себеосъзнаването на детето, че ако не иска, няма кой да го накара да си отвори устата
/

Историята познава и по-плътски периоди в живота ни... не знам дали умората е оправдание, но аз длуго обяснение нямам, защото се обичаме много.
Галя благодаря ти.Изненада ме толкова приятно,че даше не би могла да си педставиш!
Иринка безкрайно мила и отзивчива.Муцо не очаквах да ми се обадиш и ти и много положително ми подейства.Диде такъв жест не съм очаквала никога и от никого.Изпълни мечтата ми и не остави детенцето ми без празник
Момичета на всички вас,нямам думи и сили да изкажа безкрайната си обич и благодарност.Сърцето на всяка една е по-голямо от слънцето и по-топло от него
Знаех,че сте с нас и ни мислите,но не очаквах такова нещо.Специална темичка,и хилядииии положителни мисли и пожелания.Ирини,Шмат приказни сте.Плаках.След всеки смс или обаждане плаках.И след като Дидка си тръгна плаках много.Плакаш и прегръщах малката си дъщера."Хайде мамо,ще си ходим вече,всички мислят за теб и те чакат,ти си здрава"Трудно е.Не можеш да направиш нищо.Мълчиш.Чакаш.
Толкова уплашена и стресирана малка душица.Не искаше да спи сама.Искаше при мама.В моето легло,върху мен.Така и беше.Намалиха и храната.С дни не хапваше над 100мл а често и по 60-70 най много.Беше толкова отпусната,но се усмихваше.И пак пореден ден,и пак не е добре,и отново сменят абокат.Секрети,кръв,системи....всеки ден.Свирят и гърдите.Но се смее и скача и пълзи.И зъбче Няма такава радост.Малкото ми болно детенце има вече зъбче.В болницата,сред системите.Порастна.Отслабна.Сърцето ми беше една топка щом я доближеше лекар.И виждайки сбръчканата му физиономия знаех,че не е добре.Че все още ше се лекуваме там.Не можех да спя,тя също спеше малко.Нощем се будеше над 10 пъти,правехме антибиотик и инхалации.Толкова беше уморена,че за миг заспиваше в ръцете ми както седеше.Вече седи стабилно.Щом я оставех се започваше ужасяваш плач.Страх я беше.И днес.ДНес казаха "отивате си"Оказа се,че имало варицела в отделението и за да не я застрашават я изписаха,а и здравната каса поема само 6 дни,а ние изкарахме 9.Безкрайно се зарадвах.Исках да си я взема и да си я занеса в къщи.Всичко,което правехме в болницата сега го правим в нас.Още диша трудно,още кашля доста,но съм щастлива,че си е тук.Няма го вече безкрайния страх,какво ще кажат този път лекарите.Сега ще си я лекувам аз.И ще чакам инкубационния период за варицелата
Имахме още да седим в болницата,но понеже е що годе стабилна/тя всеки ден е в различно състояние/и най-добре беше да си ходим.




Препоръчани теми