За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

ria...

Nessa...мила, напълно те разбирам, как се чувстваш. Да, случва се да нараним някое чуждо его...макар и бе да целим това, то се случва. Понякога...от това че сме били открити и сме казали истината се чувстваме виновни, понякога не. И аз бях  на принципа, по добре истината , отколкото благородната лъжа. Но напоследък, благодарение на една приятелка ...с която обсъждахме темата за директността и доколко тя е полезна за другия и има ли смисъл да му я казваме, стигнах до извода , че не винаги е " полезно " за другия да сме открити и директни към него. Той може би не е готов  да чуе и приеме  това, което мислим за дадената ситуация. Защото ние мислим, че му казваме истината...но той пък  си има негова истина  и няма да разбере нашата.Може би понякога е по-добре да премълчим...както каза тонимар..../не да излъжем, ами да премълчим/?

 Има ли шанс да се срещнете и да му обясниш, че не си искала да го обидиш, а че само си искала да кажеш, това  което си мислела?  .... за да не те гризе съвестта и да не се чувстваш зле от това, че човека/егото му/ е ранен... Сигурно има решение за това...и ти ще го намериш за себе си, за да не те измъчва това проблемче дълго време.
 

Както казах човекът е много близък до мен и се виждаме всеки ден. Обяснила съм му,че целта ми не била да наранявам а да изясня своята гледна точка и позиция - и някои мои решения, които произлизат от нея. Направих го с добри намерения - какво ще произлезе в последствие ще се разбере по-нататък.  За себе си ще се опитам да отличавам по-добре Его от Аз - едва сега осъзнавам,че това е и мой реален проблем - когато се поставя в същата ситуация но от другата страна. Благодарение на случката и на вашите разсъждения по въпроса разбирам, че досега не съм разграничавала Его от Аз и това ме е карало да страдам излишно    Благодаря ви за помощта

*Nessa*, не зная каква е точно ситуацията, в която си попаднала.
Няколко пъти ми се е налагало да казвам някои неща на хората (не става дума за личните им качества), но в тези случаи заставах пред тях и обяснявах, че предпочитам да кажа истината, отколкото да излъжа. Реагирали са различно, в единия случай по един начин, в другия по друг, но приех спокойно и двете реакции, защото за мен истината е важна, това което чувствам е важно. И не желая да живея в лъжа. Във втория случай нещата продължиха по същия начин, човекът ми отговори само: "Знам!" Но аз се чувствах друга, сякаш бях свалила тежък товар.
Прецени си дали искаш да носиш товара и да си в добри отношения, или да го свалиш с цената на реакцията на отсрещната страна.
Вероятно има начин да не нараняваме хората когато им поднасяме истината, но за съжаление все още не съм го открила този вариант за себе си.

*Nessa*
знаеш ли колко пъти съм попадала в подобна ситуация   понеже съм доста прям човек...а преди бях и многооо по пряма от сега
но разбрах, че няма смисъл от  директността и истината, ако човека отсреща не е готов да я приеме
думите ти отиват на вятъра и наранения си ти. и въпреки всичко пак ти трябва да правиш стъпка поради Егото било неговото или своето... та както е казала Винцето, замълчавам, сменям темата.. избягвам човека ако е необходимо
 защото освен обтягане  на отношение друго не се постига!

щом на теб не ти е удобна ситуация, обясни , че си си изпуснала нервите, но че си казала какво мислиш... прости и поискай прошка.. друго ще се нареди от самосебе си

ОТГОВОРНОСТ

Играта, която играем, се нарича преструване.
Ние се преструваме, че не се преструваме.
Ние избираме да забравим кои сме.
И тогава забравяме, че сме забравили.
Кои сме ние всъщност?
Ние сме Центърът, който наблюдава и режисира представлението и който може да вземе решение как да се развива действието; това е съзнанието за собственото АЗ - онова мощно, любящо, перфектно отражение на Космоса.
Но в опита си да се справим с минали ситуации, ние сме избрали пасивната позиция, за да избегнем наказанието или за да не загубим любовта.
Ние сме предпочели да отричаме отговорността си, като се преструваме, че нещата току-що са се случили и че нищо всъщност не зависи от нас.
Ние сме прехвърлили отговорността върху другите, позволили сме те да владеят нашия живот, свиваме се някъде долу и свикваме с тази мазохистична поза, свикваме със своята слабост, със своята нерешителност.
Но в действителност ние сме свободни и сме център на космическа енергия.
Нашата воля е нашата мощ.
Нека не се преструваме, че не я притежаваме, или че нямаме нужда от нея.

  Амитола

По тази причина не подарявам "умни" книШки на близките си. Купувам ги за себе си, и понеже всеки хвърля по едно око в канчето на ближния си  , много скоро (обикновено тайно) започват да ги попрочитат 

Не зная дали сте гледали това, на мен ми направи силно впечатление и затова реших да го споделя с вас:
http://www.vbox7.com/play:3744f49a
 

ria...не, не получавам всички по един същи начин информация, поради факта, че сме различни. Сетивността на всеки е различна, затова и възприемането е различно...

 Относно въпроса ти, дали сме опитвали да си се представим в чуждо тяло?Аз лично съм нямала такива опитности. Иначе съм се опитвала, да се поставя на мястото на другия, но като гледна точка... като се опитвам  по този начин да разбера неговия начин на виждане и разбиране на нещата/ със съпруга ми например...и се получава доста успешно/

esme_bolger..страхотен цитат си дала за привързаността

Да си мислим , че нашата гледна точка е най-вярната, и да налагаме" нашата" истина и да  казваме на другите, колко  много грешат... наистина поражда голяма бариера в общуването. Също носи вътрешно страдание на този, който го прави, поради неразбиране и не приемане на други гледни точки...Наистина е важно / за самите нас/ да разбираме, че след като имаме  проблеми с общуването с  определени хора, то значи ние  си имаме вътрешен проблем...за решаване. Важно е да осъзнаем също, че причината за това трябва да се търси вътре в нас самите...а не  в другите. В момента , в който започнем да го правим...сме  вече освободени от тази  привързаност.

dani avramova...благодаря за клипчето!  Много въпроси...които все още остават без отговор. За съжаление хората не се замисляме много за Планетата...

dani avramova, благодаря! 


Защо унищожаваме Планетата си?
 заради собственото си унищожение

Нима не е толкова важна?
нима никой от нас и от Цялото не е толкова важен?

Защо не спрем? Защо продължаваме?
да живеем извън Любовта и Пътя...

Защо избиваме животните?
не виждаме целостта...

Защо не спрем да замърсяваме?
не успяваме да се изчистим и доверим на Вселената...




Спаси се, Спасителю... с Любов се спаси!

dani avramova, благодаря!Хубаво клипче и хубави въпроси.Докато го гледах обаче...ми хрумна нещо напълно противоположно на всичко което тук си говорим и четем по книгите,дори нещо напълно противоположно и на моите собствени схващания.
Защо унищожаваме Планетата си?
Хмм,може би тя просто следва своя собствен еволюционен ход.Може би малко се надценяваме вярвайки,че ние управляваме хода на събитията на планетата ни,а може би е обратното.Тя иска да направи някакъв нов скок ползвайки нас като инструмент за това,взаимодействайки си с нас.Ако вярваме в съществуването на единство,на глобалност и на тотална взаимосвъраност на всичко край нас...тогава сме част от един голям всеобщ план....тогава защо се изненадваме на промените,на действията си...на случващото се...За мен нещата не са така пагубно застрашителни.За мен те са логични и следват своя ход.Важно е всеки да направи и даде най-доброто от себе си разбира се...Земята е в непрекъснат процес на промени не започват от днес,утре нито са от вчера.Благодарение на тези промени и ние сме тук незастрашавани от динозаври...
Еволюцията е в ход.Промените са все по-видни и на лице.Имаме избор.Да се променм,за да опознаем новото лице на планетата ни или да останем в еволюционната история като едно от изчезналите звена предхождащи новите същества....

Кой беше  попитал за това дали сме влизали в тялото на друг?Аз,но на сън ,но не в тяло на човек,а в тяло на орел.

Прегръдки за всички 

dennis, разкажи ни за орела. Какво изпита?

  нали знаете колко истински свободни и неограничени сме в съня си.Това беше един от онези сънища който те оставят с едно чувство за това,че си бил в паралелна реалност.Сънувам как тичам боса през гората,щастлива съм,това е моята гора,познавам всяка клонка....имам дълга черна коса....малко по-късно установявам че съм индианка виждайки палатките в селото...но нещо не е наред тихо е..виждам хора на коне индианци ,но не са ми познати..започвам да тичам с все сила в противоположна посока от тази на селото ,излизам на една открита планинска необятна ливада..няма пукнат храст,ни дърво...само една огромна скала на върха...успях да долазя до скалата и се скрих,едва дишам...забелязвам орел кацнал над мен върху скалата затварям очи...сякаш съм в тунел...и ето че в следващият миг съм птицата.Отварям крила и летя....летя към селото да видя какво става там.Господар съм на въздуха,спокойно ми е ,рея се без страх...Свобода....Ако можеха хората да са това!?....събудих се и цял ден усещах че летя от щастие,от удоволствие от удовлетвореност...Същото усещане като да си скочил с парапланера и да се върнеш в града и ежедневието.

А между Италия и Словения има един "Зелени Център"в който се правят много интресни срещи на хора занимаващи се с Медитация,Йога,Рейки и не само.Намира се в планината и се правят различни семинари,упражнения за постигане на различни неща или по-скоро за отърсване от например страха...разискват се проблеми на хората който са отишли.Сестра ми ,беше ходила няколко пъти със свои приятели и сподели как са правили една ....незнам как да кажа медитация ли е или не е ....Под ударите на барабан е трябвало всеки да си представи как си поглежда към краката,вижда с какво е обут и къде е стъпил и тръгва да върви напред....после по знак от Учителя се връща обратно...Сестра ми е видяла не крака ,а лапи на лъв и как излиза от пещера и скача от една скала в червеникъв прахоляк и как изревава много силно  Друг път трябвало всеки да намери своето дърво в гората и да пренощува сам до него,като на сутринтта са си споделили чувства,мисли кой как е изкарал...Това е било упражнение с цел да се отърсим от страха да бъдем сами.

  на всички!

Имам доста да наваксвам с четене... лека полека днес утре надявам се да успея.
И все пак бих искала да споделя нещо хубаво.... Часът на Земята едно добро дело за нашата майка Земя: http://www.panda.org/bg/get_involvedd/earthhour2009/

dennis, благодаря за полета на орела  Очаквах го с трепет. 

Мечтая си за момента когато ще мога да участвам такива занимания като в тоз център. Понапред да простя и да се излекувам.. Дано съм ги подредила правилно 

dennis ,  ако забравим тенджерата на котлона, и тя ли ще последва своя еволюционен ход



fastuche , правилно са подредени, но няма грешка, ако ги размениш, важен е резултата! 


Cantariny, благодаря! Остават три дена!