За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

звездичкаважното ,че изведнъж ми внасяш с 2 реплики много яснота.Все едно накрая в манджата да няма подправки.Особено мерудия 
eldivine супер си,сега ще прочета.
 Passiflora  

Този пост ме накара да се замисля, че всъщност да изпиташ истинската вселенска ЛЮБОВ към всяко човешко същество минава през ПРИЕМАНЕТО на другите със всички техни слабости и грешки. А за да приемеш слабостите на другите без да ги осъждаш трябва да да приемеш, че ти самия не си идеален и грешиш. За да не си способен да простиш на другите каквото и да било означава, че не можеш сам на себе си да простиш.
И въобще има ли непростими неща при условие, че всеки върви по свой собствен път и в крайна сметка всички пътища водят към Бога?!

Dennis, аз вече на себе си не се обиждам , още по-малко на тебе или на някого от темата    

mamm1129   Направила си най-невероятното обобщение на темата за прошката с един единствен въпрос:


Още нещо ще ви сподеял в тази връзка. Приемам всички хора като абсолютно равностойни на мен. Никой не е по-малко от мен самата, но и никой не е повече от мен. (В първия момент това е невероятен удар за егото.)
Щом Бог ни обича еднакво, следователно във всеки един от нас е вложил същото както и в другите. Но от нас самите зависи как ще се развиваме и до къде ще стигнем.

да, разделени са.
и няма какво да прощаваш на самото действие.
прощаваш ли на едно наводнение, че е унищожило хора, къщи, животни...?
приемаш го.

Привет на всички!  

Радвам се, че написаните неща предизвикват размисли, съгласие или несъгласие. Това означава, че се замисляме над прочетеното.  

Разбира се, всеки има свой начин за достигане до прошката! Важното е да открие всеки за себе си този начин и да го приложи.


ria , и аз преди време се заблудих, че съм си простила за всичко, но изникнаха две спотаени, дремещи си липси на прошка.   Важното е да не те притеснява, а да започнеш пак с работата над прошката.


Дани Аврамова, права си за четирите споразумения. След малко ще си поправя пропуска!  


emoli , наистина е добре, че съзнаваш проблема, само така можеш да направиш нещо.
Хрумна ми дали вместо да се вглеждаш назад, за да разбереш и уловиш пропуските си, не е по-добре да погледнеш в настоящето ти. Да се запиташ например "Какво ми липсва", "Какво ми пречи, за да се чувствам добре /щастлива/", "Какво искам" и всичко, което ти хрумне. Когато си отговаряш на някой въпрос, мисля, че отговора ще те насочи към пропуска в миналото.  

Не забравяй, че всички допускаме грешки и е добре от тях да черпим ползата, а не отрицателно отношение към нас или някой друг!  


eldivine , благодаря ти за труда!  

От снощи не съм влизала в темата. Сега виждам, че сте писали по цитата, към който дадох линк.

Не съм прилагала този начин за прошка, но според мен авторът - Монахиня Силуана Влад смята, че след като се направи списъка може по-лесно да се отговори на въпроса

Следователно по- лесно биха могли да се намерят и отстранят причините, които спират или затрудняват опрощението. Поне аз така приех написаното. Разбира се може да не съм изтълкувала правилно автора, но това е впечатлението, което създаде у мен този метод, ако мога така да го нарека.

четирите споразумения на толтеките


1. БЪДИ БЕЗГРЕШЕН В СЛОВОТО СИ

Говори честно. Казвай само това, което мислиш.
Не използвай словото, за да се самоохулваш или за да охулваш другите. Насочи силата на словото към истината и любовта.
Ако проумееш, че словото има силата да твори, че това, което казваш, подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите, ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света.
Словото има силата на магия: бяла или черна - зависи единствено от теб. Дай на словото си любов и помни, че каквото изпратиш, това ще получиш.

2. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО

Хората не правят нищо заради теб. Ти не си център на тяхната Вселена. Ти си център единствено на собствения си живот.
Това, което хората казват или правят, е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично, когато проумееш, че животът на другите е резултат от техния избор, тогава ти имаш имунитет срещу мнението и действията на другите и няма да станеш жертва на ненужно страдание.

3. НЕ ПРАВИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ

Намери смелост да задаваш въпроси и да изразяваш желанията си. Никой освен теб не знае твоите мисли, затова - изразявай ги максимално точно, за да избегнеш недоразуменията.
Ти не знаеш мислите на другите, затова не прави предположения, а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията.
Общувай с другите възможно най-ясно, за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия.

4. ВИНАГИ ПРАВИ НАЙ-ДОБРОТО, НА КОЕТО СИ СПОСОБЕН

Най-доброто, на което си способен, е променлива величина.
При всички обстоятелства давай най-доброто от себе си и няма да се самоосъждаш, самобичуваш и самосъжаляваш, защото съвестта ти ще е чиста.

За прошката 

"За да се научим да прощаваме е нужна практика"* 


Наистина така е  , просто трябва практика и постоянство   
*Спомням си че това го бях чела някъде на руски но уви не мога да се сетя от къде е 

 благодаря, че ми ги припомни  бях ги забравила, а обичах да си ги повтарям.... 

Днес се замислих дали и доколко са ясни усилията ни. Какво точно се опитваме да постигнем. Какво изобщо правим...
Вече беше посочено, че цялата тази многостранна информация, която споделяме и цитираме тук, действа като заливане с кофа вода. Може би някои губят смисъла.  

Ще се опитам с ваша помощ и добавяне на пропуснатото от мен, да конкретизирам нещата.

Човечеството в последните години е узряло за обрат в съзнанието, в начина на мислене и възприемане на нещата. Все повече хора усещат желанието за опознаване на Аз-а си; появи се стремеж към пренасочване от материалното към духовното. Но как да стане, какво да направим за промяната, която напира в нас? Четем, гледаме по филми, чуваме, че възможностите на човека са много по-големи от това, което досега сме си мислили. Но все още малко или много, всичко това изглежда далечно и дори недостижимо за някои.

Как да достигнем промяната, така нареченото духовно извисяване; как да разтворим в себе си дарбите, които са ни дадени?... Какво изобщо се иска от нас?...

Много се иска от нас! И в същото време съвсем малко...

Иска се вглеждане в себе си, прошка, възприемане, любов.

Вглеждане в себе си. Следене на нашите мисли и чувства - мислите да ни насочват към това, което искаме, а не обратно. Чувствата - откъде идват негативните ни реакции, самообвиненията, обвиненията... Какво да направим, за да изпитваме любов, да прощаваме, да се слеем с Вселената. Да приемем себе си с положителните ни и отрицателни черти и да не забравяме, че всеки друг човек също ги има...

Всичко това идва от нашата същност. Отговорът за всички неща, които искаме и за които се питаме, е в нас самите! За целта трябва да достигнем до сърцето. За да достигнем до него, трябва да простим. И да се научим да се ръководим от усещането си, а не от разума си. Да се научим на любов към себе си и всичко, любов, която идва от сърцето ни, не от разума.

Когато се научим да обичаме себе си, ще успеем да обичаме и околната среда, да се грижим за нея - нашата Майка Земя. Да се радваме на всичко около нас, означава да споделяме нашите чувства. Споделянето става като огледален образ. Колкото повече споделяме, обичаме - толкова повече ни се отвръща със същото. Можем да постигнем състоянието на постоянна еуфория. Можем още много неща, защото когато нашите усилия и работа са насочени в тази посока, вратите за нас се разтварят.
Мисля, че вече хронологично съм в етап, когато нещата ще стават от само себе си. Когато ще усещаме какво да правим и накъде да вървим.  

Тони,чудесно казано  в комбинация с 4те споразумения    Бих към всичко това добавила и Вярата ,която ни е нужна по пътя на търсенето.Вяра в нашите възможности и тези на всички около нас.
Ето нещо,за което винаги се сещам когато заговоря за вярата в нас.

 И рече им: "У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав, богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на съдбата си."

И рече му един мелничар: "Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш, ти си направляван свише, а ние не; не си принуден да превиваш гръб като нас. Вески на този свят трябва да си вади хляба с пот на челото."

И Учителят му отвърна: "Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на пълноводна кристална река.

Не щеш ли, течението ги заляло безмълвно до един: млади и стари, бедни и богати, добра и лоши; течението следва своя път, не признава друго освен собствения си кристален Аз.

Всеки се вкопчил, доколкото може, в коренищата и камъните по дъното на реката; това се превърнало в техен начин на живот, още от рождение те знаели само едно - да се съпротивляват на течението.

Ала най-накрая един измежду тях рекъл: "Уморих се да се държа вкопчен. Не го виждам с очите си, но съм убеден: течението знае накъде отива. Ще се оставя да ме носи, пък да става каквото ще става. Както съм се вкопчил, ще умра от скука"

Другите му се изсмели в лицето и рекли: "Голям глупак си! Оставиш ли се да те носи течението, пред което се прекланяш, то ще те изхвърли, ще те размаже о камънака и ти ще умреш по-бързо, отколкото от скука!"

0нзи обаче не ги послушал, поел си въздух и се оставил да го носи течението, а то начаса го изхвърлило, размазало го о камънака.

Но се минало време, онзи пак отказал да се държи, та течението го отскубнало от дъното, понесло го нагоре, без никъде да го одраска или нарани.

А онези там долу, на дъното, за които той вече бил чужденец, се провикнали: "Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!"

А онзи, дето се бил оставил да го носи течението, им отвърнал: "Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение"

Другите обаче си знаели своето: "Ето го Спасителя!" И все така се държали за скалите, а когато вдигнали отново очи, онзи вече го нямало и те си останали сам-сами да измислят легенди за своя Спасител."

  за всички

Тук се опитваме да си помагаме, споделяйки мнения и опит. Не всички още са готови. Някои са успели в едно, други в друго. Взаимната ни помощ обаче ще бъде от полза, ако нещата стават на цената на истината. Някои хора вече се засегнаха, обидиха се от изказано мнение, приеха го като нападка, а не е така!

Искам да кажа на тия, които по един или друг начин са се засегнали от нечии постове: Ваше е правото на избор! Изборът да приемате нещата като нападка или като полезност. Нещата се казват, както се мислят и усещат. Ако вие приемате нечие мнение като нападка срещу вас, значи имате да работите в тази насока. Ако искате промяна, превърнете отрицателното чувство на обида в положителна насоченост към себе си. От всичко, което ни се случва, можем да извлечем полза! Само ако се заровим в мъка, тъга, чувство на отричане и обида - само тогава полза няма да имаме.

Всеки греши! Светци между нас няма! Ако ние взаимно не се приемем като цяло, как ще го направим с хората, които са далеч от нашите интереси? Ако общуваме само с хора, които се съгласяват с всяка наша дума - накъде сме тръгнали?... Одобрение ли търсим или себе си?...

Светлина и Любов на всички!  

Да, благодаря ти, dennis ,  наистина пропуснах Вярата. Сигурно и други неща ще изплуват от океана...
Може би ще ги обобщим отново в края на темата?

dennis, много хубава притча! Поздравявам те за смелостта ти! Много малко хора ще си позволят да осъзнаят следното от тази притча:
"Аз съм Месия точно колкото и вие. Течението веднага ни възнася нагоре, стига да наберем смелост и да се оставим да ни носи. От нас всъщност се иска да поемем на това пътешествие, да се престрашим за това приключение"

Но тези, които го осъзнаят ще са истински свободни и ще полетят, за останалите ще остане да викат:
"Чудо нечувано! Уж е досущ като нас, пък лети! Вижте, вижте, Месия, дошъл е да ни спаси!"

tonimar, на теб пък ти се възхищавам на твоето постоянство, че на всеки намираш какво да отговориш!

На тези, които се чувстват засегнати от нещо (не знам от какво, но вие си знаете), първо помислете, това което ви дразни в другите, дали не е защото и вие го притежавате и второ според мен няма нужда да се оправдавате пред когото и да било, но щом вие така го чувствате... Вие си решавате.

Толкоз страници се изписа за прошката, но защо се стигна до тук, точно в този момент, да трябва да се обяснява тази и предишните теми.
Какво ви дразни?
Много ми се иска да получа отговор точно на този въпрос, разбира се само от хората, които наистина желаят да ми отговорят.