За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

Определено ми е трудно да простя агресията, особено към животните или към беззащитни хора и деца. Съвсем ясно ми е , че има определени фактори, които са я предизвикали и ги отчитам. Т.е. разбирам защо тези хора са постъпили така, но не мога да го приема и да простя ненужната жестокост. Всъщност дори ми е трудно да поискам да им простя. Някъде по- напред в темата някой беше писал, че не е необходимо да прощаваме това, което не се отнася за нас. Не зная дали е така, но просто не мисля, за събития, които ме карат да се чувствам дискомфортно. Прави ми впечатление и колко много агресия може да има стаена понякога у децата.  Обикновено причината са семейните отношения. Определено е по - лесно да простиш на дете, отколкото на възрастен, макар, че  какъв ли възрастен ще стане едно агресивно дете...

Към тия от нас, които все още срещат трудност, за да простят... Снощи писах това към emoli , сега отново ще наблегна на него /поне за момента друга рецепта нямам/.

Първо, осъзнайте колко пагубно за вас действат такива хора и отношение към вас! Такива хора се захранват чрез мисълта и усещането си, че ви причиняват гняв и болка! Тях това ги радва и зарежда, а ние се оказваме безсилни да променим нещата, позволяваме да бъдем използвани и изпити от тях... Безсилни ли? Наистина ли сме безсилни или само не намираме верния път?

Усамотете се някъде. Помислете си как искате и заслужавате щастие. Погледнете с любов към себе си. Всички вие заслужавате любов!   После се опитайте без чувство да погледнете на човека или ситуацията, която е болезнен/а за вас... Cantariny, мила, ще използвам твоя случай като пример, надявам се нямаш нищо против!

Ти осъзнаваш как съседката ти умишлено прави неща, с които да те нарани. Как след това доволно се обръща или затваря вратата... Нека всеки от вас си представи тези ситуации с хората, които се отнасят по същия начин. Cantariny , сега се опитваш без чувство да погледнеш отстрани на тия ситуации. Тази жена има нужда от енергийно зареждане. Това, което всеки, който все още не е осъзнал, прави по един или друг начин. Това, което ни разкрива едно от Селестинските пророчества. Ние през годините сме загубили връзка с Вселената, с Бог и по тази причина в нуждата ни от енергия сме започнали да я черпим по един или друг начин от хората около нас. Cantariny, сега, без никакво чувство, все едно гледаш филм, в който главният герой не си ти, виж и усети какво точно се случва. Тази твоя съседка има нужда от енергия. Сигурно тя живее сама и няма откъде другаде да почерпи енергията, от която има нужда; или не и е достатъчно да я черпи само от хората, с които живее.... /Мисля, че живее сама, права ли съм?/ Проблемът за теб е, че ти и позволяваш тя да черпи от теб като по този начин ти губиш от твоята енергия, обзема те гняв, обида, болка. Сега виж колко тя е жалка! Тя е толкова далеч от духовната си същност, че видимо показва вампирското си преимущество над теб /все пак черпенето на енергия си е вампиризъм /като по този начин си мисли, че "победата" е нейна. Тя използва точно теб поне по две причини: Защото има възможност често да те вижда и да се зарежда от твоята свежа енергия, и защото ти си чувствителна, отворена към хората и по този начин си лесно достъпна за нея. Някой твой съсед би я напсувал и наплюл примерно. Пак си напомни и усети колко е жалка тя...
Доволна се прибира с усмивка вкъщи, мислейки си, че "победата" е нейна, но тя много, много греши! Тя не го знае, но ти го знаеш! Тя не си дава сметка за това, но мнимата и "победа" е временна, за момента, после пак ще има нужда да почерпи от твоята енергия! Защото ТЯ не е способна да открие себе си, щастието си, да направи връзка с Бог и да почерпи енергия от любовта си към всичко.......

Cantariny, много са хората, които не осъзнават малките истини, до които ние сме достигнали... Не можем да им помогнем! Не можем да влеем тия истини в мозъците им! Те са абсолютно убедени, че са прави, как да ги убедим в противоположното? Но струва ли си заради тяхното невежество към духовността, да плащаме ние! А когато им се вързваме, става точно това - ние плащаме за тяхното невежество!... Докога? Не е ли време най-сетне да простим тяхното невежество! Милите, наистина са жалки, аз ги съжалявам и се моля за тях - да се осъзнаят някога!... Но не на мой гръб!  

Когато видите отстрани тези ситуации и хората, които са ви причинили болка, се надявам също да достигнете до такива чувства хем на разбиране, хем на съчувствие. Тогава ще простите без проблем! Дори ще усетите може би, че няма какво да се прощава...

Дайте им свободата да бъдат такива, каквито са избрали да бъдат, но без да засяга вас тази тяхна свобода!

Cantariny, следващия път и се усмихни до ушите и и пожелай хубав ден например. Но съзнавайки, че ти си непристъпна за нея и тя оттук нататък не може да ти причини нищо, нито пък вече може да продължи да се зарежда от теб! Наистина е така и ще го усетиш!  

Надявам се тия мои дълги писания да са полезни на теб, на didiela, на  emoli и всички останали, които все още позволяват да бъдат използвани като енергиен източник!  

didiela, Cantariny ти е отговорила много точно! Хайде да се опитаме да живеем тук и сега, днес да живеем и да оставим миналото там, където му е мястото - в миналото! Мила, когато ти продължаваш да живееш в миналото, пропускаш големия шанс, който ти се дава - да живееш! Именно това е целта на прошката - да се изчистим от минали болки! Поискай щастието и свободата си! Защото живеейки с миналото си, ти не си свободна, ти си робиня на това, което ти се е случило преди! Освободи се от това робство! Поискай го от цялото си сърце! Кажи си Стига толкова, вече не те искам да си част от мен!  didiela , изборът е твой! Имай смелостта и силата да го приемеш и постигнеш! Когато успееш, ще си дадеш сметка, че не е чак толкова трудно, колкото си мислила преди! 


Вела, много интересни разсъдения!  Опитай да приемеш не защо постъпват така, а че ги има! И този факт по никакъв начин не зависи от теб. Когато наистина поискаш - ще им простиш! Но все пак не става въпрос за нещо, което конкретно те касае, тяхното действие не е насочено към теб. Дори да не успееш да ги приемеш като даденост и да им простиш - това за теб няма да е такава тежест, както ако ставаше въпрос за действие директно насочено към теб. 

didiela , хрумна ми нещо друго за твоя случай!  /Сестра ми осем години беше тероризирана, малтретирана/ Върни се назад в ония години, когато си живяла с бившия ти съпруг. Дай си сметка какво си усещала, как точно си се чувствала... Обикновено при жени с такъв проблем страхът е особено силен. Те искат нещата да не са такива, да успеят да ги променят, да имат смелостта да избягат... но силно се страхуват от ответната реакция. Много от тия жертви стават затворен тип хора. Други - влизат в ролята на жертва. Трети също стават агресивни и т.н. Дай си сметка, didiela, какво е станало с теб тогава. Каква роля ти си възприела. Може би проблема ти да му простиш е, че не успяваш да излезеш от тази роля, която си възприела като ответна реакция...
Аз познавам жена, която от такова отношение силно се вля в ролята на жертва... Толкова силно, че след раздялата, тя си търсеше поводи да се вживее отново в същата роля... Ти си прецени за себе си - каква точно е била твоята реакция като поведение. Това ще ти помогне! Колкото повече осъзнаваме случващото се, толкова по-малко то може да повлияе на нашата воля! 

Здравейте приятелки мои!    
Благодаря за новата тема!  

Имам да се върна да попро4ета някои неща от старата,ще го направя,но искам сега да напиша един коментар относно това,което говорите.За прошката.
Passiflora зададе хубав въпрос"Какво ви дразни"?
Защо наистина се терзаете за 4ужди грешки?Има хора,които много ни нараняват и това е вид висше забавление и цел за тях.Ако не можете да простите стореното от тях,то тогава мислено ги сложете в една затворена графа и я наре4ете както желаете.Примерно"душмани".Не се занимавайте с тях,простете на себе си,4е допуснали да ви обидят и наранят и продължете живота си пълноценно.
Има друг тип хора,които са ви обидили по някакъв на4ин и вие се 4увствате засегнати.Ако мислите,4е те след време ще проумеят какво са сторили,дайте им време и не ги зака4айте.
Един ден,когато ви погледнат в о4ите,когато са готови за това,ще видите,4е са разбрали вси4ко.Това ще ви донесе пове4е удоволствие и лекота,отколкото да правите като тях.Така и се израства,малко по малко.И двете страни в този слу4ай разбират поуката и урока.
tonimar ти даде един пример за съседката.Аз имах съседка,която ми затръшваше вратата,а ме виждаше натоварена и с дете.Както и да е,приех,4е има и такива хора.След време тя роди,моето дете поотрасна и аз не бях токова натоварена.Когато я виждах,4е идва след мен наро4но задържах вратата,за да влезне спокойно с коли4ката и багажа и й казвах"Хайде комшо,знам какво е".Тя свеждаше главата и доста време не можеше да ме погледне в о4ите.Само устата й казваше"Благодаря ти много",но я беше много срам.Промени се тази жена впоследствие.Ако бях тръгнала да й отмъщавам и да правя като нея,би било жалко.И тя не би осъзнала колко глупави неща е правила.

Ако трябва да простите на много скъп 4овек нещо,което много ви е обидило,мислете със сърцето си,както правилно е казала Звезди4ka.Наистина е добре,както се пееше в онази песен на Роксет да"послушаш сърцето си",а не ума си.Защото умът ще ви даде отговор,който да задоволи вашето его.Така,както и близкият 4овек е обидил,слушайки него именно.А сърцето няма да допусне да изре4ете обида,няма да допусне да се нараните още пове4е.

Ако ли пък не сте готови за прошка,то просто оставете нещата да се развият.Времето разкрива много истини и Господ винаги се грижи ние вси4ки да разберем кои са наистина важните и ценните неща в нашият живот.

В момента усилено обсъждаме прошката, но попаднах на една интересна информация за пирамидите: Пирамидите са антени

didiela,хрумна ми нещо от това което е написала  tonimar отностно това да откриш коя роля си възприела за себе си.И отново се връщаме от изходната точка,че промяната трябва да започне от вътре от нас.Тогава без усилие промяната настъпва и около нас.Сетих се за един пример даден за една жена,която се оплаквала за това как мъжът я тормози,как я обижда,синът и също.След дълги разговори и разискване става ясно,че тази жена има проблем със себеоценката си.Самата тя не се харесва,смята че не заслужава нищо.Често употребява думи за себе си от рода на :"Колко съм глупава!Как тъпо постъпих!...",а цялото и това отношение към нея самата беше дошло от родителите и и особено от бащата,който я беше карал да се чувства това в което беше се превърнала.След дълга работа на себепознание....и прошка към себе си,родителите и т.н.,тоест отърсване от властната драма.Жената се променил адрастично в отношението си към себе си и света за нея беше нов.След 1 година се оказва,че отношението на съпругът и и синът и се било променило също.Започнали да и помагат и да показват обичта си към нея.Защото самата тя се е заобичала.При подобни промени има 2 варианта или хората край нас също да се променят както е писала и Марица или да напуснат живота ни за наше и тяхно добро и без останала обида помежду...

Марица,  значи съвета ми към Cantariny да и се усмихне до ушите като тези тук емотиконки е добро решение!  Виж, това някои хора да ги вкараме в определена затворена графа, не ми беше хрумнало! А е чудесна идея, особено за някои /като агресивните типове, които не ни причиняват нищо директно/

Вела , благодаря ти! 

dennis  

Привет на всички!   Много хубава и важна тема сте подхванали...Прошката.  

емоли...твоята история ме трогна, и в главата ми изплува нещо, което искам да споделя, като те четох. С риск да се засегнеш, ти пиша това с цел не да те нападам, а да ти помогна..да видиш себе си в тази ситуация отстрани. Да прецениш как изглежда ситуацията извън твоя поглед.
Спомням си, когато на лични коментирахме нещо, и ти ме беше насочила към нещо, което аз сама не бях забелязала...Благодаря ти много за това, че беше искрена с мен! Аз  разбрах грешката си към тебе...и ти поисках прошка. Ти не я прие доста време.Чувсствах се известно време  малко странно, защото те молих от сърце,тоест прошката я изпратих с  истинско чувство...ти обаче дълго време имаше проблем да я приемеш. Не ми вярваще че съм искррена с теб. Защо така се барикадираш мила?

Знаеш ли, едно  разбрах и то е начина ти на мислене за прошката. Ти наистина не приемаш прошка лесно от човек..и то за наистина дребно нещо А също така не вярваш,че когато хората ти искат прошка,че  са искрени. Ти не ме познаваш лично, и сега разбирам защо така се получава при теб.  Имаш стаена болка от ситуацията и хората около теб, които са изливали злобата върху тебе и семейството ти...и продължават  все още да го правят и не  можеш да  забравиш и ти е трудно да простиш малки неща, камо ли големи.

 Правиш разлика на кого да простиш..на кого не. Мила, прошката е ЕДНА. Или я даваш, от сърце  и на всички..или не.

 Принципа:"На другите всички простих...ама само на тях  не мога!"... те дърпа назад и вреди на тебе...не на тях.  

За тези хора, които изливат злоба върху теб и семейството..извинявай , че ще бъда искрена..но те няма да спрат да изливат , докато ТИ НЕ ИМ ПРОСТИШ. Само тогава твоя проблем , ще е решен. Такъв е закона вселенския. Винаги урока се връща при нас, докато не го научим...Когато се справим с урока, сме се справили с проблема. Той изчезва и само така ние вървим напред...иначе тъпчем на място и се чудим, защо това ни се случва. Замислила ли се , защо тези хора точно на теб изливат злоба? Може би твое поведение ги е предизвикало да се държат така? Замисли се....преди да виниш света около теб, защото причината не е в тях, а в теб. Трябва да я откриеш.

Когато някой се отнася дълго време зле  с нас , то значи ние го дразним с нещо...Има нещо с което ние предизвкваме това...има нещо да учим...и затова резултата е това, което ни се случва. И то ни се случва по наша вина, а не по вина на някой друг.

Ти казваш, че си се изолирала от тях...но те продължават да изливат злобата си. Извинявай, ама това не е решение на проблема ти. Това е бягство от реалността. 

 Не знам дали не  разбираш правилно...но поне бях искрена с теб.  

Не се сърди моля те и на другите от темата , че са искрени. Нали това е целта тука. не да си правим четки, а да споделяме. Понякога е трудно човек да осъзнае истината отстрани, и когато му я кажат...той се противи и не я приема.

Съгласна съм с Пасифлора....

Аз от два дена пребивавам в тишината. Сама със себе си. Много неща преосмислих, открих....и съм много щастлива от такива мигове. Препоръчвам го на всеки. Не можете да си представите, какви отговори ще чуете от сърцето си, когато сте сами със себе си.

Моля публично всички в темата за прошка, ако съм обидила някого с нещо!  Не е било съзнанетелно...

О,да! Работи безотказно!
Графата "душмани" е мое изобретение.4 години правих компромиси и давах шансове на свекърва ми да се държи като зряла ли4ност и да се осъзнае.Тази жена,въпреки усилията ни(би трябвало тя да ги прави за нас,не мислите ли?),се озлобяваше все пове4е,явно и ясно показа,4е страда заради това,4е ние сме много сплотено семейство.Когато посегна по особенно жесток на4ин на детето ми,с явната цел да при4ини на вси4ки нас страдания,седнах,погледнах я в о4ите и й казах да слуша.Казах й много неща,мъжът ми също.Завърших с думите,4е тя ве4е не съществува,няма я,не е Божия твар на тая земя.Да не се обръща към мен,защото няма да й бъде отворено.Сама стигна до онази пропаст,откъдето и Господ не изважда никого.Ако опитам да й подам ръка,за да я спася,ще ме повле4е и мен там.Няма да се слу4и,затова я затворих мислено и в графата.Не бива да се борим с този вид вид зло,не носи нито добро,нито облек4ение,а само болка и още по_големи нещастия.
Разказах ви това,не е никак приятно.Но наистина има хора,които задгърбваме и за наше добро прекъсваме вси4ки контакти.Прощаваме си,ако има за какво и продължаме напред без съжаление.Натрупали сме опит житейски и то4ка.

А ина4е усмивката като на емотикона железни порти отваря!И също така действа и като бариера при други хора.

dennis ,много поу4ителна история,благодаря!

Вела  ,благодаря за статията.Древните са имали толкова много познания. Не знам ние,високо развитите   сега,кога най_сетне ще разберем какво са ни завещали и как да го ползваме.

А за тази пирамида 4ели ли сте:http://www.spasovo-pyramid.com/bg_kontakt.htm?

ЧервеноВинце ,"Аз от два дена пребивавам в тишината. Сама със себе си. Много неща преосмислих, открих....и съм много щастлива от такива мигове. Препоръчвам го на всеки. Не можете да си представите, какви отговори ще чуете от сърцето си, когато сте сами със себе си"

Тези моменти са много хубави,така е.Винаги,когато със сама за дълго време,правя като теб.
От много време изобщо не 4увствам самота,дори и жива душа да няма около мен.Даже се 4увствам удоволетворена,4е съм разполагала с такива моменти.

Тonimar вярна е всяка дума, което написа. Там се крие духовната сила да можем да се усмихнем и пожелаем от сърце добро, когато ни обиждат.
Въпросната съседка наистина живее сама от дълги години. Дори дъщеря й не иска да я види и се изсели в чужбина.

Винце 

Марица Рупките е селото в което растях на воля летата,много мило ми стана като прочетох  Благодаря!
Вела,ммм интересно
Тони,Марица усмивката е най-лесното и добро средство за справяне във всякакви ситуации.Онзи ден имах интервю за работа.Влизам усмихната,а народа не смее да ме погледне.Поздравих.Мълчание.След 2часа престой там не само всички се оживиха и засмяха,ами ми разказаха и няколко свои истории и накрая ме изпратиха както би следвало,а не заболи погледи към компютрите.
Винце  ето една голяма предварителна прошка 

за пирамидите :Сестра ми беше в Куба за 6 месеца и там беше попаднала на много интерестна школа за рейки в която се обучавали лекари от големи болници.Там се запознала с един лекар,който разказал как освен с обичайната медицина помагал и с Рейки и с цветотерапия и всички алтернативни методи включвайки и пирамидата.Поканил я беше в неговият дом където показал една пирамида направена от него под която си спял.И разказал как в най-трудните години н аглад в Куба той имал пациенти в най-отдалечените райони на града,и се предвижвал пеша и с колело,но често нямал никаква храна и когато се прибирал изтощен до безумие влизал спял в пирамидата пиел вода и сутринтта започвал с посещенията на пациентите отначало.Та я поставил да си полегне под тази пирамидка и пуснал някаква музичка.Тя каза че е спала около 40-50 мин и е станала свежа и нова  та той и беше дал точнит епропорции на пирамидата.

dennis ,погалена от Господ си била ти,растейки на такова място! 

За усмивката и влиянието й върху хората си го написала много хубаво.Стана ми много прияно като те 4етох,дори си представих стаята.За мен казват,4е много се усмихвам,нямам ли си проблеми,аджеба?  Но на мен също ми е приятно да раз4упя някой сърдитко по този на4ин.Усмихвам се с повод и без повод.Имам един любим възрастен вестникар в моят град в България,продава близо до нас.Все от него си купувам вестници.Винаги с усмивка го питам кой вестник да взема днес.А той ми казва,4е най_приятната 4аст на деня е,когато аз купувам.Защото искренно се радвал,като видел лъ4езарен 4овек,а нямало толкова много лъ4езарни клиенти.