За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

 esme_bolger ха-ха добре си се справила.Така моите съседи който систематично ме тормозиха докарвайки ме до сълзи понякога в невъзможността да се справя,вдигайки невъзможен шум и измисляйки си поводи да ми звънят на вратата точно в часовете в който приспивах бебето си,се преместиха в друго жилище изневиделица без дори и те да го бяха планували,просто синът им замина ненадейно за Канада и те трябваше да са в неговият апартамент,а техният по-малък го продадоха,на младо и симпатично семейство с което нямаме проблеми.

Случайно попаднах на едно филмче по Тв-то за суфизма.И сега попаднах на едно линкче
http://it-light.net/forums/index.php?showtopic=2981 ако на някой му е интересно също,може да прочете.

  Не е грешно! Просто се стремиш към щастие и хармония, а щастливият човек не може да наранява.
Така че хора, бъдете щастливи и няма да ви се налага да прощавате, нито на вас да ви прощават!

 

Passiflora , работата е в това, че те искаха да ме вкарат в техните рамки, а аз не им позволих.И от там тръгнаха неприятностите.За жертва - никога не съм се чувствала като такава, много силен и устойчив човек съм - и като човек, имам своите слаби моменти, но за щастие ги преодолявам бързо.Абсолютно си права - няма да допусна повече тези 5-ма души да ме нараняват с поведението си.Благодаря ти от сърце, наистина много ми помогна
didiela, разбира се, че това не те прави по-лоша или по-затормозена.Напълно те подкепям!И аз като теб имам един бивш, но аз успях сле толкова години да го разбера и да му простя.Трябваше ми време
dennis, права си, вече съм ги сложила в тази графа .Дори когато мъжа ми ходи да се види с майка си, аз не му позволявам да ми разказва нищо за срещата им, защото по този начин ми напомня за тях.Такива хора няма!
Desss

най-добре "се справям" като оставя нещата да се случат и не им се меся с "о, моля те..." "ах, нека..." 
в този случай нямах никакви очаквания как ще се развие ситуацията, просто пробвах метод, който ми се видя интересен и ми беше любопитно какво аджеба ще стане и то взе, че стана

Ето това вече е мисъл  Днес споделих с едно момиче от темата, че моите идеи за прошката са насочени в тази посока.
Трудно е, но е невероятно хубаво за човешката душа да може да прощава, да провокира мисли за прошката и способност за прошка у околните. Все пак от известно време мисля върху въпроса - не е ли по-добре да направим така че да не ни се налага да очакваме от някого  прошка, както и да не ни се налага да даваме?
Възможно ли е изобщо такова решение?
Възожността да не ни се налага да искаме прошка от хора, които сме наранили, били сме несправедливи с тях или просто невнимателни сякаш изглежда постижима цел и в тази посока за мен не съществува колебание. Може би усилията ни трябва да бъдат насочени натам.
Друг е въпроса можем ли да направим така, че да не ни се налага и да даваме прошка? Тук вече мислите ми хукват в толкова различни посоки, че все още нямам решение за себе си. Не е достатъчно да бъдеш щастлив - няма да се нуждаеш от прошката на някой, но той би могло да се нуждае да ти я даде, а от там няма измъкване  Не е решение и да си достатъчно силен човек, за да можеш да манипулираш хората насочвайки ги по път, по който общувайки с теб да не могат да направят грешка изискваща прошка.

Странна работа  Все ми се струва, че има хляб в тази идея, но не мога да напипам маята за да го умеся. 

ARGHT..., аз съм тази с въпросите!    Но така ми е по-лесно да помагам на хората в търсенето на отговорите.

Бил ли си някога толкоз щастлив, че да чувстваш, че летиш? Да чувстваш, че обичаш и най-малкото камъче, и най-малката тревичка..., че приемаш хората с всичките им недостатъци и им желаеш доброто? Да те заговарят случайни хора и ти да разговаряш с тях без резерви, без да гледаш външността им и да се мъчиш да разгадаеш що за характер е човекът пред теб? Бил ли си толкоз открит към останалите?

Можеш ли да накараш случаен минувач, който е намръщен да се усмихне?   



emoli 

Отговорът на всички твои въпроси е ДА, но ... какво от това. Този отговор не ми дава път към решение за въпросите, които си задавам за прошката. "Тежестта" на чуждата прошка не те подминава заради положителната настройка, с която приемаш околните и с която им даваш своето добро отношение. Няма да слагам въпросителна на края на изречението за да не нарушавам монопола върху въпросите  , но какъв е пътя към умението да не получаваш прошка. Ей това се чудя и от чесане по главата вече ми е опадала косата 

ARGHT... , ей тука вече ме излъга  ! (Всъщност излъга себе си.)

Я си помисли пак върху този въпрос:

Кога си накарал непознат, който е намръщен да се усмихне? (Под "усмихне" разбирам да се почувства щастлив, макар и за момент, и за това да се усмихне.)

ARGHTРадваме,че се включи  Личи си,че много си мислил по темата.До толкова,че докато ти четох поста, ми бяха нужни 5-6 прочитания и пак не съм сигурна,че разбрах кое ти убягва.Даването и получаването на прошка са част от пътя.Могат да се избегнат или по-скоро да не са ти никакво затруднение когато си научил да си  щастлив и си намерил центъра на равновесие вътре в себе си.А някак да лавираш между не даването и не получаването на прошка ,чудейки се как да ги избегнеш е ужасно обременяващо и не може да се получи със манипулации или заучено поведение,защото ежесекундно човек попада в ситуации какви ли не.А може би си искал да кажеш ,че точно с това за щастието написано от Пасифлора си съгласен 
Passiflora специалист по питанките 
е това е разковничето.

Тц, тц, тц ... поне сложи "излъга" в кавички да не ме засрамиш или засегнеш  евентуално, ако си права 
Случва ми се (надявам се да не преувеличавам) всеки ден. По един или друг начин, обикновено вече без да целя това. Много е лесно и в началото беше само една игра. Сега вече си е естествено и ... не знам дори как се получава. Хората толкова леко се плъзгат по повърхността на живота, че и най-малките пръски, които се вдигат и мокрят лицето им ги изненадват достатъчно за да се усмихнат, като малки деца. Много от нас се вързват на старата игра "да ти покажат само един пръст" за да е достатъчно да се усмихнеш. Но си права, че малко от нас си правят труда да вдигнат този пръст.
Не лъжа, но ти си премълчаваш твоята рецепта за хляба, който искам да зъбъркам. Или просто аз все още изпитвам съмнение, че си напипала всички съставки 
dennis, даването и получаването на прошка са  част от пътя, но не и целия път. Си мисля аз...Или поне постигането на равновесие вътре в себе си по този въпрос, не спира до умението да прощаваш и благословеността да бъдеш опростен.
Хубаво е, че умеем да поискаме прошка, но не би ли било по-хубаво да живеем така че никога да не извършим нещо, заради което да ни се наложи да поискаме прошка (тук трябва да има "?", но нейсе - монопол) По подобен, но малко по=сложен начин стои и въпроса с даването на прошка. Не става въпрос нито за лавиране, нито за циркови номера с цел да се самозалъжеш с отиграни трикове, че и днес си преминал през живота позволявайки си да направиш грешки, които да не забележиш.
Безспорно съм съгласен с Passiflora, дори си позволих да "помахам с опашка" при срещата с нейното послание "...бъдете щастливи и няма да ви се налага да прощавате, нито на вас да ви прощават", но не съм убеден, че умението ми да бъда щастлив може да промени дотолкова хората и мен, че да не се налага да давам прошка.
Не съм привърженик на "оставянето на нещата да се случат". В най-малкият случай ги наблюдавам с интерес, а както е казала една умна глава (цитирам по памет) "Има ли наблюдател самият факт на наблюдение променя и него и обекта на наблюдението". На нещата не им се разминава току така, когато си позволят да се случат някъде около мен 
Ако ви се струва малко объркано разделете изреченията на възможно най-кратки съставни. Имам таланта да усложнявам прости идеи с дълги изречения 

ARGHTти си имаш отговорите вече,но се губят в излишната помпозност на многословието ти ,в което така силно заплиташ сам мислите си,че накрая така се овъртолват,че започват да се противопоставят една на друга почти през изречение.Не е лош този стил на изразяване,но не води до никъде.
Иначе да,съгласил си се с мен,че това е част от пътя....Самата думичка част вече носи в себе си смисълът на непълност и нецялост.Тоест това не е целият път 
А безбройните съмнения който имаш са чудесни,защото това означава че търсиш.Обаче хайде дай малко градивно.В това не си сигурен,другото се губи,не давате примери от собствен опит,много цитати,партии шах...Сподели до какви изводи ти стигна за щастието,за прошката,за любовта,за центъра в теб?Сподели с нас съставките който събра за хляба,за да може да се получи диалог  С най -добри чувства 

Сложила съм усмивка за смях, т.е. вкарвам хумор, но ти няма как да го разбереш през нета.

Усъмних се в теб (честно да си призная още имам съмнения, за което те моля да не се засягаш) защото ако си изпитал това чувство и наистина всички отговори на въпросите ми са "ДА", тогава нямаше да си задаваш никакви въпроси. 

Ще ти дам и моя отговор на последния ми въпрос, целта е да разбереш какво се опитвам да обясня.

Можеш ли да накараш случаен минувач, който е намръщен да се усмихне?  - Това може да го постигне всяко едно малко дете, което е щастливо. А едно дете никога не очаква да получи прошка или има необходимост да даде прошка. Когато възрастен човек се почувства като щастливо малко дете, тогава достига истинското щастие. Тогава не му е необходимо да прощава и да получава прошка. Малките децата не си задават тези въпроси, защото ги интересува само - тук и сега. Не ги интересува като огладнеят дали ще ядат и какво ще ядат...
Чувстват само настоящия момент и реагират според тези чувства.

Възрастните ги нараняват по един или друг начин, защо тогава не искаме прошка от децата?

А защо точно децата ни карат да се усмихваме, да се чувстваме щастливи? Защото подсъзнателно си спомняме как сме се чувствали и какво сме изпитвали тогава.

Можеш и да не се съгласяваш с мен, това е твое право!  Само не разбрах какво означава това
защо да те засрамя или засегна? Ти не ме лъжеш съзнателно, а ако си го направил е напълно подсъзнателно. Така че не виждам с какво мога да те засегна или засрамя след като целта ми беше да те провокирам да се вгледаш дълбоко вътре в себе си и да почувстваш дали си написал истината. Дали е истина или не, моето светоусещане няма да се промени, но можеше твоето да се промени, можеше да откриеш нещо в теб, за което не си и предполагал. Но ти си знаеш. 

Не премълчавам, но мога да отговоря на конкретни въпроси, така че кажи ми кои съставки ти липсват.

Ааааа, дали съм напипала всички съставки? Ти как мислиш? Ами аз не знам.
И за да ти покажа, че съм напълно откровена с теб, ще ти издам една тайна.
Само един човек знае как да ми разбие всичките разсъждания и всичките теории с един единствен въпрос. Задава ми го и ме оставя сама да си отговоря (до сега друг не го е правил):
"Сестра, нали знаеш кога ще разбереш дали си права?" 

За това и вече спрях с разсъжденията и теориите, карам го на интуиция. 

dennis, какво да ти кажа, като има нещо вярно в думите ти, но не съм съгласен съвсем с общата ти представа 
Помпомзност  , както и да е ...
Отговорите  нямат значение, след като са достигнати и  след като са станали естествена част от мен. По-просто - стават естествена част от мен и аз повече не разсъждавам за тях. Истината е че не умея да ги споделям с хората. Нямам необходимото търпение или по скоро нямам този дар, който представлява това умение. Може би е някакъв вид егоизъм, но нямам енергия в мен, която да ми дава сили да го правя. А и винаги във въпросите, които задава един човек се виждат някой отговори, до които е стигнал ...
С въпросите не е така. Търся ги и то не само в себе си.
Начина на изразяване е свързан с представи, които изникват в главата ми в момента на писане. Ще се опитам да огранича въображението си в тази насока, когато пиша, че може наистина и да дразни   

Passiflora, аз също се шегувах, разбира се.
Представата за децата, с която искаш да обясниш идеята си, е показателна и красива, но прекалено идеализирана. Децата в много случаи са източник на размисъл за прошка с нещо жестоко, което вършат без истинска зла умисъл. Все пак разбрах идеята и не съм те излъгал. Само че не съм толкова щастлив, като децата в твоя пример...

затова всеки от нас има своя истина и свои начини да я намери.Но когато само едната страна споделя е сложноватичко.Така е, градивната сила е доста енергоотнемаща.По-лесно е обратното,затова и промените сред всички нас като хора стават относително бавно поради тази именно причина .
Разбрах те!Едновременно приемаш нещо и го отричаш.Ти си овладял суфизма,за който четох цял следобед 

Ако всеки тук мислеше така,сега нямаше да има какво да се чете и върху какво да се разсъждава,защото всеки щеше да си запази отговорите до които е достигнал само за себе си.
Лека и спокойна вечер от мен на всички