За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! 4

За мен лъжата е нещо противоестествено. Когато обаче ни възпитават с лъжа от малки тя става част от нас. Още си спомням като дете когато родителите ми ме лъжеха - спомням си изумлението ми и как цялото ми същество се бунтуваше срещу лъжата когато осъзнаех, че са ме излъгали. Сега и аз лъжа понякога - правя го когато лъжата е дребна (т.е. не би навредила на човека отсреща но пък на мен ми е удобна - когато знам, че истината ще даде повод на човека да си го изкара на мен). Но се опитвам да избягвам лъжата. Според мен понякога въобразявайки си,че лъжем благородно и че предпазваме някого можем много да навредим - а тези последствия не са нещо което можем да видим в конкретния момент. Но пък и от друга страна факт е,че за да има лъжа трябва да има и вяра  Някой трябва да иска да повярва.

При мен с отношението към лъжата няма спор. Каквито и усилия да ми струва съм убеден, че и най-тежката истина е за предпочитане и е градивна за разлика от "най-благородната" лъжа.
Друг обаче е въпросът с илюзиите, които създаваме у хората. Там бих могъл да размишлявам с часове, но накратко - убеден съм, че има моменти в които една контролирана и насочвана илюзия би могла да е незаменим инструмент, когато се налага да помогнеш на някой човек. Какво имам предвид?
Няма да се впускам в примери, с които съм успял да помогна на мои приятели да стъпят на реална твърда основа (чрез създаване на първоначален илюзорен нейн образ) до която са имали сили да достигнат, но не са имали вяра в себе си. Там е сложно и е дълъг и изискващ голямо внимание процес, чиито резултати обаче си заслужават.
Ще дам измислен и прост пример - Човек болен от тежка, но лечима болест. Лекарят без да лъже създава илюзия в този човек, че положението не е тежко. Създава я заради убеденоста, че с дълго и упорито лечение тази илюзия ще се превърне в реалност. Човека е заблуден, но не е поставена под въпрос вярата му в добрия изход и не е "атакувана" вярата му в живота. Дава му се възможност да живее както досега и в същото време да участва в много тежка борба, в която положителната му нагласа е от голямо значение.
Аз оправдавам този подход и дори го намирам за по-градивен. Истината не може да бъде понесена от нас винаги. Дори и без да искаме винаги живеем с една или няколко илюзии, но ако има усилия насочени тези илюзии да вървят към превръщане в истина - няма лошо 

Има и друг тип развитие на ситуациите когато се казва истината. 

Например: Човек с тежка диагноза от типа на "оставаш парализиран  на легло за цял живот". Лекарят не му я спестява и казва цялата истина. Но тази диагноза не достига до сърцето на пациента и откровеността на лекаря всъщност отключва някакво съпротивление у него и той си казва "До Коледа ще ходя и сам ще изляза от тук, напук на всички мрачни прогнози".
И започва работа с ума - представи, визуализации и т.н. И хоп - ето ти чудо, точно по Коледа човекът е изписан  с нова диагноза "чудодейно излекувал се"  и спокойно си тръгва под смаяните погледи на болничния персонал.
Много бих искала да доживея времето, когато такива случаи ще са ежедневие и няма да има нужда от 'спестяване' на диагнозата.

Съгласна съм с Десс, има една сентенцийка, Една лъжа изречена 100 пъти става истина.
Всичко е в това как я изживяваме вътрешно. И най-истинната общоприета истина, за мен може да не е истина, ако  вътрешно не я приемам за такава. И не искам да ме убеждават в противното.    Да ме слагат на кладата, но все пак 'Тя се върти'. 


   

Е, няма да си сама  ще си разказваме вицове, докато ни раздухват огъня 

Хм, интересна тема сте започнали!
Много хора прибягват до лъжата, защото се страхуват от последствията, които може да донесе истината. Но съм забелязала, че с истината живота е песен, защото най-малкото не се затормозява човек да помни кого с какво е излъгал и второ- много често последствията от истината са само в нашата глава. Имало е ситуации, в които ми се е струвало, че е по-лесно да излъжа, но тогава чувствам, че сякаш ще предам себе си и пак съм си казвала истината. И съм оставала буквално втрещена от реакцията на отсрещната страна  или по-скоро от липсата на такава. Очаквам да има скандали, или най-малко обвинения, а ми се отговаря "Голяма работа, кой знае какво е станало!" Значи само аз съм си мислила, че съм направила нещо грешно, за другите хора това, което аз приемам за грешка, за тях е нещо нормално.
За мен истината е = на спокойствие! 

Даммм, "На лъжата краката са къси ..." Почти никога не остава неразкрита лъжа и измама. Не обичам да лъжа, не обичам и да ме лъжат. Почти не ми се налага, но за сметка на това много често чувам лъжи. За "благородната" лъжа мисля, че бих излъгала или не, според усещането си кое би било добро за човека - в съответствие с неговата емоционалност. Понякога премълчавам истината, което, признавам си, е половин лъжа.   

Искам да включа е още един вид лъжа. Имате ли близки, които лъжат от "Любов към спорта"? И как се справяте с тях? Като знаете, че лъжите им не са с някаква "видима" цел, не са злонамерени, не са никакви, лишени са от смисъл.  А дали е така? Дали купищата безсмислени лъжи не показват нещо, скрито дълбоко, дълбоко, но болезнено, например комплекс за малоценност. И оттук стигаме да приказката за лъжливото овчарче ...  Обичам моите "овчарчета", но мисълта, че не мога да им вярвам никога ... 

Passiflora , възможно е и другата крайност да е в главата ни - ние да си мислим, че истината би се приела спокойно и с разбиране, а да ни връхлети смъртоносно торнадо. 

Пак стигам до балерината   -   ВСИЧКО е относително, ВСИЧКО е възможно.

Amitola , да, имам доста близък човек, който се е отдал на "спортната треска" откакто се помня... Как се справям? Свикнах. Може би именно защото лъжите не са целенасочени. Не приемам лично поведението на въпросния човек, а и добре знам, че не съм само аз зрителя в маратона. 

И според мен причината при такива "овчарчета" е дълбока и подтиска нещо. Тази, която познавам, лъже в желанието си да угоди на всички, да избяга конфликти. И май никога не се е чувствала неудобно заради лъжите си. Оправданието е: Нали ме знаеш, че съм такава! А това говори много за мен.

А как ви се отразява пролетта? Кара ли ви да усещате по-силно и пълно живота? Нямате ли желание да избягате от ежедневието и да се потопите във всичко, цъфтящо наоколо? 

Не мога да ви опиша колко ми е развълнувано и разлистено днес .  Усещам вече пролетта с цялото си същество. Тук е. Бях с нея цял ден в планината.Онова незабравимо ярко,чисто ново зелено на току що показалите се тревички,жълтите храстчета по криволичещите пътечки.Пълната река,която препуска и бяга забързана и щастлива.
Предвкусвам уханните утрини, пълни с птичи песни и цъфтеж. И ми става топло и леко заради цялата тази прелестност. Защото и аз ще съм част от нея. И аз ще съм прелестна като нацъфтялата иглика.
Пролетта е сезон, през който всичко живо започва да се обновява, да разцъфва. Птичките пеят, растенията се пробуждат от зимен сън, душата на човека се отваря за нов живот, той вече е готов да приеме жизнената енергия на Природата. Пролетта символично отговоря на времето от 0 до 6 ч в денонощния цикъл на въртене не Земята около Слънцето. Слънцето сутрин е положително-даващо, а Земята отрицателна-възприемаща, затова тогава ние трябва да сме будни и възприемчиви. Пролетта напомня и за онази Космична Пролет, която сега настъпва в развитието на човечеството, когато обществата и народите ще се променят. През пролетта имаме най – мощен прилив на физическа енергия и енергиите на пролетта активно ни съдействат да обновим и хармонизираме всичко в себе си – кръвта и дейността на органите си, чувствата и мислите си.
По време на този сезон нашата Велика Майка ни погалва нежно и ни се усмихва топло, като отправя щедро своята любов към всички свои деца. Всички същества се изпълват с тиха радост и предчувствие за щастие от живота, който ги изпълва. Раните зарастват, плача се променя в смях, тъмнината в светлина, колебанието в увереност, изчакването с решителност и устрем...

Аз прегърнах пролетта и дъгата,
напълних джобовете с дъжд.
Очите си измих с росата...
     Все един и същ.

Пак събуждам през нощта тишината,
още пея със първи петли,
на топка играя с децата...
     Същият, нали?

Още мъча се света да обърна
и да кръстя всички звезди,
макар и неуспял да се върна...
       Същият, нали?

И тогава, сине, аз да ти кажа:
Обичай и имай мечти!
Каквото и пред теб да застане,
    в  себе си бъди!

Прегърни и пролетта, и дъгата,
джобовете с дъжд напълни,
очите си измий със росата,
     и СЕБЕ СИ БЪДИ

За какво още ви напомня пролетта?
Как можем да използваме пролетните енергии?
А какво е дъгата според вас?
 

dennis , много красота в поста ти!
Само един въпрос по повод



Кога ЩЕ? В следващия живот? Аз вече те виждам част от нея...

Пролетните енергии са за зареждане и пречистване. Така усещам. А дъгата - някои от частите, цветовете и величието на Вселената...

в този и във всички следващи   

Тони, имам чувството, че четеш мислите ми!!!!!!!!!!!!!

Искаше ми се да споделя с вас,нещичко което чета.....

КАК НАЙ-ДОБРЕ ДА ОПОЛЗОТВОРЯВАМЕ ЕНЕРГИЯТА
Подобно на водата, която тече по склона, следвайки линията на най-малкото съпротивление, енергията винаги се стича в онази сфера на дейност на човека, която е особено полезна. Щом предначертаното там се изпълни, жизнената енергия се насочва към друга сфера. Така еволюцията следва определена закономерност, защото енергията неизменно се придвижва натам, където творческата й изява е най-сигурна. Общата сума енергия във вселената не се увеличава или намалява, а непрестанно се трансформира от едно състояние в друго. Прекратяването на активността в една област винаги означава подновяването й в друга.
ДХАРМА
Тази концепция за изтичане на енергията към следващата й най-полезна задача в хода на еволюцията е въплътена в идеята за дхарма (Дхарма /санскр./ - закон, обичай, дълг, добродетел, социален и нравствен ред. Основно понятие в индуизма. - Б. пр.) . Всеки се изкачва по една еволюционна стълба - следователно при всякакви обстоятелства и в пряка връзка с тях за всекиго ще има оптимално действие във всеки един момент от живота му. Следващата стъпка на индивида по стълбата на еволюцията -за всекиго и по всяко време - е неговата дхарма. Или, казано с други думи, това е неговото следва¬що действие, към което енергията би могла да се насочи най-ефективно с оглед на възможно най-творческата й изява.

nora13 , остава да се насладим на тия усещания и на гледките!   


 dennis , малко се раздвоих от еволюцията на енергията...
От една страна се замислих, не е ли същото в самите тела на човек - физично, етерно... Както "енергията винаги се стича в онази сфера на дейност на човека, която е особено полезна", така и да става в тялото на всеки от нас. Но щом има блокаж на чакри, болести, лудост, желание за власт и сила, то или енергията не е достатъчна, или не е вярно прочетеното от теб. "Полезна" за кого? За самата еволюция на човека, или за неговите възгледи?

После очите ми се спряха на думичките "следвайки линията на най-малкото съпротивление"... Да, приемам, че желанието за власт е с най-малка сила на съпротивление при тия, които му се подчиняват. Но нима важи същото за болестите, блокираните ни енергийни канали, житейски проблеми... На съпротива ли се дължат те и дали енергията се насочва към тях? Не говоря за мисловно, умишлено насочване, а "подобно на водата, която тече по склона".

Но май най-добре е да си оставя водата да тече където има най-малко съпротивление и да видя дали изобщо ще се появят болести и проблеми! 
Мнооого се съмнявам 

  tonimar   Изненада ме с раздвоението.Незнам как точно да отговоря,защото аз тотално под друг ъгъл разбирам написаното и затова ще кажа направо моята визия.Сетих се,че това е ново проявление на балерината  Има нещо много важно и това е че един текст може да съдържа различни послания за отделните хора,защото всеки разбира едно и също нещо според нуждите си в момента и етапа на който е .За мен този текст е само допълнение към всички неща който си говорим в темата,потвърждение на нещо което беше писал ARGH за физичните закони,потвърждение на теорията че сме Вълшебници,потвърждение че нещата за нас се движат по възможно най-добрият начин ,за да научим каквото е нужно и да станем каквито трябва,за да изпълним нашата лична визия описана в 10то пророчество.....и т.н. и т.н. и т.н просто още един текст подкрепящ всичко изписано и прочетено.Когато го изчетох на мен мислите ми бяха насочени например към това как идва ново време и как се казва,че много хора ще сменят например професиите си.Сетих се аз как сменям тотално моята и ...точният текст за Дхарма го прочетох в точното за мен време,за което пък е "отговорна" Амитола,която ми прати книжката по един друг повод и друг зададен от мен въпрос.