СЕПТЕМВРИйските сладури стават все по-щури!

Пупи, Мире, Флу - благодаря!   

Спаси вече и кашля 

Ланвинка - и аз по същата причина отлагах максимално захранването - заради проблеми - от тиквата слуз, от морковите - още по-зле. В крайна сметка от 3 дни и давам по миниатюрни дози картофче - равни на 1-2 чаени лъжички. И няма проблем, което за мен е голямо подобрение.
От това, което четох, и консултирах с лекари, смятам, че картофът и кашите - ориз /първо/ и елда /вопследствие/, са най- безопасни. Евентуално тиквата на следващо място.

Джулико, виждам, че и вие вече правите опити за захранване.

Нели, а вие?

Аз лично съм решила, че след като имам някакви трудности при захранването /в смисъл не се повлиява добре/, ще въвеждам много бавно и внимателно - т.е при каквато и да е реакция - слуз, диария, кръв, пъпки - спирам и изчаквам, иначе една храна я въвеждам за 7 дни, но до количество от няколко лъжички, не половин или цяло бурканче. Имам потвърждение за това и от гастроентеролог.

Иринии, Ирина - в момента синът ми е с много тежък вирус, който атакува точно гърлото /лекарят ми обясни, че обикновено бързо става бронхит- не се връзваме на това естествено/.
Но нещо, което той ми препоръча и БЕЗоткакзно помага, без никакви рискове - е инхалацията - в малка тавичка на котлона - с една-две супени лъжици сода, и детето се държи по 3-4 минути, колкото може по-често - добре е примерно -5-8 пъти на ден. Навеждате се с него, за да прецените дали парата не е много гореща. Можете да "веете" парата да отива към детето, с нещо хартиено или пластмасово. Преди седмица малката ми се оправи от хрема и кашлица само с това.
За клеевата тинктура наистина съм чувала, че много помага, аз лично не смея да я давам само заради възможна алергична реакция. На по-голямо дете бих я дала.


ДИДИШОНЧЕ мила, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! Прекрасно е да си млада мама! Желая ти да се чувстваш винаги вдъхновена и щастлива и да следваш мечтите си! Вярвам, че вече си осъществила една най-важна част от тях - малкото съкровище! Продължавай все така!

Милички мои! Благодаря ви, че ви има!

Дидишонче, ха честито! Наздраве и на многая лета!  
Ланвинка, да ти е живо и здраво порасналото момиче!

Ирина, Ирини, да ви оздравяват мъничетата и батковците! Аман от тая зима и нейните проклети вируси!

Суит, аз уж имах цикъл, пък сега нямам - от два месеца не се е обаждал никакъв. Не ми липсва все още, все още обмислям методи на контрацепция, щото хич не ми се кара на латекс, а и не ми се слага спирала. И аз не знам кво искам

Сега да ви кажа, що ми беше изтощено. В събота щерката имаше последна тренировка преди състезание. Първото и за живота състезания въобще и участваше в отбора по скално катерене в зала на тяхната занималня. Представително състезание между всички занимални в провинцията (специализирани групи са за подпомагане, не са обикновени занимални, както в България). Дъщеря ми е много амбициозна и изключително честолюбива. Решила да спечели медал, навита като пружинка, направо ще гръмне! Цяла вечер сме говорили за смисъла на състезанията, за това, како на нея и носи удоволствие и много други неща. Съгласи се накрая с мен, че състезанието е едно приключение, в което е най-важното участието и че за мен не е важно дали ще ми донесе медал, важното е тя да е удовлетворена. Всичко беше добре, обаче...
В деня на състезаниято - неделя, детето станало рано-рано, (що ли се учудвам), имала пеперудки в корема (немския лаф за предстартова треска) и пак започна старата песен - как иска да печели медал и да се самонавива.
Опитах се пак да говоря с нея, обаче все едно бетонна стена - не реагира.
Тръгна с отбора (взеха я от нас по-рано, заради записването). Ние отидохме малко по-късно, когато точно състезанието беше почнало. Тя мина успешно първия кръг и чакаме да дойде втория кръг. През това време аз разбирам от възпитателите на занималнята, че всъщност организаторите са направили компромис да участва, защото най-младата група е за момичета 10-11 години, а тя няма още 9! За мен нещата бяха ясни - участва за спорта и съм доволна, че прави нещо, което я удовлетворява. Е да, ама не. Детето се бори за медал!
Дойде нейния ред на втори кръг и тя не успя да стигне по-нагоре от 3 камък Последвалата драма не пожелавам на никоя майка - толкова беше разочарована от себе си, толкова бясна, цялата полята в сълзи. С една дума света свършва. Аз се чудех да се смея ли, да плача ли - тя беше с една глава по-дребна от останалите състезателки, а отдалечеността на камъните беше предвидена за техния ръст. Аз дори се учудих,че стигна до там!
Около час ми трябваше да я успокоя. Обаче то нали си е магаре - отишла да пита съдийката дали ще я пуснат и на третия кръг (горкото не ще да се състезава вече, а просто иска да се катери!). Съдийката обаче объркала листите за кой кръг кой ще участва и я излъгала без да иска, че ще участва. Да, ама после, като прочели на микрофон имената на момичетата и тя не си чула името, настана "Потъването на Титаник" трета версия
Два часа рев и тръшкане, ругане и какво ли още не...
Няма успокояване и това си е. Аз бях направо на ръба на силите си - точно като изцеден лимон се чувствах. Не съм предполагала, че ще и толкова трудно да преглътне един "провал" (в нейните очи).
Добре, че дойде ред на финала във всичките възрастови групи - абсолютно удоволствие за моите и нейните очи. Забрави за цирка дето го беше спретнала преди това и се кефеше на каките и батковците.
Накрая като раздаваха на всички свидетелство за участие, нямаше по-греещо дете от нея! Цялата сияеше от кеф!
Майка да си, майка да не си!

Вечерта не ми стигнаха 2 чаши червено вино, за да отпусна нервата. Добре, че Хамлет го нахраних преди това и вече прави по-дълги паузи.

Ирини и аз наскоро дадох цяла детска ампула витамин С в устата направо с една пипетка - не съм я разреждала с нищо. Дребния посбърчи носле ама си я глътна 

Здравейте!

Днес бяхме да ни мерят -7800 и 70см.-наддали сме 700гр и пораснали 4 см.

Флу- успех със захранването!
irinii-страшна маса си спретнала-дано бързо се отървете от грипа.Честита месечинка на снахичката-да е жива и здрава и само радост да Ви носи.
Ирина-дано бързо и Вие да озравявате.
Мона-и аз знам търкане с лъжица за ечемика.
Дидишонче- честит рожден ден! Желая ти много здраве, семейно щастие и нестихваща любов.
Деси-много неприятно това с падането -добре,че Ви няма нищо.
Мира-бързо оздравяване с този коварен грип-това,което са ти предписали е най-доброто.
Честита месечинка -1/2 годинка на Айда.
За страховете за децата ми-ами най-ме е  страх от болести,злополуки,смърт,наркотици и да нямат цели в живота,да не сме близки също.
За чистенето-1 път седмично основно.
Вит.С-давам при ваксинация 2 пъти по 1/2 ампула.
Веч-голямо изживяване си имала.Аз също моята щерка винаги я подкрепям за постиженията и и и внушавам,че не може всеки път да е първа важно е ,че е в отбора и усаства,но баща и всеки път я пита е защо не взе златен медал?

Честити да бъдат Аида и Вилин и всички покраи тях!

Веч, страховито преживяване! Почувствах майчините и детските емоции в дълбочина! Когато отмине все още припламващата емоция ще се радвам да споделиш какво правите през "спокойните периоди", за де намалите взривоопасните трусове в такива ситуации. Моят син, който е на 7 и половина, е такъв тип - имаме същите проблеми. Понася катастрофално всичко, в което не успява и не е най-добър.

Начинът, по който му помагам е, когато е спокоен - да го насърчавам като му показвам колко харесвам нещата, в които е добър /той рисува страхотно, майстори фигурки от глина/,

и като му създавам нови области на интереси - примерно историята на България, Европа, древните цивилизации, изкуство н адревни народи, гербове на различни държави, от географията - население на държавите, територия, вулкани, климат. Той страшно много се пали и интересува - постоянно търси, чете, сравнява - прави го сам и по свое желание. Големият ефект от това е, че разширява познанията и интересите си и придобива по-голяма увереност, че знае много неща, учи се да се концентрира за дълго време, прави си лични постижения, на които много се радва /примерн опо брой страници, прочетени за един ден. Това естествено не решава съвсем въпроса с хиперактивността и перфекционизма, но поне има повече ситуации, в които е доволен от себе си.

Също така, като говорим за общуването и му показвам разни методи - как да изслушва повече другите и да им задава въпроси. Надявам се това също да го "отвори" малко, към света, и да намали напрежението в него.

В един период много му помагаше да си води сам дневник - с нещата, които е правил за пръв път в съответния ден, и с които се е справил страхотно.

Ще се радвам много да споделиш какви методи използвате вие с Мирел. Чного ми хареса как сте кръстили страничка в интернет - страничката на Мирел.

Дидишонче, Честит Рожден ден! ПОжелавам ти винаги да си обичана и ценена от съпруга си! Да сте много щастливи. И ако искате да имате още поне едно момиченце.

Аз съм с 39 градуса от събота. Само спя и кърмя. Ема се е впила в мен като пиявица.
Влезнах само да видя какви пюрета ми трябват за първите месеци на захранването. Една приятелка ми обеща да ми поръча от Англия. Но не се сещам кое кога се даваше.
Чушка кога се дава? Не я открих в таблиците. По-нататък с доматите или може по-рано?

Здравейте, мацки!
Ечемикът ми чул вашите мили думи и днес като се събудих и хоп - тръгнал да си ходи  Направо ма убихти с това за веждите! Аз пуснах снимка да се посмеем на "страстния" ми поглед, а вие къде гледате  Бре, поглеждам се после аз...и си викам "Имам хубави вежди"  и ми стана едно такова хубаво 

Аз днес също си останах у дома, че това време хич не ми влияе...социално желателно  Надявам се Шмати и Дидишонче да си изкарват добре и че още някой се е присъединил към тях.

Какво става с тия вируси, къде ходят само по нашите дечица, значииииии ?!!!! 
Ирини, аз съм давала на Данчо вит. Ц от ампула, ама хич не съм гледала колко. Тръскам 2-3 пъти ампулата и колкото влязло -толкова. Повече не може да е. Другото си го изпих аз. Така процедираме. 

Вечи, много хубаво си го казала - да се смееш ли, да плачеш ли на тази история? Ти си страхотна майка!!!

ОООО, да бе, да не забравя! Ми ХА ЧЕСТИТИ ПОЛОВИН ГОДИНКИ и на АИДА и ВЕЛИН! (Между другото няма такава коса като на Аида  )
Дидишонче, ЧЕстит Рожден ДЕн и на теб, мила!!! Много щастие, либоф, здраве и късмет   

Страйп, чушшката след 7-8 месец, а доматът след годинка. Суров - може и по-нататък. /моят син доматите ги заобича доста по-рано, но казвам какви са препоръките/
Веч, и аз съпреживях емоциите и на двете ви... Трудно е човек да намери правилния път в такава ситуация, при която говориш "сякаш на стена" Но важен е хепи ендът.
Севиана, Веч, Шейле, Суит, Иринка, на мен също ми е интересно да чета за пътя към душите на по-големите деца, които тепърва се ориентират и подреждат личната си стълбичка на значимите неща. Споделяйте!
Мона, радвам се, че семе го изпроводили ечемикът ти.
А за прическата на Аида - думи нямам. Едно време на това му викахме "уейвска" прическа... 

Да са ни живи и здрави с Велин!

Здравейте, мами  
Ами ходихме до поликлиниката. Засега кашля Ради само от гърлото и спасихме на този етап АБ. При Павел проблемът е в носа засега също. Дано там си останат гадините и скоро да си ходят съвсем, а не да се разхождат надолу, където не им е мястото.  
Тати ни остави пред вкъщи, грабнахме количката и - в парка. Та успяхме да се мернем с Дидишонче, Шмат и Ради78. За кратко, защото Павел беше гладен, а и трябваше да ляга.   Снимки няма да има, никой не носеше фотоапарат, но си беше една много приятна срещичка. Оставих ги да си я довършат. Те ще разкажат повече.  

ей ме  на!!!!
 първата се завърнала от ссрещата...

преди всичко да благодаря, на всички за милите думи и пожеланията много Ви обичам и искрен поклон, за това колко сте мили и добри

срещата си беше супер, със Шмат се помотахме, после тръгнахме към едно закрито кафенце, там (само наш'та маса имаше обитатели) се присъедини Ради, после и Иринка с двамата младежи.... мойта мома проспа срещата като изключим последните 15 минутки...
обаче аз съм безкрайно възхитена от малкия Марти.... малеее каква енергия кипи от тоя сладур не е истина, само се клати на ляво на дясно.... писка и се смее... пу пу, сладури

а малкия на Ради пък само ни разказваше, разни негови вълнения... говори, говори, мале, тия очи ме омагъосаха направо.... едно голямо ПУ и за него
Марти обаче се беше понапишкал и беше малко мокър, та отидоха към Ради да си сменят пампата и така... аз тръгнахй и май съм първата прибрала се, след Иринка де беше студено, но много приятно... побърборихме, погушкахме бебоците и така....

и тук искам да благодаря на Ради, щото ме трогна с едно много красиво цвете       
и все едно е знаела, че ЖЪЛТО ми е любимия цвят

Дидишонка, да си жива и zдрава, че стито "пълнолетие"      
Честити половин годинки и на Аида и Велинчо.
Ланвинка, много хубави снимки, хубав дом. Видях между другото кошницата на дивана ви. Точно zа това става дума и при нас, така я слагам  
Иринка , а дано само това да е, тия пусти болести   ..
Ирини, ми няма да ми викаш "Сова", много ясно.. Деси си е екстра, тука сме си свои  Какво не ти харесва на аватара  А малките да се zакрепват  , също и ти. Аz също имам Клеева тинктура( Диде), но и мен като че ли ме е страх да я давам. А витС  пък тука течен няма, та не съм давала и това.
Веч, старшна работа е било   . Мале, мале.. Поне обаче е zавършило с усмивки. Аz пък някак се притеснявам от другата крайност при Крис. Интересува се от много неща, но бърzо си мени интересите според настроенията и някак няма нещо, което да го zапали истински, да е постоянен. Бърzо му омръzва.. Не ми харесва това хич   Ако не го карам насила, няма да чете никога, например  И вече имам чувството, че единствено, когато компютърът и ТВ са zабранени, прави нещо смислено.. В момента е също така. Ама това ли пък е начина..? Иначе се увисва пред някое от двете и край. Това е ужасно направо. Не zнам, всички ли на таzи въzраст са така пристрастени?
Севиана, синът ти явно е много умно и будно дете. Браво, след като прави толкова наща по свое желание.. Защо хиперактивност, сигурни ли сте?
Страйп, да се оправяш и ти. За чушката пише даже след 8ми месец. Ама...
Да ви кажа приключението с нашата маса. Като каzах на мъжа ми zа вчера (щото не беше в къщи, като стана), и той се юрна веднага да оправя ъглите. Да, ама стъклото много дебело се окаzа и не ще и не ще да поддаде по линията, дето той направи да се счупи. Как ли не се мъчи, докато накрая удари по силно ъгълчето, уж да падне и цялото стъкло се пръсна като вzривено   . Ама стъкла имаше беzкарай, все едно иzвираха отвсякъде, ужас.. До преди малко сме чистили. Карай, не ме е яд zа стъклото, ама можеше да я иzхвърлим,както мислехме и беz тая иzлишна гимнастика. То било като на колите стъклата, виждали сте сигурно как се пръскат на парченца. Та сега са zа нова маса с Кристиян zа което от друга страна хич не беше момента, щото никак не сме цвете с парите.. И тъй дне спонеделнишки пак. Нали счупеното носело щастие, айде пък да видим, имаме нужда  

irinii, благодаря ти!

Деска, благодаря за комплиментите за дома ни. Сами го проектирахме със съпруга ми и той е нашата гордост.
И ние така я слагаме Аида в коша на дивана, за да гледка от наблюдателницата  , кой знае кога ще се озове на пода..
А какво й е на прическата на моята маймунка?  Като развълнуван диригент е (така се бъзикаме с мъжа ми в къщи) 
Исках да ви питам..докога телцата им ще са така несъразмерни? Главичката й е по-голяма от торса
Много ви благодаря за хубавите думи и пожелания за моето сладкишче 
Севиана, май с теб ще си обменяме опит със захранването...ти с какво друго си опитвала досега? Май картофа и оризовата каша се очертават като най-безобидни..Аида хареса много ранните моркови..да видим какво ми готви за по-късните часове на деня...