Единственото, което ми хрумва е да го оставяш на баща му или някой друг член на семейството от мъжки пол. От това, което са споделяли други майки съм останала с впечатлението, че при татковците истерии и тръшкане почти не се забелязва. Може и да са прави някои психолози, които казват, че мъжката фигура е много важна - патриархът, който създава законите в семейството.
Виж целия пост
вашите деца изпадат ли в "истерии" когато не е на тяхното
- Публикувана: 14 март 2009, 19:03 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2009, 17:53 ч.
# 31
15 март 2009, 10:44 ч.
dtti, безпроблемното раждане и отглеждане на едно дете не гарантира същия резултат при второ, трето или пето. С всяко следващо дете всичко започва отначало - и търсенето, и разбирането, и уроците. Още в самото начало с почуда установих, че някои от дребните успехи, които постигах със сина си, се оказаха провали при дъщеря ми. Оттогава досега подхождам към тях с идеята, че нямат нищо, ама нищичко общо и така, както не мога с лъжица да ям и супа, и пържола, така и при тях трябва различен подход за постигането на еднакъв резултат.
Виж целия пост
# 32
15 март 2009, 10:55 ч.
Андариел, всичко е различно и деца, и родители, и среда 
Вече децата не са само деца а личност, с която комуникираме и растем
По времето на нашите баби и дори и майки (в нашето детство дори) доста неща са били различни....от пресичането на улицата всеки ден до състава на храните...просто е различно....много,даже прекалена информация
А несигурността в ежедневието....
Това е с 2 думи
Виж целия пост
Вече децата не са само деца а личност, с която комуникираме и растем
По времето на нашите баби и дори и майки (в нашето детство дори) доста неща са били различни....от пресичането на улицата всеки ден до състава на храните...просто е различно....много,даже прекалена информация
А несигурността в ежедневието....
Това е с 2 думи
# 33
15 март 2009, 11:27 ч.
Истерии на обществени места е имал в такъв ранен период, до момента, в който започна да разбира какво му говоря и съм успявала да потуша ситуацията, без да го изкарвам насила от магазина. До тогава естествено нямаше друг начин за справяне. Ти му говориш искаш да го гушнеш, то реве до посиняване. И разбира се не става дума за шоколадово яйце, а например да поиска да се купи нещо скъпо, за което в момента няма пари.
Сега вече като голям, също има моменти, в които иска закупуване на играчка, която не мога да си позволя, но сърденето му не е истерично. По скоро трагично заплаква и се гушка в мен. Ако много силно иска играчката и ме моли, а аз не мога да я купя ми се сърди. Но за съжаление нямам неограничени финансови възможности.
п.п. Истериите му като малък , както и сегашният плач за невъзможни неща никога не е бил свързан с мен. Тръшкал се е и в яслата и в градината и при баща си, с една дума не е от човек, при когото му минава номерът.
Виж целия пост
Сега вече като голям, също има моменти, в които иска закупуване на играчка, която не мога да си позволя, но сърденето му не е истерично. По скоро трагично заплаква и се гушка в мен. Ако много силно иска играчката и ме моли, а аз не мога да я купя ми се сърди. Но за съжаление нямам неограничени финансови възможности.
п.п. Истериите му като малък , както и сегашният плач за невъзможни неща никога не е бил свързан с мен. Тръшкал се е и в яслата и в градината и при баща си, с една дума не е от човек, при когото му минава номерът.
# 34
15 март 2009, 11:31 ч.
crazy chick -и по горе бях написала ,че децата не излизиат изпод индиго т.е всяко си е отделна личност-но да се прехвърля абсолютно всичко върху родителите едва ли е правилно.Някой деца са по емоционални -и по този начин изразяват себе си-сега в пуберитета същата госпожица понякога действа по подобен начин-е не се хвърля на земята и не рита,но истерията си я има за около 10 минути-след около 10 минути-след като е изпуснала парата ,си е пак весела.
Виж целия пост
# 35
15 март 2009, 11:36 ч.
Досега не ни се е случвало.Той е добро дете и не си е позволявал да истерясва за нещо.Разбираме се лесно,но знам ли какво ще се случи по-нататък.Въпреки това при мен не съществува игнорирането.Може би защото детето ми е такова,че не реве за глупости,а когато го прави значи има проблем.Е не мога да не обърна внимание и да се опитам да му помогна.
Виж целия пост
# 36
15 март 2009, 12:01 ч.
Да попитам идеалните майки на нетръшкащи се деца пишещи в темата как биха постъпили в следната ситуация, която не е измислена, а реална такава от преди. В универсалния сме на детски кът като единствено закрито място зимно време , но отстрани естествено са магазини и някои от тях за детски играчки. На витрината на единия от тях детето ми вижда кукла на Шрек струваща 80 лв и иска да му я купя. В момента, в който казвам, че не може, защото няма пари, той сяда на земята и започва да реве. Нищо не е в състояние на промени желанието му. Обясняване с говор не помагаше в тази възраст, защото той не разбираше.
При такива случки сега винаги обяснявам, че в момента няма пари и можем или да купим нещо по евтино или да изчака до рожден ден или друг повод когато ще я купим. Сега минава, но тогава нямаше никакъв шанс. Дори опитите да го гушна или поговоря провокираха агресия и се е опитвал да ме хапе , блъска и т.н.
Виж целия пост
При такива случки сега винаги обяснявам, че в момента няма пари и можем или да купим нещо по евтино или да изчака до рожден ден или друг повод когато ще я купим. Сега минава, но тогава нямаше никакъв шанс. Дори опитите да го гушна или поговоря провокираха агресия и се е опитвал да ме хапе , блъска и т.н.
# 37
15 март 2009, 12:07 ч.
Паси,без да се визуализирам с идеална майка,просто детето ми засега е такова.Не се тръшка,не се налага,но и не е ограничаван много.Често го оставям да направи това,което иска,с ясното съзнание,че не мога всичко да му забраня.И защото за мен самата като родител е по-добре да не го насилвам с наложено от мен решение,а да го оставя сам да се откаже,като види,че не е възможно да постигне целта си.
А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.
Виж целия пост
А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.
# 38
15 март 2009, 12:13 ч.
А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.
Личи си , че отговаряш хипотетично.
Защото да го изведеш гушкайки го е невъзможно. Може само да го изведеш борейки се с него, защото гушкането провокира казах борба и опити да ме удря и хапе. Последното, което иска в такъв момент е да бъде гушкан. Имам такова ухапване от него по врата от тази му възраст, че ми причерня пред очите от болка. 
Виж целия пост
А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.
Личи си , че отговаряш хипотетично.
Защото да го изведеш гушкайки го е невъзможно. Може само да го изведеш борейки се с него, защото гушкането провокира казах борба и опити да ме удря и хапе. Последното, което иска в такъв момент е да бъде гушкан. Имам такова ухапване от него по врата от тази му възраст, че ми причерня пред очите от болка.
# 39
15 март 2009, 13:23 ч.
А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.
Личи си , че отговаряш хипотетично. Защото да го изведеш гушкайки го е невъзможно. Може само да го изведеш борейки се с него, защото гушкането провокира казах борба и опити да ме удря и хапе. Последното, което иска в такъв момент е да бъде гушкан. Имам такова ухапване от него по врата от тази му възраст, че ми причерня пред очите от болка.
Пасинет подкрепям те с 2 ръце
Виж целия пост
А в гореописаната от теб ситуация,не знам,може би просто бих го гушнала и извела от магазина.Но отговарям хипотетично,без опит съм.
Личи си , че отговаряш хипотетично.
Защото да го изведеш гушкайки го е невъзможно. Може само да го изведеш борейки се с него, защото гушкането провокира казах борба и опити да ме удря и хапе. Последното, което иска в такъв момент е да бъде гушкан. Имам такова ухапване от него по врата от тази му възраст, че ми причерня пред очите от болка. Пасинет подкрепям те с 2 ръце
# 40
15 март 2009, 13:46 ч.
Едно време пак е имало тръшкашти се деца , не мисля че е до времена. Просто това си е един "Наполеоновски" момент на детето , което иска да завладее света и да го управлява то. Точно този момент е доста труден докато разбере , че не всичко което иска може да стане . И както crazy chick е казала аз съм изтеглила явно от лотарията тръшкашто се дете , голямото само веднъж ми се е въргаляло по земята, малкото почти всеки ден.
Виж целия пост
# 41
15 март 2009, 14:01 ч.
При нас беше точно обратното. Когато е била с мен истериите бяха значително по-малко, в сравнение с който и да е друг, включително баща й, въпреки, че отношението е еднакво. И мисля, че беше точно, защото аз успявах да я игнорирах напълно в такива моменти.
Виж целия пост
Единственото, което ми хрумва е да го оставяш на баща му или някой друг член на семейството от мъжки пол. От това, което са споделяли други майки съм останала с впечатлението, че при татковците истерии и тръшкане почти не се забелязва. Може и да са прави някои психолози, които казват, че мъжката фигура е много важна - патриархът, който създава законите в семейството.
При нас беше точно обратното. Когато е била с мен истериите бяха значително по-малко, в сравнение с който и да е друг, включително баща й, въпреки, че отношението е еднакво. И мисля, че беше точно, защото аз успявах да я игнорирах напълно в такива моменти.
# 42
15 март 2009, 14:27 ч.
И защо изведнъж майките на нетръшкащи се деца станаха идеални? Някой да е намеквал за такова нещо? Не е.
За куклата на Шрек - или го изнасям въпреки драскането, хапането и ритането, или стоя до него и чакам. Но доколкото познавам себе си, по-скоро ще го изведа оттам с цената на издрано лице.
Да не мислиш, че моите не са искали всякакви неща? Искали са и продължават да искат. Но просто казвам "не" и обяснявам защо. Не ме е срам или страх да кажа, че нямаме пари за нещо или че еди какво си е твърде скъпо за нас, а дори съм казвала, че за такава глупост пари не давам, а като пораснат и започнат да изкарват могат да си купуват каквото искат. Винаги, винаги и винаги съм била абсолютно откровена с тях, дори и когато бяха много малки. И сега съм много пряма. За много неща някой би ме определил като мекушава - наказвам ги много рядко и почти винаги на десетата минута съм размислила и отменям наказанието. Но си признавам, че и те не прекаляват. Може би сме успяли по някакъв начин да се сработим, знам ли! Може и по наследство да е - нито аз, нито баща им сме били тръшкащи се или капризни деца.
Виж целия пост
За куклата на Шрек - или го изнасям въпреки драскането, хапането и ритането, или стоя до него и чакам. Но доколкото познавам себе си, по-скоро ще го изведа оттам с цената на издрано лице.
Да не мислиш, че моите не са искали всякакви неща? Искали са и продължават да искат. Но просто казвам "не" и обяснявам защо. Не ме е срам или страх да кажа, че нямаме пари за нещо или че еди какво си е твърде скъпо за нас, а дори съм казвала, че за такава глупост пари не давам, а като пораснат и започнат да изкарват могат да си купуват каквото искат. Винаги, винаги и винаги съм била абсолютно откровена с тях, дори и когато бяха много малки. И сега съм много пряма. За много неща някой би ме определил като мекушава - наказвам ги много рядко и почти винаги на десетата минута съм размислила и отменям наказанието. Но си признавам, че и те не прекаляват. Може би сме успяли по някакъв начин да се сработим, знам ли! Може и по наследство да е - нито аз, нито баща им сме били тръшкащи се или капризни деца.
# 43
15 март 2009, 14:45 ч.
нека те върна към темата на разговора. става дума за истериите ("тръшкането") при деца в интервала 1.5-3 години. тогава твоят подход изобщо не работи по обективни причини. не че не сме пробвали.
казваш, игнорирането разярява. но насилието (под формата на "хващане, гушкане и изнасяне от мястото") разярява още повече.
имала си късмет да нямаш такива деца, затова не можеш да си представиш за каква истерия става дума. то се мъчи буквално - и телесно и душевно. не знае какво иска, хвърля и блъска, удря, удря себе си, "иди ми-дойди ми", не може и да се успокои само, не приема и да го успокоиш. много е трудно овладяването на тези състояния и няма общовалидно правило, нито подход. всеки се учи сам и отначало.
и не мисля, че тези състояния са някакъв резултат от последните няколко години, откакто са пораснали децата ти.
Виж целия пост
Да не мислиш, че моите не са искали всякакви неща? Искали са и продължават да искат. Но просто казвам "не" и обяснявам защо.
нека те върна към темата на разговора. става дума за истериите ("тръшкането") при деца в интервала 1.5-3 години. тогава твоят подход изобщо не работи по обективни причини. не че не сме пробвали.
казваш, игнорирането разярява. но насилието (под формата на "хващане, гушкане и изнасяне от мястото") разярява още повече.
имала си късмет да нямаш такива деца, затова не можеш да си представиш за каква истерия става дума. то се мъчи буквално - и телесно и душевно. не знае какво иска, хвърля и блъска, удря, удря себе си, "иди ми-дойди ми", не може и да се успокои само, не приема и да го успокоиш. много е трудно овладяването на тези състояния и няма общовалидно правило, нито подход. всеки се учи сам и отначало.
и не мисля, че тези състояния са някакъв резултат от последните няколко години, откакто са пораснали децата ти.
# 44
15 март 2009, 14:53 ч.
Да, може да се каже, че съм извадила късмет. Като бяха точно в описаната от теб възраст вече бяха двама, защото са с година разлика. Можеш ли да си представиш какво е като тръгнат и двамата да реват и да искат? Или се случи така, че нещото е единствено, а те и двамата са готови да се бият за него? Наложи се да действам къде инстинктивно, къде рационално, за да не се стига до такива случки. Ами, изнасяла съм ги (в количката) и съм се отказвала от покупките в началото. Вярно е, че всеки се учи сам и отчаяно. Сега ми е трудно да опиша какво съм правила, но в един момент налучках - предварително обясняване за какво отиваме в магазина, какво ще купуваме, какво ще готвим от него дори и като бяха на по годинка. Колко са разбирали не зная, но явно им действаше. И винаги носех някаква играчка или нещо за ядене, което да им дам преди да влезем в магазина, за да има с какво да се занимават. И друго нещо за магазините - винаги действах по най-бързия начин, за да не им доскучава.
И вкъщи имаше изпълнения, но предимно конфликт между двамата за играчка. Но като цяло са разбрани деца.
Виж целия пост
И вкъщи имаше изпълнения, но предимно конфликт между двамата за играчка. Но като цяло са разбрани деца.
Препоръчани теми