Пак проблем - този път с яденето.

Това е чудесно, Додо!! Може би се е успокоил, че сте заедно в къщи, може и късмет да е. Дано да продължава да хапва добре.
Ще чакам да разкажеш за консултацията с психоложката, дано да имате късмет с нея!

Утре сме на консултация - първо само аз и таткото, после и него ще го види.
Иначе днес продължи да ме смайва- и закусва и обядва порядъчно, а 7 вечерта изяде един кренвирш на пара със средата на една филийка, няколко парченца сирене и две нощи каши от тези на Ерик, всичко това на куп. Но по-странното е, че тъпче като невидял, с някакво ожесточено настървение. Не дъвче дори като хората, а тъпче храната с длани....Човек ще каже, че е пуснат отзатвора, както казваше баба ми...
Какво е това чудо - нямам обяснение никакво. Освен сиропите да са задействали изведнъж.

Додо, съжалявам за всичко, което ти минава през главата.

Едва сега прочитам темата и искам само да ти кажа, че по мое мнение (особено след чудодейното прояждане) е добре да спреш Перитола.
Понякога го използват в лечението на много тежки хранителни разтройства като анорексия, но поне според баща ми, който макар и с друга специалност, все пак е медик, приложението му при деца, би следвало да е много по-внимателно, от това, което си позволяват педиатрите...все пак е антихистамин..
На Ники го давам само при съмнания за сериозни алергични реакции или натравяния и то в минимални дози, не повече от няколко дни..

Успех в трудностите, не разделяй дечицата, няма начин да не се заобичат!
 

Додо, стискам палци състоянието сега да е за постоянно и да се храни добре човечето ти!   

Чудесно, Додо! Гледай си дечицата, бъдете заедно и ще се оправят нещата. Вие си минете на консултации, пък дано няма вече проблеми!

Здравеите мами, ние също имахме голям проблем с яденето. Откакто синът ми стана на 2 г. отказа да яде манджи, никакви плодове и зеленчуцир само сух хляб, луканка, кренверши и солете. Направо се побърквах и това продължи цяла година. Доре като тръгна на детска градина пак не се хранеше нормално. От 2 месеца му давам Eskimo Kids рибено масло /давам го по друг повод/ но то стимулира и апетита. Не можете да си представите как се шокирах когато малкият седна на масата в един ресторант и си поръча супа. Сега ми се налага да му готвя всеки ден различни гозби  Дори прояде и домати, от които му се повдигаше преди. Пробвайте с това сиропче, мисля че е полезно, но се консултирайте с педиатъра по колко да давате. Аз давам по 10 капки сутрин и вечер. Успех!

Додо,
много се зарадвах на това как си описала на Денис лакомията ...Дано се задържи по-дълго и да премине целият този кошмар за теб.

Сега се върнах назад в темата и се сетих за една книга, тя е доста стара, но се припокрива точно с това, което ти е написала Фиданката.

Книгата се казва "Детето- как да го обичаме истински" на д-р Рос Кембъл

Ако неможеш да си я намериш по книжарниците мога да я взема от моята позната и да ти я пратя да я прочетеш (само кажи).

Поздрави
 

Много се радвам, че сте се оправили.
Аз да кажа за детската.
И на мен ми предстои да го пускам от септември и какво сподели една позната с мен.
Нейното първата година непрекъснато ревяло (става въпрос за градина, не за ясла), въпреки че майка й работела там, явно нещо не е било наред. По някакави причини го преместила в друга детска, където ходело и негово приятелче, съвсем друго поведение, сутрин с кеф ходел.
Та може и да са учителките, може и да е някое дете дето го тормози. Но щом не се чувства добре - сменяй градината.

Здравейте,
искам да ви напиша как мина конкултацията ни с г-жа Банова.
В понеделник бяхме с таткото, разказахме всичко отначало. А вчера таткото заведе Денис при нея.
Значи като начало от разказаното и от това което вижда, тя смята, че при Денис е много силно развит Едиповия комплекс. И докато децата на неговата възраст вече започват процеса на отделяне от майката, той все още е много силно привързан, буквално залепен към мен. От там и приема като заплаха съществуването на братчето си.
Ревността е в основата на всичките му проблеми.
Относно градината и неговото нежелание да я посети - смята, че за него е много добре да ходи на градина и че е възможно там да се е случило нещо, което да го отблъсне от нея. Може би да я сменим, но в никой случай да не го спираме, защото това ще засили неговата обвързаност към мен.
Учудващо обаче той сутринта още сънен започна да се оглежда и да разпитва за градината. Каза, че иска да закуси и след това ще ходи на бусчето, за да иде на градина... Това страшно ме зарадва, защото може би дилемата за нова градина да отпадне поне на първо време.
След срещата снощи с него, г-жа Банова ми каза, че той е изключително крехо дете. Буквално се изрази - като статуетка. И на външен вид и като дущевност.
Каза, че е чувствителен и че в никой случай поведението му, ината, тръшкането и всички екстри не се дължат на глезотия. В период на пълно отрицание е, през който минават всички деца, но той го изживява по-изразено.
Смята, че е добре когато искаме нещо от него да не му го казваме директно, а да си говорим с таткото за това. Така е доста по-вероятно той да го свърши, отколкото ако му се нареди. Също и че е хубаво да си има свое скривалище - къщичка или кашон някакъв.
По принцип всички деца обичали да си имат такива местенца, но за него щяло да е много полезно. Това пък защото той напоследък е станал страшно обидчив. Когато му се направи елементарна забележка или дори напътствие понякога, той захлупва личице в дланички и започва тихо да ридае. Не да пищи или да се тръшка, а да ридае. Тя каза, че този начин се опитвал да прекъсне зрителния контакт с възрастния. И в тези случаи скривалището ще му е много полезно.
Тоталния отказ от храна, историята с памперса, всичко това е неосъзнат опит за бунт и манипулация срещу статуквото с братчето.
Та това с две думи. Имам си един чувствителен патологично ревнив хлапак у дома.
Ще има и следващи срещи, ще се опитаме да облекчим ситуацията най-вече за него, защото той най-вече се измъчва.

Това за тези, които се интересуват с развоя при нас.
А да - и яде !

Еееееееееееееее, страшно ми олекна!
Да знаеш че сте си намерили човек на място с г-жа Банова!
Четях мислите си през нейните думи.
Кажи ми какви други съвети ви е дала, коментирали ли сте споделеното от мен,
много ми е важно да чуя професионално мнение
Ако искаш - на ЛС

 
От казаното от теб стана въпрос за следните неща. Значи след като те прочетох започнах да се стремя да му говоря на нивото на очите и с нисък глас. Това последното също както и пре теб ми е проблем, защото моят глас също е леко писклив, абе врещя като коза с една дума :
Та казах и го това и тя много одобрително почна да кима с глава. Също така и каза, че в никой случай повече не бива да разделяме братчетата. Каза, че опитвайки се да щадим големия правим лошо на малкия и че той в момента е във възраст в която също има огромна нужда от нас. И че колкото повече време прекарват заедно, толкова по-добре и Денис по-скоро ще разбере, че не е сам вече и че трябва да приеме ситуацията.
Смятам да поговоря с нея и за препоръчаният от теб строг дневен режим. Но онзи ден, толкова много неща, че и доста пропуснахме. Като например това, че често пъти, когато му се скараме по-сериозно за нещо, той почва да си хапе ръчичката и то с ожесточение.
Заляхме я с информация и пропуснахме някои работи, ама то едно и две ли са...
Но за щастие ще имам възможност да говоря и за тях.
Благодаря ти още веднъж за напътствията !

Радвам се когато мога да помогна и има резултат 
Един съвет - води си бележки какво искаш непременно да и споделиш и да я попиташ. В суматохата се пропускат уж дребни на вид неща, но за нея може да са много важни за да ви помага все така напред в успеха
Дерзай и да чуваме само хвалби оттук нататък!
Не е лесно с чувствителни деца, но нали затова ги обичаме!

Радвам се, че нещата се оправят при вас.
Все ми се е искало да те попитам, но все се спирам, защото ми се струваше твърде лично.

От всичките ти постинги, чак сега пишеш за бащата, все търсех да видя с баща си има ли проблеми, ревнува ли го и т.н., доколкото разбирам- не.
Моето мнение е, тъй като и аз имам момче е, че има занимания, даже и за малките момченца, които са запазена територия за таткото. Ролята на майката не е всеобхватна. Ти си знаеш най-добре, де.

Не зная защо си останала с такова впечатление...всъщност всичките ни проблеми са общи.  Може би защото аз пускам темата и разказвам за своите емоции и да се оставя такова впечатление. Ревността на Денис не е изрично насочена към мен. Тя има последици от общ характер. Като явно това с памперса, яденето. Ако имаш съмнения, че таткото не се тревожи - това не е така. Проблемите, които ги има детето с мен, ги има в същият вид и с баща си. Единствената отлика е, че може би е по-прилепчив към мен, което не означава разбира се, че не търси или избягва баща си. В никой случай.

dodo_dodo , благодаря, че споделяш с нас. Аз също си имам едно чувствително пале в къщи и всеки твой постинг е безценен.