
Знам си аз, че само тук някой ще ме разбере и успокои. Тодоранче, аз обожавам бебегледането, доставя ми удоволствие всеки момент прекаран с Марти и отсега си мечтая за второ дете. Но имам нужда от съвсем малко време за мен, за професионалното ми развитие, да се чувствам как да кажа нужна, по-независима, по-знаеща. В момента така съм зациклила и на моменти се чувствам откровено тъпа 





Отчет от консултацията 9150 (+200гр), 73см( +1см) ,ние пък все още нищо неказваме ,неиска нищо да говори и вече взех да се притеснявам имали друго детенце което все още не е казало мама,тати и такива му подобни думички ,ние единствено казамее ЪЪЪЪ, и ДИ-ДИ ,нищо друго ви казвам
Повтарям и по 100 пъти мама ,показвам и патенцето и казвам па-па ,а насреща само хилене 


Пръстите навътре, равновесие не пази, почти никакво желание за ходене, само пълзи. Иначе се изправя без опора и може да кляка и става по н-пъти без да се умори. Още не се притеснявам никак.




айдълите са ми едни свежарски!
Аз съм раздвоена също, но поне при мен нямаше избор и го приех някакси. 
И какви неща ги вълнуват - като си спомня, че и ние се терзаехме какво ли е, как ли е? Е, не е толкова страшно. А веселото тепърва предстои....

- ама само да са ни живи и здрави дечицата, другата лъжа 

. 
Препоръчани теми