Не спирам да плача....

  • 12 272
  • 149
# 60
За мен решението е, да отсееш всичко, което е маловажно, а ти отнема от времето и те натоварва. На прива виста се сещам за мъжа ти. Спри да го обгрижваш по какъвто и да е начин. Като не ти помага, поне да не ти тежи. Домакинската работа я сведи до абсолютния санитарен минимум. Почистването на къщата го оставяш основно за почивните дни, като основните дейности прехвърляш на мъжа си, а само по- специфичните задържаш за себе си. Прати средното детенце на градина, опитай може да се получи и да не боледува. С една дума..... разтоварвай максимално от плещите си всички задължения и се опитвай всеки ден да намираш време за да правиш нещо, което ти е приятно. Например, докато малкия спи.
И с мъжа си недей да спориш, а просто да го уведомяваш (без право на възражения), че го чака еди коя си задачка и, че срока за изпълнението и тече. Не оставяй място за дискусии.
Мъчно ми е за теб, прегръщам те и ти желая да успееш да намериш своя вътрешен мир и хармония! Hug
Виж целия пост
# 61
А може би не застава зад теб,защото не му даваш да разбере,че си слаба и имаш нужда от помощ....като вижда,че се справяш с всичко,как да разбере,че всъщност е много трудно...Няма да се постави на твое място,ако не му кажеш.
Децата ти са момчета,логично е да прекарват повече време с баща си,отколкото с теб...но мъжете /певечето / са такива,не се сещат сами,трябва и ние да ги подбутваме.
Например,аз ,когато малкия ми син беше бебе,си бях определила два дни в седмицата,в които вечер,като се върне татко им,ги оставях да се оправят за два-три часа сами и излизах сама или с приятелка-на кафе,по магазините,или просто така да се пошляя малко.Много добре ми действаше.
Така хем аз си отдъхвах за малко от бебешки истории,хем те свикваха с него.Сега аз мога да отида навсякъде сама,но татко им ходи само с опашка,ако е възможно ,навсякъде малкия е с него. /баткото вече порасна.../.Знаеш ли как ги намерих веднъж?Връщам се към 20.30 часа след поредната разходка,малчо в бебешкия кош на масата в кухнята,до него баткото пишеше някакво домашно,а таткото готвеше зеле на печката!Идилия!
Така че мъжете се справят,наистина трябва малко да ги подбутнеш,но това е положението.
Тикаш,юркаш,изискваш,но ти не си за два дена,тези деца ще имат още дълго време нужда от майка си.
Научи се да мислиш повече за себе си,децата са и негови в крайна сметка.    
Виж целия пост
# 62
Жената реве по цял ден, изтощена е, тъжно й е - какво повече да направи, за да стане ясно, че има нужда от помощ?? Мъжът й да не би да трябва да е врачка, за да се досети да я поразведри? Аз не бих чакала грам на него, ако вечно се ослушва, сама бих си улеснила живота...
Виж целия пост
# 63
А защо не пробваш, освен на мъжа си, да прехвърлиш част от задачките и на големия си син? Хем ще ти е от помощ, хем ще свиква с идеята, че домашните задължения не са "привилегия на жените" по презумпция  Wink В случай че все още не се е сблъсквал с тях, ще му е малко криво в началото и ще мрънка, но ти не се отказвай. Един млад човек винаги може да намери 1 час на ден да помага вкъщи. Може да го научиш да простира, да глади, някои неща от чистенето... Да го пращаш да напазарува разни работи. Това ще бъде от полза за всички. Само трябва и мъжът ти да застане зад теб по въпроса, защото иначе трудно ще стане.
Виж целия пост
# 64
А защо не пробваш, освен на мъжа си, да прехвърлиш част от задачките и на големия си син? Хем ще ти е от помощ, хем ще свиква с идеята, че домашните задължения не са "привилегия на жените" по презумпция  Wink В случай че все още не се е сблъсквал с тях, ще му е малко криво в началото и ще мрънка, но ти не се отказвай. Един млад човек винаги може да намери 1 час на ден да помага вкъщи. Може да го научиш да простира, да глади, някои неща от чистенето... Да го пращаш да напазарува разни работи. Това ще бъде от полза за всички. Само трябва и мъжът ти да застане зад теб по въпроса, защото иначе трудно ще стане.
това не е лоша идея .
Виж целия пост
# 65
Може би не е съвсем удачно да кажа, че те разбирам - имам само едно дете.
И все пак си спомням, как тотално бях рухнала, и то само за първите три месеца, в които бебето се будеше по 5 пъти на нощ.
Буквално ми се случваше сутрин да повръщам от недоспиване и ниско кръвно.
Та на твоя фон, очевидно е, че аз съм била лиглата  Grinning
Сигурно съпругът ти би могъл да помага и повече, но истината е, че мъжете доста по-трудно издържат на лудницата с децата.
И понеже явно ти си доста силен човек, той ти е предостъпил отговорността.
Иначе човекът вероятно е много свестен.
Преуморена си.
Много.
Мисля си, че от една страна ще ти помогне ако опиташ да не мислиш глобално за ежедневието си..
Разделяй миговете, не мисли какво идва после.
В смисъл: "Сега лягам да спя. Точка". А не "Така искам да спя, но кой ли ще ме събуди след 15 минути".
И... трябва да станеш малко егоист. Защото така ще си по-полезна на децата си.
Мнението ми напълно съвпада с това на Tess.
Децата са си деца, но и ти си човек, в края на крайщата.

ПС: Що се отнася до строителния шум, на твое място ще викам полиция по 5 пъти на ден, ако работят между 2 и 4!
Как така дали ще те зачетат? Подаваш жалби до откат!
Виж целия пост
# 66
А защо не пробваш, освен на мъжа си, да прехвърлиш част от задачките и на големия си син? Хем ще ти е от помощ, хем ще свиква с идеята, че домашните задължения не са "привилегия на жените" по презумпция  Wink В случай че все още не се е сблъсквал с тях, ще му е малко криво в началото и ще мрънка, но ти не се отказвай. Един млад човек винаги може да намери 1 час на ден да помага вкъщи. Може да го научиш да простира, да глади, някои неща от чистенето... Да го пращаш да напазарува разни работи. Това ще бъде от полза за всички. Само трябва и мъжът ти да застане зад теб по въпроса, защото иначе трудно ще стане.
това не е лоша идея .
  Много добра идея, наистина. Разтоварвай едно по едно, даже и да разтовариш повече, няма да ти е в излишък.
Виж целия пост
# 67
Помня преди време беше пуснала подобна тема, но децата май бяха още 2. За самоубийство пишеше и доста хора се бяха стреснали.

Вместо да ревеш, се стегни- спри да кърмиш, година и половина е предостатъчно. Опитай се да си позволиш гледачка поне за 4 часа седмично и прави любимите си неща или дори само се разхождай.
Ангажирай повече мъжа си със самата теб.
Виж целия пост
# 68
Всичко вкъщи става с моите "шутове"....Ми писна ми да го ритам все по задника, за да направи нещо, което аз или децата искаме....За всичко е така, откакто се помня.....За един пирон водиме спорове....Скъсва ми нервите за всяка дреболия и накрая се съгласява - нещо като подигравка ми се струва....Но нали човек все се надява, вярва, че нещата се променят.....

Ей това ти е проблема мила  Peace Той е свикнал да става само с шутове и знае, че като не свърши нещо, ще го свършиш ти, така е по-лесно. А може и да е стигнал до убеждението, че само ти можеш да се справяш с децата, а той не - накарай го сам да види, че и той може да се оправя без теб. Просто като се прибере, кажи:"Аз излизам за еди какво си" и изчезни, колкото да се порзходиш или да стане време за ядене на децата. Да видиш, че като се прибереш и къщата и децата ще са си на мястото  Mr. Green

Казвам го, защото като чета, все едно за моя хубостник слушам, ама като се наложи 6 месеца след раждането да се върна на работа - знаеш ли какъв експерт стана - най-активния татко е в квартала по площадките и всички ми завиждат и само цъкат след него (само аз си знам, че по принуда малко стана такъв  Blush ). Друг пример - съседката отгоре - 6 години си седя в къщи - две деца едно след друго - сега работи на смени до 21 ч. вечер - да видиш мъжа и както не се беше занимавал с децата никога и само беше свикнал като се прибере - салатката и ракийката - сега не можеш да го познаеш - готви, чисти, взима децата от градина - мъж мечта  Grinning

Та както са казали хората - дупе знае 2 и 200 - като му опре на мъжа ти ножа до кокала, ще се справи - къде ще ходи, но трябва ти да "подритнеш" ситуацията пак, иначе да чакаш той да се сети явно няма да стане  Peace
Виж целия пост
# 69
Всичко вкъщи става с моите "шутове"....Ми писна ми да го ритам все по задника, за да направи нещо, което аз или децата искаме....За всичко е така, откакто се помня.....За един пирон водиме спорове....Скъсва ми нервите за всяка дреболия и накрая се съгласява - нещо като подигравка ми се струва....Но нали човек все се надява, вярва, че нещата се променят.....

Ей това ти е проблема мила  Peace Той е свикнал да става само с шутове и знае, че като не свърши нещо, ще го свършиш ти, така е по-лесно. А може и да е стигнал до убеждението, че само ти можеш да се справяш с децата, а той не - накарай го сам да види, че и той може да се оправя без теб. Просто като се прибере, кажи:"Аз излизам за еди какво си" и изчезни, колкото да се порзходиш или да стане време за ядене на децата. Да видиш, че като се прибереш и къщата и децата ще са си на мястото  Mr. Green

Казвам го, защото като чета, все едно за моя хубостник слушам, ама като се наложи 6 месеца след раждането да се върна на работа - знаеш ли какъв експерт стана - най-активния татко е в квартала по площадките и всички ми завиждат и само цъкат след него (само аз си знам, че по принуда малко стана такъв  Blush ). Друг пример - съседката отгоре - 6 години си седя в къщи - две деца едно след друго - сега работи на смени до 21 ч. вечер - да видиш мъжа и както не се беше занимавал с децата никога и само беше свикнал като се прибере - салатката и ракийката - сега не можеш да го познаеш - готви, чисти, взима децата от градина - мъж мечта  Grinning

Та както са казали хората - дупе знае 2 и 200 - като му опре на мъжа ти ножа до кокала, ще се справи - къде ще ходи, но трябва ти да "подритнеш" ситуацията пак, иначе да чакаш той да се сети явно няма да стане  Peace
точно така. Peaceнеможе вечно всичко да носим на плещите си!и аз бях научила моето мъжле на същото ,че мога всичко и мога да се справя с всичко.е да ама не!човек си има лимит.когато и аз стигнах до положение че ,бях се побаркала покрай домакинската работа,грижите по детето,суетенето около мъжлето да него притеснявам излишно,защото той работи тежка работа и има много грижи и отговорности и аз се стараех в къщи да му е добре ,тихо,кротко и т.н. всичко това просто в един момент ме депресира.рутината ми взе акъла.неможех повече да нося на гърба си този товар и пожелах да започна работа.до тогава в името на семейството се бях отказала от работата и от моето лично време и занимавки.е,несъжалявам за това ,защото се отдадох от сърце на дъщеря си и мъжа си  и поставих основите на едни добри отношения в къщи,здрави отношения/поне така си мисля/.т.е. каквото съм могла съм дала от себе си.но просто дойде момента ,в който трябваше да помисля и за себе си.намерих си работа и тръгнах.в момента ,в който се видя ,че имам и други ангажименти освен домашните и всичко останало,хората в  къщи започнаха да се съобразяват с този факт.всеки иска неиска си научи задълженията и това е.мъжът ми започна да помага в домакинството,пазаруването,готвенето,плащането на сметките и т.н.детето се научи на някои неща/за което много им благодаря/,но нещата се наредиха.сега имам свободното си лично време и всичко,което ми е нужно. доста дълъг пост,за което се извинявам.дано съм била полезна. Peace
Виж целия пост
# 70
Помня преди време беше пуснала подобна тема, но децата май бяха още 2. За самоубийство пишеше и доста хора се бяха стреснали.

Вместо да ревеш, се стегни- спри да кърмиш, година и половина е предостатъчно. Опитай се да си позволиш гледачка поне за 4 часа седмично и прави любимите си неща или дори само се разхождай.
Ангажирай повече мъжа си със самата теб.

Да ,така е, и не съм спирала да мисля за тези неща......звучиш като че ли искаш да убедиш всички, че аз периодично се самоубивам и товаря форума - никога не съм посягала на живота си, а в старата тема съм казала, че искам да си отида, защото се чувствам ненужна.....Не съм спирала да се чувствам така, въпреки всичката си борба...Може и да греша, но ако съм ти досадила с темата си, съжалявам..... Бавачка не мога да си позволя.....и не рева, аз не съм магаре - плача Laughing Все пак ти благодаря - права си за останалото.  bouquet
Виж целия пост
# 71
че искам да си отида, защото се чувствам ненужна.....

Как така ненужна  Shocked А трите деца кой ги гледа? Ако не на друг, то поне на тях си нужна със сигурност, не се вкарвай във филми  Naughty

Къде живееш в София? Честно ти казвам, ако си ми наблизо, ще ти взема децата за два часа да изгледаш един филм  Hug Много ми е мъчно за теб, наистина, но ти сама ми се струва, че допълнително се депресираш, вместо да опиташ да решиш проблема си. Казвай сега къде живееш  Grinning
Виж целия пост
# 72
хайде, никой не си натоварила, и съм убедена, че повечето от нас, без да пускат теми, са минали през нещо подобно, а много малко от нас имат 3 деца Peace
имаш нужда от приятелка, наистина, освен от всичко друго, освен от начин да се отърсиш поне за по няколко часа от всичко това Peace
Аз винаги опирам до приятелките си - няколко са, но мога да рева, да крещя, да им кажа всичко, ама наистина всичко, да им метна детето, да ги натоваря с моите проблеми - всичко Peace
хубаво помисли дали наистина няма някоя такава приятелка около теб.
 Peace
Виж целия пост
# 73
това ми се вижда много подходящо за момента:

http://www.razkosh.com/2008/09/29/13-%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D … 0%B8%D1%8F%D1%82/

Разбирам, че четеш в момента. Имаш нужда от разведряване и положителни мисли и мечти. Знай, че и хората които ремонтират и те дразнят, не го правят, за да дразнят теб. Те също имат доста проблеми- всички знаем какво е да се занимаваш с ремонти или строителство.
Виж целия пост
# 74
От Х.Димитър съм Laughing
Сега ще чета 13-те неща от статията Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия