амбициозни майки ли сте?

Добре, имаме някаква доза мързел, но тя се компенсира в повечето случаи от вроденото ни любопитство. Чопленето в земята за червеи също е работа. Една от най-хубавите черти на децата е, че те са още по-любопитни и от нас и това е много силен мотиватор за развитие, стига да им даваме възможност да задоволяват това любопитство по някакъв сравнително безопасен начин. Като спомена за котките, имам някакви спомени, че макар и да не ядат мишките домашните котки понякога проявяват ловния си инстинкт. Но и ловуването е умение, което се учи, най-често от майката. Ако котето е отделено от майка си още като кърмаче и никога не е виждало котка да ловува как ще тръгне да хваща мишки?

Съжалявам, но няма да те окуража. На 10 г. е трудно да "стартираш", да не кажа невъзможно!
А и като казваш, че има качества за някои дейности може би имаш предвид, че рита добре и отговаря на "Стани богат" до 1000 лв.?!?
Подкрепям напълно мнението ти за лентяйството и навика.
Andariel, каква е тази страст към плюене, оригване и ровене за червеи - все супер интересни игри  Да не са те замерили с грънците 

Като заговорихте за гимназии и аз да разкажа един случай.
Кандидатствам аз за езикова гимназия. Много престижна за времето си.
На кандидат-гимназиалните изпити, аз си пиша съчинението, решавам си 4-те задачи и чакаме резултатите.
Излизат резултатите- 5,90 по литература и 2.00 по математика.
Майка ми, обаче отива и иска да види работата ми по математика. И какво се оказва- всичките ми 4 задачи решени, подредени, но накрая, когато задачата се свежда до просто уравнение 2. х = 8, х = 8 : 2 =2.
На всички 4 задачи. Техническа грешка, естествено, породена от притеснението от изпитната обстановка и прочие.
Майка ми, разбира се вдига скандал, прави комисията сама да си говори и в резултат ми поправят оценката на 6.00, с особено мнение в резолюцията, променят бала и разбира се ме класират в едно от първите места.
Майка ми търпеливо изчаква цялата тази процедура, като през това време им диша във врата и на всичкото отгоре ги накара да променят класирането, защото те искаха да пуснат една извънредна бройка, но тя не се съгласи и поиска ново класиране.
Бяха едни разрешения от Министерството, едно чудо, но майка ми беше непреклонна.
След като излезе класирането, отидохме цялото семейство- с баща ми включително, за да ме поздравят с успеха в класирането.
След това, майка ми се обърна към директорката и комисията и заяви, че няма да запише дъщеря си в училище като това.
Цялата галимация, заради която си направи труда, не е била, за да им натрие носа, а защото са имали нахалството да пренебрегнат по подобен начин моят труд, защото нали се сещате, че тези шестици не бяха случайни и от само себе си.
Никога няма да го забравя.

Странно. На един от кандидат студентските изпити бях направила подобна грешка, на последния ред от решението, чисто аритметична. Нещо като 2+2=5. Намалиха ми 0.25 и си спомням,че много ме хвана яд, защото само това ми беше грешката и респ. имах 5.75 вместо окръглена шестичка  . Но в критериите точно така беше заложено: последния етап е получаване на верен отговор и носеше 0.25.

Да, точно така. Такива бяха критериите и за 4 задачи би трябвало да получа 5.00.
Обаче или са работили по шаблон и са гледали само отговорите, или кой знае на кого детето е трябвало да набутат, но това е друга тема.
Всъщност не виждам смисъл от дискретност- става въпрос за Немската гимназия, 87 година.

Грънците в момента са на почетно място на секцията и час по час си ги гледат, че и аз като мина им се възхищавам. Относно червеите, падам си по биологията още от детство и дори влязох в гимназията с биология, но после се отказах да кандидатствам медицина, защото психически не бих издържала. Но доста се ровех в земята за червеи, насекоми и други животинки. Писах го в една друга тема, но например снощи по късна доба след Мюзик Айдъл с децата правихме дисекция на свинско сърце.  В магазина за месо продаваха и ми хрумна идеята, че ще им е интересно да видят какво има вътре, а и навремето в училище рязахме само бъбрек. Бях решила да го оставя за днес след училище, но децата не изтраяха да чакат и успяха да ме придумат за снощи. Не очаквах начинанието да се окаже толкова успешно. Малко се стъписаха в началото, защото май очакваха то да мърда, но после им стана много интересно, оглеждаха, пипаха и им обясних кое какво е и как функционира. Преди време бяхме гледали на Нешънъл Джеографик филм за прасетата и те бяха доста заинтригувани. Сега вързахме теорията с практиката. На училище едва ли някога ще имат възможност да го направят.

 Също така, явно си имам нещо диво в главата и бунтарството ми още е живо и съм склонна да правя с децата неща, които не са олицетворение на доброто възпитание. Но това не ни пречи на публично място да се държим прилично. Правенето на глупости ни сближава, но ние си знаем, че като се върши работа няма кръшкане.

Благодаря ви, съзнателно не написах как решавам проблема за да коментираме не моето решение а просто ситуация като тази в която детето го мързи.  Искаше ми се някоя от вас да каже че има момче на тази възраст, подчертавам момче, не дете на тази възраст.
Не съм го оставила и няма да го направя. Като казвам мързел имам впредвид точно мързел, активитетите които посещава си ги е избрал сам, проблема е че е по-лесно да каже "днес няма да ходя, защото не ми се ходи" и да в такива случаи съм непреклонна, само дето не го нося както едно време до детската ясла защтото е колкото мен   и знаете ли, винаги след заниманието е супер щастлив, т.е не иска да ходи не защото това не му харесва, а от чист мързел и инертност.
Говоря с него непрекъснато, Радостина спомена семейната среда, ми не съм съвсем съгласна, човек си се ражда с някакви гени и всички знаем така наречените "будни хора" на които средата им не е била академична. Има и мързеливи. Играта с поощренията и наказанията не действа при нас. Идеята да си напише и после да рита не се приема лесно, защото децата точно в този момент ритат. Идеи приемам всякакви, но не забравяйте че децата са различни и както някой беше споменал по-горе темперамента е от огромно значение!

Да, хваща. Но това няма нищо общо с обучението. Просто котките имат инстинкт да хващат всичко, което се движи (който даже не се определя от глада, т.е. котката се нахвърля върху нещо мърдащо и малко, даже и да се е наяла току-що). При някои екземпляри инстинктът е по-силно изразен, отколкото при други. Казвам го като собственик на полупородиста котка, която сме взели от бебе (т.е. никой на нищо не я е учил) и която и досега не може да схване, че не може да хване гълъба на терасата на хола през стъклото на кухнята. Всеки път като види гълъб, превзема кухнята на един скок и се размазва като ваденка на прозореца.

Моят малкият е на 9 годин, а сестра му е на 10.

Ако говориш за извънкласните заниманяи, на които не му се ходи, аз не бих го карала, ако беше моето дете. Като не иска - не иска. А е възможно той да се държи така, защото знае, че няма да го оставиш и все ще го ръчкаш. Не е видял зора, затова се държи така. Да ти кажа честно, хич не бих се занимавала да го моля или да го хвана за ръката и да го дърпам да го водя. Все пак и аз имам достойнство. Познавам такива хора. Те се оправят само като ги оставиш да се издънят и да разберат, че трябва да си опичат акъла. Обаче това го разбират като станат на 18 и изведнъж се окаже ,че няма кой да ги ръчка и да им тика в ръцете наготово.

Надя, поощренията и наказанията са фундаментален метод за комуницация с децата и няма никаква, ама абсолютно никаква алтернатива нормално общуване родител- дете да мине без това.
Мотивацията /поощренията и наказанията/ биват морални и материални.
Мисля, че е излишно да давам дефиниции какво е едното и другото.
Но децата нямат изграден понятиен апарат и без родителите, основно, които да формират тези понятия, няма кой.
След определена възраст, децата разширяват социалното си общуване извън семейния кръг и там продължават да обогатяват понятийния си апарат, естествено.
Но все още, на 10 годишна възраст, детето има необходимост ти да му кажеш "Браво" или да го порицаеш. Морално и материално в балансиран вариант.
Съответно на тази възраст и инструментите, с които боравиш във въпросната мотивация все още са изключително силен аргумент, поради простата причина, че детето не е самостоятелно и все още ти си основния фактор, който държи въпросните инструменти и пак ти си тази, която трябва да ги използва, за да формира в детето си умения и навици, които да го изградят като личност.
Моля да ме извиниш, че ти отговарям, въпреки, че нямам син на 10 години, но имам известен опит.

О, не мога да го чакам до 18 за да разбера  дали ще види зор сам или така ще си живее, 'щото аз познавам и такива дето така си я карат.  Радостина, ако не настоявам да иде на плуване например, а го оставя да рита топка, а повярвай ми за футболист не става, той просто боца и тича, кога ще започне да съжалява че не е ходил на плуване? Като мине 30така!? Аз обясних, че той не иска да иде, но след тренировката е супер  доволен.  Това какво е? На него му харесва да плува.
 Аз просто искам да се научи на дисциплина, след като има някакъв ангажимент да може да каже след 16ч не мога да ритам , защото имам плуване или китара . А той казава "ама днес може и да не ида" . Това не ми се нрави на мен.

Azzy, благодаря ти че ми отговаряш! Да, зная че методите на поощрение и наказание са много ефикасен начин за комуникация. Харесвам мисълта "добрите дресьори са добри педагози", много е вярно сперед мен. Ще помисля по-сериозно за наказанията. Не искам темата да се превръща в тема за моя син, просто дадох пример че не всяко дете може да бъде оставено само да се мотивира. 

А той наясно ли е изобщо какви ще бъдат последствията ако не ходи редовни? Там няма ли наложени правила от треньора, отбора, вътрешни състезания и т.н.? Разбира ли, че ако не ходи редовно ще го изгонят? Изобщо някой казвал ли му го е и той осъзнава ли го? Ако държи на плуването и на самолюбието си едва ли ще му се иска да го изгонят за нередовно ходене. А ако и за това не му пика, значи не става. Баща му на какво мнение е? Той не си ги говори с него за тези неща?

Разбирам мотивите ти за това, че не можеш да го чакаш. Но и да го мислиш какъв ще стане на 30 е нереално. Децата най-много се променят в пубертета.

Не се променят в пубертета, а се утвърждават. Поведението им е малко по-фриволно, затова отстрани изглеждат различно.
nadq , дали това което казва не е просто лошо заучена фраза? Аз всяка сутрин, когато татко ме будеше за училище му казвах, че нямам 1-ви час, или че няма да учим, а той просто ми взимаше завивката и излизаше без да се обясняваме.  Аз винаги пробвах, безнадеждно, а той винаги игнорираше думите ми.

Надя, аз не съм убедена, че те разбирам правилно.
Ти смяташ сина си за мързелив, защото предпочита да рита с момчетата, вместо да ходи на плуване, така ли?
Ако е така, веднага ще ти кажа, че според мен грешиш. Дай му тази свобода да избира. Това е основното, на което трябва да го научиш- на самостоятелност. А ти постепенно само давай оценки отстрани.
Старай се да го научиш да си определя приоритетите сам, само с твоя насока.
Пример: Има домашно, има да си подреди стаята, да се изкъпе и да рита с момчетата или да отиде на плуване.
Ти му дай възможност сам да прецени как да си разпредели времето за всичко това. Ако, обаче в резултат не си е свършил задълженията, а само е отишъл да рита, тогава взимаш мерки, разговаряш с него, посочваш ясно грешката вербално /порицаваш го/. Ако на следващия ден се повтори ситуацията и той не реагира на вербалното порицание, въвеждаш комбинирано- освен порицание в устна форма и материално- да не ползва компютъра за един ден, или го лишаваш от ритане, това ти ще прецениш, най-добре.
Вероятно ще има някакъв резултат, но колкото и малък да е той- задължително, абсолютно задължително го похвали!
И в заключение пак да повторя- поощренията са много по-силен стимул от наказанията.
Освен това, твоят син в момента изгражда самочувствиеи чувство за значимост на базата твоите похвали, недей да ги пестиш.