На рецептата пишеше рефил за 1 година. Ако случайно ми изтича срока сестра от кабинета се обажда и ми правят нова рецепта. Имам номер на шишенцето от аптеката, обаждам се, вкарвам номера и часа, когато искам да отида и да си взема новите витамини.
Напоследък забелязах, че лекарства от сорта на Фервекс (научили се да извличат някоя от съставките, доколкото разбрах и си правили опиати) и почти всички за алергии (Кларитин) се дават на място от аптекар, който ти записва името. Имаш право да вземеш определено количество за определено време.
Още никой не е умрял заради тази система.
Няма да подпиша протеста. Крайно време е българина да спре да се самолекува.
У нас.. ъ нас не е като по света.. Когато работех в Германия, пациентите влизаха в аптеката и заставаха до вратата и чакаха да ги поканя да влязат вътре.
У нас застават пред врата, ако е отворена да влиза въздух, и се провикват: Шефееее, имаш ли аналгин, за да знам дали да чакам, че да не ми закопчеят колата със скоба, че не ми се плаща на тия, мама им [...] ! А аз в този момент обяснявам на близките на раково-болен пациент как трябва да се държат с него, как да го подкрепят в (евентуално) последните му месеци живот...!
Според вас, дали не ми иде да стрелям понякога?
Наложи се да сложа на пода широка червена лента, за да си чакат реда, че инак влизат и застават пред предния пациент - досами него, гледат през рамото му какво има предписано, обабждат се, прекъсват ме, дават съвети! Или пък гледат в чантата на дамата пред тях! И, като им кажа, моля да изчакате реда си зад червената лента, отговарят ми просташки: Тук да не е банка, че да седим зад лентата?!
Кажете ми как на тези хора да обясня, че аспирин не се дава на деца под 12 години и те да ме разберат?
Ето ви случка: Идва дама с рецепта. Лекарят е изписал на детето й (на 2 години) някакви таблетки за гърло, които не се дават на деца под 6 години. Аз й казвам: Това лекарство не може да се отпусне на вашето дете, понеже е токсично за черния дроб и не се отпуска под 6-годишна възраст. А тя- нищо, щом лекарят ми го е изписал, ще го дам. Аз: Не мога да ви го отпусна. Тя: вие ли ще ми казвате какво да давам на моето си дете? Аз: За лекарствата, които се отпускат в тази аптека, отговорност нося аз. Моля ви да не купувате това лекарство и да не го давате на детето си. След което й вадя листовката и й чета на глас възрастовата граница. Тя (крещейки): Ти ли бе, лайнар, ще ми кажеш какво да равя с детето си?! Ако искам и отрова ще му дам, отговорността си е моя. Аз: Ако обичате, напуснете аптеката...
Дамата излиза, отива в една кола и сяда там. След 10 секунди от нея излиза мъжа и и влиза в аптеката:
Добър ден, една опаковка Х (същото лекарство). Аз: За кого е лекарството? Той (лъже ме): За мен. Аз: Сигурен ли сте, че е за вас? Една дама току-що ми иска същото лекарство за детето си, като и отказах да го отпусна, понеже детето е на вузраст под разрешената за това лекарство.. Той (вече припряно): Като ТИ казвам, че е за мене, значи е за мене! Аз: Моля, покажете ми рецептата си! Той: Да ти [...] мамата, тъпанар смотан, педал! (Излиза и тръшка вратата, влиза в колата и потегля с мръсна газ). През цялото време детето е в колата и гледа този цирк през прозореца...
Според вас, дали трябва лекарствата да се отпускат по рецепта или всеки да си ги купува както иска?
Поздрави,
маг.фарм. Антон Вълев