Училището е направено за момичета. А момчетата?

 Тази дисциплина е направена не да ти тормозят детето, а за да е то на едно безопасно място и ти да не се притесняваш сутрин, като го оставиш, в какъв вид ще го прибереш следобяд  Rolling Eyes
.
Много добре казано. 
Зависи и от учителките, дали успяват да ги държат мирни, но и те не са звероукротители.
 В класа на сина ми са 9 момчета и 5 момичета. В момента имаме проблемни деца /не е  само едно дете,  не са само момчетата/, които редовно пречат на другите в часовете.  Не успяват да стоят мирни повече от 1 час. Майките през ден ходят да ги прибират по- рано, защото учителките не успяват да ги "укротят" / и това не е решение на проблема, но за съжаление е така/. 
Моят син отказва да играе със съучениците си и ходи да играе с децата от  по- горните класове.

Ами има много литература по въпроса (не ми се прави тука съмъри), че момчетата и момичетата, като цяло, се развиват различно, особено в ранните училищни години.  В още по-ранна възраст, има дори неврологични разлики при развитието (при момичета връзки между неврони се създават по-рано и в повече, в много опростен превод). Има доста статии в Северна Америка за това, че момичетата имат редица предимства в училище, поне първите години.  Та, да, бих се съгласила, че типът училище, което познавам тука, поне в началото favors момичета.

Що се отнася до медикаменти, мисля, че репутацията на Риталин и подобни отдавна не е безпроблемна;  родителите, а и по-новото поколение психиатри се информират за странични ефекти много по-сериозно отколкото преди 10-15 години, и са доста по-внимателни в употребата им. Но, да, факт е, че се предписват повече на момчета.  Факт е още, че поп и професионална литература са наводнени със заглавия като как да контролираме ADD по естествени начини, без медикаменти (статистиките още показват, че момчетата са диагнозирани с АДД по-често от момичетата; дали наистина го имат, е друг въпрос).

От друга страна, много статии напоследък показват, че момчетата не са най-големите bullies в училище вече, и че тая роля е при момичетата. Те, обаче, имат други, по-малко шумни начини за bullying, но с не по-малки последствия.

В нашия прискул имат много правила. Поне аз знам, че отстраниха 2 момчета след оплаквания на родители за сравнително дребни провинения.

заслужава си да се замислим къде се крие проблема - нашите деца не ще бъдат винаги на 5 - 10 години, а ще станат и тийнейджъри ...
според статистиката в Квебек 75 % от  момчетата - тийнейджъри не завършват средно образование ... според статията това не е така само при нас 

Pixie, ами аз съм доброволствала в класовете в началното училище и при двете деца, даже след 40 минути отивам пак. Не съм видяла някакво преимущество на момичетата, даже обратното - в класа на едното дете със сигурност по-будните и справящите се с училището са сред момчетата.
Според специалистите, на които аз съм попадала, момчетата изоставали по-нагоре поради изброените от тебе причини. Не знам, а и честно казано, на този етап не искам да се натоварвам с това.
По въпроса за АДД -  имаме в квартала такова дете, не знам дали пие лекарства, майката е казвала, че има АДД. Не можело да кротува, не можело да слуша, и толкоз. Не че от страна на семейството съм виждала особен стремеж за отговорност и системна дисциплина ... Но мене детето ме слуша, макар и да ме мрази (защото съм имала правила, пък това лошо).
Та така. Моето мнение е, поне каквото зависи от нас, да го правим.

АДД = хиперактивност ли ?

2ма близнаци - момче и момиче - едни от най-добрите приятели на детето ми от години, пият риталин от 5 годишна възраст. Според мен и 2та са страшно кротки, възпитани и спокойни деца. Момичето е с доказана дислексия, но не виждам връзката с хиперактивността ... По-скоро моите са диваци отколкото тези 2-та - проблемни и буйни деца! Само здравословни проблеми ще им създадат с тези лекарства 

Блажка, нищо не е черно и бяло. Говоря за тенденции.

 Разликите при момчетата и момичетата са най-вече в ранното им развитие; след това избледняват. Моите наблюдения показват, че на ниво прискул, при-К, и К, момичетата, като цяло, са по-добри "at doing school."  Разбира се, има много други фактори. Писала съм в друга тема, че най-важният фактор за успех в училище е родителска намеса.  Социално-икономически фактори са също важни защото, на практика, поне тука, определят къде отиваш на училище.

Ще подкрепя Анет в изказването и за лекарствата. Не си мислете, че е толкова просто и лесно да се изпишат лекарства на малко дете, особено лекарства от калибъра на Риталин.  Може преди години да е било така, но сега вече не е. Имам пред себе си няколко примера, говорили сме и сме коментирали с майките, контрола е изключително строг.


Грийндрийм, ти как прецени, че тези 2 деца не се нуждаят от лекарства? Възможно е именно защото си пият лекарствата да са толкова кротки и спокойни! Не мога да си обясня как може някой да съди за подобна ситуация от разстояние, да поставя/премахва диагнози, при положение, че тези деца не си купуват лекарствата в бакалията, а все пак са изписани от лекари, след съответните тестове и прегледи.
Защо наистина има толкова повече случаи на деца, които се нуждаят от медикаменти е тревожен, но далеч не бих го отдала само на вина на лекарите в поставяне на грешни диагнози и злоупотреба. Процентите са достатъчно високи, за да може някой да си позволи злоупотреба от такъв калибър.

Подписвам се под мнението на Блажка, определено това е начина за моето семейство и се стараем да работим по него. И да, смятам че може дори още дисциплина да се наложи в училище и съм твърдо за.
Имам момче и момиче както се вижда и в никакъв случай не мисля, че единия би" загубил" или другия би "спечелил" от положението, което е в момента в училището му.
Правилата са затова, за да се спазват и се отнасят за всички- момичета или  момчета.

Определено има разлика в поведението на момчетата и момичетата, както при игра, така и при обучението. Разлика съществува и при мъжете и жените. Това причина ли е да се прилагат различни правила и закони и за нас. Мъжете са по-агресивни шофьори от жените, дали пък правилникът за движение по пътищата да е различен за тях, съобразен с по-високото ниво на тестостерона?! От малки децата се опитваме да ги вкараме в определен шаблон на поведение, така че след това да могат да се впишат безпроблемно в обществото. Дали това е добре или зле е трудно да се каже. Ако започнем да делим децата, редно е да делим и възрастните по пол. Кандидатстваш за една позиция за работа, конкуренцията ти е мъж, критериите на оценяване да са различни, дали ще е обективно едно такова оценяване 

В Нашите деца имаше една подобна тема, но тя не делеше децата по пол, а по интереси и възможности. Мисля, че е близка до тази като идея. Децата са различни, може ли масовото училище да удовлетвори интересите на различните деца  Според мен, категорично НЕ! Просто ги няма тези ресурси. Основната отговорност, за задоволяване индивидуалните потребности на детето, се пада на родителите му. Дали ще имат финансите да го обучават в подходящо училище или да му осигурят индивидуално обучение, или сами да се занимават с него, вече зависи от конкретните условия. Не очаквам от едно държавно училище, с класове от по 20-30 деца, да свърши тази работа 

Мисля си, може и наизуст да е, относно всякаквото налагане на дисциплина и правила (като напр. това, да не могат да говорят, когато са строени в редица), дали в един момент извън училище, проявите няма да ескалират с двойна сила, за да се "освободи напрежението". За което обаче, родителите ще си носят вината, защото детето в училише е "перфектно"...
Не ми се смейте, аз не очаквам от системата да ми възпита детето. Но пък, да не му дават и да гъкне или да се врътне в час или да е вечно концентриран, е прекалено пресилено. Особено за деца в началните класове.
И, дали забележките и наказанията, стимулират децата на тази възраст или по-скоро имат обратен ефект...

аз пък винаги съм мислела, че началното училище и учителите там играят основно ролята на възпитатели и социализират децата според установената обществена система - това ми беше и главният проблем с българското училище в преход след 1990 г.

аз не коментирам колко лесно ги предписват лекарите, за това нямам впечатления, а без лични впечатления рядко си позволявам да правя коментари. но две от учителките на албена в елементари скула ме съветваха и убеждаваха колко добре щяло да бъде за нея ако помоля педиатъра да и даде една дозичка, щяло да и помогне да не се разсейва в клас и да не забравя да си носи домашните. хапченцата направили чудеса за други деца от класовете им, чиито родители се съгласили да им ги дават, не се съмнявали, че и моята дъщеря щяла да има полза от тях.

кейси, извинявай, но примерите ти не се отнасят за дисциплината, а за политиката в училищата.

Миз, може и да бъркам понятията, аз ги разбирам като правила, свързани с дисциплината в училище. Училищен правилник не ми е попадал все още пред погледа. 

Миз, въобще не подлагам под съмнение това, което пишеш, но съм просто втрещена, защото поне тук при нас педиатър въобще не може да изпише такова лекарство, а трябва да се предпише от специалист. 
Аз коментирах на базата на впечатленията от няколко деца, които познавам, които вземат подобни медикаменти и съм коментирала с майките, плюс познавам и special ed учителката на едното.
Дано наистина да не е така на друго място, защото това, което пишеш е просто страшно. 

Аз живея в Квебек и мен положението тук напълно ме удовлетворява, дори съм страшно щастлива че децата ми растат тук, а не в България. Навремето съм чела литература по въпроса за формите на насилие в училището. Оказа се че 15 % от децата в училище са въвлечени в intimidate-ване - или като жертви, или като извършители. Не знам точно как да го преведа на български, това включва както побой, така и подигравки, които изобщо, ама изобщо не са за подценяване като метод за тормоз. Много от жертвите на тормоз не казвали на никой за това от страх че ако "насилниците" разберат че са се оплаквали, ще започнат да ги тормозят повече. Част от жертвите на този тормоз прибягват до самоубийство. Някои и правят масови убийства, не знам дали пооследното в Германия не е на подобна основа, извършителите им обикновено също са били малтретирани в училище. Гледах веднъж по телевизията за едно 15-годишно момиче, което беше станало анорексичка, след като видяло името си на второ място в списък на дебеланите на класа, съставен от съученичките й. Така че според мен да наречеш съученик "дебел" изобщо не е нещо невинно и към това трябва да има нулева толерантност. Ако един обиди едно дете заради външния му вид и ако детето е по-стеснително, останалите усещат от реакцията му че е подходяща жертва на тормоз, стадният инстинкт се задейства и се започват групови подигравки от страна на няколко да ги наречем "по-буйни", или агресивни деца. Какво става в душата на това дете, ако не можете да си го представите, няма смисъл да ви обяснявам. На мен дори просто една забележка за обида за външния вид ми се струва меко наказание. Всъщност смисълът е да се въвлече и семейството, за да има по-добър ефект от възпитателната мярка. Така или иначе тук мерки се взимат, естествено за това жертвата първо трябва да "проговори" (обикновено този тормоз се извършва извън полезрението на учителите). От друга страна съм чела теми в този форум на майки на тормозени в бг училища деца и ми се е късало сърцето, защото майките са абсолютно безсилни да помогнат на децата си. Просто системата там не позволява насилието да се ограничи, пък обикновено и липсва достатъчно желание от страна на директори и учители. Така че за мен и в това отношение се разбира че Канада е една цивилизована държава, където децата от малки се учат че живеят в общество което не се управлява от законите на джунглата и че и слабите, и стеснителните, и дебелите, и различните имат право да бъдат уважавани.

Не мога да повярвам че Гугъл-а го изплю това след 3 години!

http://www.usatoday.com/news/health/2006-05-01-adult-antipsychotics-kids_x.htm

Ако прочетете статията, ще видите че мнението че се прекалява с подобни лекарства при децата се застъпва и от специалисти.

Много се надявам за 3 години нещата да са се променили, ама се съмнявам.
Иначе съм съгласна че в определени случаи не може да се мине без медикаментозно лечение на АДД. Синът на приятелка на майка ми имаше такъв проблем когато такава диагноза не се поставяше и въпреки огромните грижи на родителите му, животът му завърши много тъжно. Не говоря просто за буйно дете, а за дете на което му е невъзможно да се концентрира.