Бихте ли заминали да живеете в чужбина?

  • 10 104
  • 133
# 75
Лечението по болниците ти е напълно безплатно .
Само да допълня, че не навсякъде е така. Тук във Франция навсякъде плащаш!

А, и нещо друго ми направи впечатление - никой не си признава какво работи. Тайна-майна  Mr. Green
Ами никой не е питал.
Аз не работя, съпругът ми е шофьор в транспортна фирма. Аууу как можах да го кажа, за някои съфорумки, това е срамна работа! ooooh!
Виж целия пост
# 76
Много пъти съм си задавала този въпрос и все нямам отговор.
Виж целия пост
# 77
аз съм от хората,които носталгията по родината,познатото, близките,родителите,приятелите,познатите места,местата,които са свързани със спомени,далеч то всичко това би ме съсипало.промяната и самата мисъл за живот зад граница ме плаши.да неможеш две пиказки да си кажеш с някой ,да чуеш позната реч,не,немога без тези неща.поне на този етап от живота си.
Виж целия пост
# 78
НЕ.

Била съм в чужбина, носталгията е ужасна.
Виж целия пост
# 79
Лечението по болниците ти е напълно безплатно .Наложи ми се миналата година по -спешност да ни приемат с малката ми дъщеря в Бърза помощ ,ами една стотинка не ни взеха .Д

Такова нещо като безплатен обяд няма, нали знаеш. Също и безплатно здравеопазване.
Виж целия пост
# 80
Ронка, нямах предвид обслужването в големите магазини, сравних въпросния магазин с фантастико, защото беше с неговата големина. Идеята беше, че въпросното момче не беше чувало за подобен сорт магазини  Tired Колкото до професията на мъжа ти, не съм казала, че работата е срамна. Из корена трябва да почнем - заминавате в чужбина с идеята за ПО-ДОБЪР живот, нали? Е..аз не бих издържала да не виждам мъжа си със седмици наред, а накрая на всичкото отгоре да наричам животът ми прекрасен. Защото шофьор в транспортна фирма пътува от испания до холандия и белгия, нали...а това не отнема 2 дни.

Чочарка, мен ме беше "страх" да го напиша това с идването до София..макар да мисля абсолютно същото. Претенции много, ама на собствената си столица познаваме само терминал 1 и 2 ooooh!
Виж целия пост
# 81
Енти, има много жени които и тук в България чакат мъжете си...и то не с дни, ами с месеци.
Виж целия пост
# 82
Отдавна искам да замина.Но вариантът е следният:1.отива мъжът ми и след като се "устрои"взима и нас 2.отиваме аз и мъжът ми и оставяме детето на майка ми и бащами,след време го прибираме.
Нещо не ме устройват и двата варианта.Колко семейства се развалиха,следвайки тази схема ooooh!
3.стоим си тук,няма пари,няма работа,няма апартамент и ...пак се разделяме,защото ни писва от "нямане"
Е,как да постъпим? newsm78
Виж целия пост
# 83
Отдавна искам да замина.Но вариантът е следният:1.отива мъжът ми и след като се "устрои"взима и нас 2.отиваме аз и мъжът ми и оставяме детето на майка ми и бащами,след време го прибираме.
Нещо не ме устройват и двата варианта.Колко семейства се развалиха,следвайки тази схема ooooh!
3.стоим си тук,няма пари,няма работа,няма апартамент и ...пак се разделяме,защото ни писва от "нямане"
Е,как да постъпим? newsm78


Това е въпроса.... Simple Smile Всеки избира за себе си кой риск е премерен за него.
За мен най-големия риск е да остана тук. Peace
Хубаво е когато се излиза да излиза цялото семейство но не мисля,че първоначалния период от 3-4 месеца,в който той да се устрои първоначално ще повлияе някак на семейството ви.
Виж целия пост
# 84
AGAPH, не се ослушвай а давай идеи как да се махнем  Hug Нали си била в чужбина, помогни ни да се махнем  Heart Eyes
Виж целия пост
# 85
 Joy Какви идеи да давам?

Много зависи и от много неща..... Simple Smile

А как? Хващаш самолета,багажа и мъжо и заминаваш.Трябва да си малко или много авантюрист... Heart Eyes
Виж целия пост
# 86
 Hug Мерси за светкавичния отговор. Ако имам късмет ще замина. Много ми се иска да замина от тук.  Joy
Виж целия пост
# 87
е аз несъм аванюпист,затова ще си остана тук. Crazy
Виж целия пост
# 88
Линда, един от добрите начини за отиване в страните от Европейския съюз е обучение в университет. Проучваш нещата, разбирате се с половинката ти кой първи ще бъде учещия, кой ще го издържа и така...Проучваш условията/изискванията за кандидатстване /необходими езикови изпити и тн.// и започваш да учиш.

 Отношението в Европа към започналите на учат на всяка възраст е изумително - стипендии, помощи - всичко разучаваш. Знаеш, че определен брой години се занимаваш с по-непрестижен труд, след което ставаш напълно равностоен участник на трудовия пазар. Да не забравяме, че ограниченията на трудовия пазар няма да са вечни /2012 или 2014!/.
Виж целия пост
# 89
 Hug bluenovelty,благодаря за съвета!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия