наистина ли е толкова ужасно???

Явно зависи от лекарите кога ще сложат упойката. На мен ми сложиха вече като имах напъни и след петнайсетина минути родих. Само че не беше епидурална, а спинална.

Аз за епидуралната говоря, нарочно го споделям, тъй като сложена не във вярния момент може да обърка нещата.

Еее,чак пък толкова  Не е задължително  всяка нормално раждала жена да се чувства по този начин 

Аз родих в 8 без 10 сутринта по мноого болезенен начин,с епизиотомия,която усетих зверско,крещене, тресене и т.н.Абе все едно ме колеха  Почнах да губя чак съзнание 
Момента,в който родих изчезна всякаква болка,тоест 1 минута след разреза,който ми направиха.Цялото напрежение и нагнетяване на болката изчезнаха за миг и коремът ми хлътна  Плаценти,млаценти нищо не се усеща.Веднага след плацентата ми сложиха пълна упойка да ме зашият.След като се свестих док ми махаше,че тръгва,а аз останах до 10:00 на магарето,защото не трябвало да ставам(тоест 2 часа след самото раждане)/После една акушерка ми помогна да сляза от магарето,което ми се струваше невъзможно,но все пак станах,сложи ми лигнин между краката и отидохме в стаята,но нямам никакъв спомен пеша или с количка  Май си беше пеш,защото тя стаята беше съседната на родилната зала  И оттам нататък никакъв проблем.Казаха ми като ми се допишка да извикам акушерката да ми помогне,но не се наложи.След около час някъде престой в леглото пред телевизора станах до тоалетната и даже се подмих с душа и се напръсках с бивацин.Също така си обух и гащи и си смених нощницата,че имах голямо петно отзад на тази,с която раждах.В 11:30 ми донесоха бебето,а в 12:00 вече бях във фоайето на свиждане със снимки в ръка.И стоях 2 часа ПРАВА и си бъбрих с нашите и с мъжът ми след това 
  Та след всичко това искам да кажа,че въпреки,епизиотомията и голямата кръвозагуба,2 часа след самото раждане си бях пушка,гримирана и весела.Не ми се е вило нито свят ,нито нищо.Единствения дискомофорт беше от шевовете при сядане(и то на една страна) 

Много се радвам за теб,и че си била в състояние да правиш всичко това след раждането,аз не бях!   
Въпрос на късмет,и организъм! 

    Да,явно е въпрос на организъм.При всеки е много индивидуално.Просто исках да кажа,че въпреки всичките тези ужасии,които изпитах и състоянието ,в което бях по време на раждането (като на инквизиционен стол с вързани крака).... и предвид паниката,която съм си по принцип и пищя от едно порязване на пръст дори,въпреки всичко това след това се чувствах съвсем нормално,само шевчетата ме нервеха.Можех да седна върху тях едва на следващия ден и то доста мъчно.


   А едното момиче в стаята беше родило без грам разкъсване или шев и няколко часа след това беше по прашки и превръзка,седнала по турски в леглото си  с една къъъса тениска,която едвам покриваше задните и части  Все едно не беше родила .Дай боже всеки му такова раждане 

Да,така е има и такива случаи!Наистина дай Боже всеки му такова раждане!
Аз само за протокола ти казвам,че успях да седна на з****ка си нормално,чак 3 седмици след раждането! 

elfi4ka само да подчертая ,че момента със шиенето леко си го пропуснала.Ако прибавеше и него разказа щеше да стане още по.......
А възстановяването след това наистина е до организъм

Има опраделени изисквания за поставаянето на този вид анестезия/ епидурална или спинална/. Първият път си направих труда да получа максисмум информация след като имах намерение да я ползвам. На 8см. разкритие те въвеждат в "предородилна" зала и те подготвят за анестезията , т.е.има определини вливания , които се правят. Някъде на 9см. ти се поставя тази анестезия и малко след това започват напъните и съответно същинският родилен процес. 
Ще ме прощавате , но 4 см. ръзкритие не е никакво разкритие за родилният процес  в очите на водещите определено раждане. Така че е абсолютно излишно е да се поставя на такова разкритие този вид упойка. Дълго е за разяснение но ще потърся линк и ще пусна да се прочете , ако има разногласия или пък любопитни затова каква действителността по тази тема. 
А за болката , всичко е толкова относително , че няма място за сравнение. Като цяло болката е търпима , зависи също и как ще се подходи към усещането и мисълта: "Раждам", защото ако се тръгне с нагласата затова като : " Раждам ще ме боли много сигурно..." то всяка болка , която се изпитва ще се възприема доста по-болезнена отколкото би трябвало. Имам предвид , че всичко е също не само до физиология , но и до психика.
Докато раждах първият път сина ми, видях подобен пример: имаше една мама , която виеше направо, докато седяхме  на тоновете и чакахме да стане време за "преродилна" и "родилна " зала.
Дамата беше с 2см. разкритие и викаше , че направо ми изкара акъла. 
Дойде впоследствие лекарката при която вероятно тя щеше да ражда и я попита съвсем мило без да и се кара или нещо подобно " Защо крещите така , много ли Ви боли?" , а отговорът беше следният" Не е толкова от болката , тя е търпима , но ме е страх какво ще стане след това?" 
Направо се опулих като чух това обяснение , защото ако я видеше и чуше човек можеше да реши , че тя всеки момент ще роди... 
Така че не само зависи от прага на болката , но и от самонавиването на човек какво и как ...
И на мен ми беше първо раждане тогава , незнаех какво ме чака , беше ме страх и мен , но пък не съм вила да огласям болницата сякаш това ще ми даде силиили ще  ми премине болката. Защото вярно е да, едни ги боли повече , други по-малко , но болката няма премине ако сами допълнително се въвличаме в някакъв измислен ужас  под влиянието на страха.
Та че още веднъж по темата : не е ужасно, това е началото на един нов живот и за майката и детето ...   

Раждах без упойки и болкоуспокояващи.
Всичко при мен беше психическа нагласа!
Хората са различни и имат различна поносимост на болка.
Аз родих при 4см разкритие, но чак пък болка за умиране не е...
Щом имах сили да снимам веднага бебка с мобилния, значи всичко е било ок.

Ооо,нямаше да издържа и шиене,предвид,че епизиотомията уж не се усещала  Това си беше.... живо рязане,предполагам,че е направена в неподходящ момент,при който мястото не е било опънато ,а в покой и съответно всичко усетих  Още като родих казах,че не искам повече да ме боли нищо,защото ще умра и док ме успокои ,че ще ме шият с пълна упойка,просто явно такава е политиката на тази болница,в която раждах.
  Но като цяло всичко мина добре,след като не съм умряла,значи  всичко е било в границите на нормалното.Аз все с това се успокоявам.Въпреки,че няма начин болката да е една и съща при жена ,която едвам си пъшка докато ражда и друга,която се тресе и видимо се вижда,че е на прага на силите си. След като аз,която ме е срам от всичко и от викане и от крякане и от всякакви такива неща,че чак исках да съм завита,за да не ми се виждали голите дебели крака,представете след като аз така окрещях всичко накрая и мислих,че умирам и въобще адекватността ми като съзнание беше сведена до нулата,значи наистина болката е била непоносима  След като вече понах да говоря на "ТИ" на доктора ми и да му обяснявам,че нищо не разбира от раждане и от болка,защото никога не е раждал,значи определено съм изпаднала в някакво особено състояние 

За съжаление, мога да кажа, че аз също отидох да раждам, подготвена по подобен начин за драматични събития, неописуема болка и изобщо мъката на живота ми.
Прекарах точно 5 минути в родилна зала и така и не разбрах за какви точно ужаси ставаше дума.
Да, разбира се, имаше известен дисконфорт, не беше сравнимо с масаж, но въпреки всичко, аз съм твърдо против насаждането на подобни представи.
Наясно съм, че родих леко, бързо и безпроблемно, но това се случи и благодарение и на моят лекар, както и липсата на излишен драматизъм.

Просто си извадила късмет.

Че има болка, има но, за доста жени, е поносима, и не е чак ужасно преживяване.

При мен когато започна да става по-силна болката се наложи секцио, заради бебока, но каквато и да беше болката, нямаше да е проблем, защото не тръгнах с нагласата че ще бъде безболезнено.

Не се стресирай предварително, създавй си вътрешна нагласа, която да отговаря на реалността и когато дойде момента, едва ли ще мислиш че това е "толкова ужасно"! 

леко раждане!

Боли си ,при всяка жена е различно.
Наистина много зависи от нагласата.
Е зависи и от обстоятелствата.....
Като погледна назад към първото ми раждане/вагинално/-бих отговорила -категорично ДА ,беше ужасно.Наистина!!!
Второто ми раждане  беше секцио.Е при мен няма спор-второто беше песен в сравнение с първото.Та така-при всеки е строго индивидуално.

Разказите на жените за раждането им са като разказите на мъжете за казармата    Силно преувеличени и целящи шокиране на аудиторията