нашия татко излиза в 7 сутринта (малкия още спи) и се прибира след 21 (ами малкия пак спи), но първата му работа е да влезе в детската, вечер само той става да го завива, или ако се е разплакал да му даде млякото, задължително му приготвя раницата за яслата за следващия ден и разписва уведомителната книжка на яслата (ту ежедневно в една книжка описват как е преминал престоя на детето в яслата), работи и в събота, но за сметка на това неделя сме като вързани един за друг тримата, сменя памперси, храни, но май на него му е по мъчно, че няма време да види сина си буден, за това има случаи, в които излиза малко по рано от работа, аз се мъча да държа дребен буден, за да се видят
при нас е много странно, връзката син баща е много силна, първата дума, която каза сина ми е папа, мама все още не е казал, дори когато се удари, уплаши или каквото и да е се гуши в мен, но ми вика папа
когато бяхме в болницата (преди около месец) го гледахме с мъжа ми на смени (тук е задължителен придружителя в болница) и двамата работихме, а болничните за болно дете, някак си не са добре приети, та той си изкарваме по добре с баща си и нямаше търпение кога ще дойде неговия ред
май малко се отклоних, та мисълта ми е, да има професии, които предполагат отсъствие на бащата от дома, но ако когато все пак си е в къщи, положението е все едно го няма, тогава бих се замислила сериозно, бащата не е само, за да осигури доходите, това не го прави баща