Иначе и доктор Спок някои вече го отрекоха,но той си е стожер в този вид литература.
Това пък съвсем е отклонение от темата
"Под игото" - любим роман на българина
- Публикувана: 23 март 2009, 08:53 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2009, 11:49 ч.
# 270
25 март 2009, 09:08 ч.
Това пък съвсем е отклонение от темата
Виж целия пост
За мен той поставя началото на разговора за най-подходящия метод за гледане на бебета и деца, да си близо до тях. Сега го наричат "привързано родителство", а това си е всъщност единственото възможно родителство.
Това пък съвсем е отклонение от темата
# 271
25 март 2009, 09:12 ч.
Да, Валери. 
И Спок,както и Вазов, винаги ще има кой да ги чете.
Виж целия пост
И Спок,както и Вазов, винаги ще има кой да ги чете.
# 272
25 март 2009, 09:14 ч.
Специално без "Под игото" мисля литературата ни нямаше да изгуби. Не съм религиозна в тази насока, за да възприема тази творба като реликва и да й правя метани, само защото така било редно. А как било редно трябва отново някой да ми го посочи. Туй време мина, поне за мен. Тук имаше и сполучливо сравнение със "свещените крави"- хубаво сравнение, точно.
Тук не обсъждаме нито останалото творчество на Вазов, нито Ботевите стихове, нито цялата ни литература, възрожденска и друга, в цялост. Смирненски и Вапцаров ги обичах и ги обичам, наред с Милев, това няма нищо общо с "Под игото".
Още в началото разграничих ясно творба от творчество и творец.
Виж целия пост
Тук не обсъждаме нито останалото творчество на Вазов, нито Ботевите стихове, нито цялата ни литература, възрожденска и друга, в цялост. Смирненски и Вапцаров ги обичах и ги обичам, наред с Милев, това няма нищо общо с "Под игото".
Още в началото разграничих ясно творба от творчество и творец.
# 273
25 март 2009, 09:16 ч.
А аз си мислех, че Спок го отрекоха. Трябва да започна да си опреснявам познанията.
Виж целия пост
# 274
25 март 2009, 09:19 ч.
Вазов може да ни е прародител, но не живея в неговото време и с неговото мислене. Ако не трябваше да го уча в училище едва ли бих му обърнала внимание. Елин Пелин за мен е много по-човешки и с удоволствие съм изчела всичките му разкази. Изобщо, на мен нещо героиките и патетиките не ми се нравят.
Виж целия пост
# 276
25 март 2009, 09:30 ч.
Всичките са му хубави на Джоузеф Хелър, но "Параграф"-ът е най-добра.
"Сто години самота" ми е много любима, като рекохте класация. Обичам Маркес. И Борхес. (Ох, започна се.
).
Казах вече, все едно да ме питат - кое ти е любимото дете? Хем е по-лесно, де. Децата са сал две, любимите книги - поне сто. 
Виж целия пост
Любимата ми книга е Параграф 22.
"Сто години самота" ми е много любима, като рекохте класация. Обичам Маркес. И Борхес. (Ох, започна се.
).Казах вече, все едно да ме питат - кое ти е любимото дете? Хем е по-лесно, де.
Децата са сал две, любимите книги - поне сто.
# 277
25 март 2009, 09:39 ч.
Обичам Чехов. Тай е моята голяма,единствена и неповторима любов. Имам и други любови,много,но той е най-голямата. Нямаше го в класацията,уви.
Виж целия пост
# 278
25 март 2009, 09:40 ч.
И аз много обичам Чехов, обаче Гогол ми е по-любим.
Виж целия пост
Обичам Чехов. Тай е моята голяма,единствена и неповторима любов.
# 279
25 март 2009, 09:42 ч.
И аз много обичам Чехов, обаче Гогол ми е по-любим.
Да не зачекваме темата,че няма да мога да спра с патетиката. Стане ле дума за руски класици,нещо ми става.
Виж целия пост
Обичам Чехов. Тай е моята голяма,единствена и неповторима любов.
Да не зачекваме темата,че няма да мога да спра с патетиката. Стане ле дума за руски класици,нещо ми става.
# 280
25 март 2009, 10:14 ч.
На мен много любима ми е"Зорба гъркът". Много се инатих да я прочета, добре че ме убедиха. Иначе и до сега щях да си тъна в неведение. "Парфюмът" също, със базовите си нотки на кръв и кожа....и още много други може би аморални книги. . Каква е поуката не знам и не съм я търсила. Гледам на книгите като на любовта- не търся обяснение защо нещо ме грабва, не търся онова най-горно"най", онази най-окончателна предсмъртна емоция,която ще изчерпа целия смисъл на нещата, защото нищо още не е приключило.
Виж целия пост
# 281
25 март 2009, 10:31 ч.
Бутински,напълно те разбирам. И аз усещам така любимите книги. Разсъжденията ми за Лолита също бяха продиктувани от това чувство,не от някакво желание за моралност. Прсто така я усетих книгата,болно и подтискащо. Но стига за Лолита. Да вземем Чехов,за да ти докажа,че не търся винаги "правия път". Например "Дамата с кученцето". История за една измъчена,трудна,сладостна,неповторима любов. Къде е тук моралното-тя е женена с деца,той-също. Срещат се тайно,крият се по хотелите,ласките им са жадувани,но откраднати,забранени. И все пак любовта е толкова пленителна,дори и в този вид. Обяснение няма,затова чувството след прочитане е така тъжно,но и сладостно...
Да предадеш чувството след любима книга е все едно да се опиташ да обясниш музиката. Никога не съм обичала литературните анализи,но ми харесваше да пиша есета. На хубава музика танцуваш,пееш си,след хубава книга ти се иска да се видиш с любим човек,да поговориш с приятел....отплеснах се.
Виж целия пост
Да предадеш чувството след любима книга е все едно да се опиташ да обясниш музиката. Никога не съм обичала литературните анализи,но ми харесваше да пиша есета. На хубава музика танцуваш,пееш си,след хубава книга ти се иска да се видиш с любим човек,да поговориш с приятел....отплеснах се.
# 282
25 март 2009, 10:34 ч.
Изключително трудно ще ми бъде да изброя любимите си книги, но ще напиша няколко от моите фаворити:
"Мечо Пух" - ето на това му казвам аз детска класика, която става и за възрастни. Дори я прочетох в оригинал на английски и мога да кажа, че при българския превод се губи голяма част от играта на думи.
"Осъдени души" - продължавам да твърдя, че този роман е на европейско ниво. Ако човек не знае, че авторът му е българин спокойно може да реши, че е част от западно-европейската класика. Което не може да се случи с творба на Вазов или Елин Пелин (моля да не се възприема като отричане на творчеството на последните двама).
"Ние" на Замятин - първата антиутопия, написана преди "1984" на Оруел.
"Цветя за Алджърнън" на Даниел Кийс - просто покъртителна история за развитието на умствено изостанал гений. Не мога да я преразказвам, трябва да се прочете.
Само тези ще спомена на прима виста.
Виж целия пост
"Мечо Пух" - ето на това му казвам аз детска класика, която става и за възрастни. Дори я прочетох в оригинал на английски и мога да кажа, че при българския превод се губи голяма част от играта на думи.
"Осъдени души" - продължавам да твърдя, че този роман е на европейско ниво. Ако човек не знае, че авторът му е българин спокойно може да реши, че е част от западно-европейската класика. Което не може да се случи с творба на Вазов или Елин Пелин (моля да не се възприема като отричане на творчеството на последните двама).
"Ние" на Замятин - първата антиутопия, написана преди "1984" на Оруел.
"Цветя за Алджърнън" на Даниел Кийс - просто покъртителна история за развитието на умствено изостанал гений. Не мога да я преразказвам, трябва да се прочете.
Само тези ще спомена на прима виста.
# 283
25 март 2009, 10:43 ч.
О, да, о, да, книга-библия е "Зорба" 
Виж целия пост
На мен много любима ми е"Зорба гъркът".
# 284
25 март 2009, 11:03 ч.
освен това ,аз имам много резерви към Вазов,защото не е нормално докато хората си дават живота за свободата на България,той да бяга с файтон на запад и от там да пише велики слова...погледнете биографията му.това разминаване между човека Вазов и писателя Вазов,на мен не ми харесва...когато думите не са покрити с дела,малко на фалш избиват нещата...
иначе Вазов има много хубави произведения,факт.
обаче от това,че е "Вазов е патриархът на българската литература" и т.н.,просто ми се гади...
а на вас?
Виж целия пост
иначе Вазов има много хубави произведения,факт.
обаче от това,че е "Вазов е патриархът на българската литература" и т.н.,просто ми се гади...
а на вас?
Препоръчани теми