.::. Участвайте в конкурса на БГ-Мамма и Хотпойнт-Аристон .::.

Изкуството да бъдеш майка
Понякога, когато малкото мишле заспи го гледам. Така направих и днес. Седнах до кошарата и погледнах малките ръчички. Ах тези палавници. Колко ли белички са направили? Само те си знаят. А той, толкова е хубав и как сладко спи. Дали бях добра майка днес? Мисля, че му се скарах повечко. Спомням си, че беше направил пакост. Ах как ме ядоса.
Гледам го и се чудя, как това малко ангелче може да прави такива големи поразии. Но се радвам. Радвам се, че спи в тази кошарка. Кошарката до моето легло. Радвам се когато ме погледне и каже мамо. Тази дума, тя ме кара да летя от щастие. Всеки път когато го погледна се чувствам горда. Горда съм и с беличките на малките ръчички. Горда съм с всичко. Той е малкото слънчице в нашият дом.
И ето, той се събужда. Да така е. Отваря сънени очички. Колко бързо мина времето. О, вече е готов за нови подвизи. Малките ръчички се протягат към мен. Но този път за прегръдка. Как обичам тези сънени прегръдки. Мамо. Да тази думичка, за нея бих дала всичко. Искам да я чувам всеки ден.
Дали е изкуство да бъдеш майка? Не знам. Трудно е. Всеки път когато седна до тази кошарка се чудя - права ли бях, не бях ли лоша, а той дали не беше по - буен днес. Но едно знам, да си майка е чудо. Това ми го казва сърцето. На него имам най - голямо доверие.

здравейте!
и аз като всички останали с нетърпение очаквах да видя желаната втора червена чертичка.след няколко неуспешни опота от около половин година, най- сетнеееее."ЩЕ СТАВАМ МАЙКА" -  щеще ми се да извикам на целия свят.И въпреки това когато ги видях, първоначално се стъписах.През главата ми минаха какви ли не мисли-ще бъдем ли добри родители,ще се справим ли с отглеждането на тъи желаното от нас ангелче ,което щеще да се появи на бял свят,ще имам ли лека бременност  и т.н. всички въпроси свързани с това толкова важно събитие в живота на всеки.
Съобщих веднага на мъжа ми ,който много се зарадва ,че сме успели и си имърмори -ЗНАЕХ СИ!.
Въпреки ,че нашето малко човече не се беше появило на бял свят още -нещата се бяха променили.
АЗ БЯХ ТОЛКОВА ГОРДА че нося в себе си един малък живот.
Горда и щастлива, че ще бъда майка,прекарах следващите месеци почти постарому.През деветте месеца не пропуснах нито една консултация при моя лекар гинеколок,който следеше как се развива нашето малко човече.Слава богу,бебчо се развиваше добре,а до себе си имах един невероятен съпруг,който ме подкрепяше и се радваше на растящия ми корем.Благодарна съм,че имах много лека бременност,с което не го притеснявах.Бяхме толкова щастливи ,че неусетно със всяка консултация при лекаря,месец след месец виждахме как малката точица явила се за първи път на екрана на видеозона ,тя расте и расте , а с нея и моите майчини трепети и вълнения.Преживявахме толкова вълнуващо всяка промяна която ни спохождаше......
Навлизането в новия месец,първите движения на бебчо,ехографските прегледи ,първите гадания за пола на детето.....Очаквах раждането ,изпълнена с променливи чувства- страх, нетърпение и много въпроси на които предстоеще да се отговори.
Всеки ден от последния месец беше изпълнен с очакване,надеждастрах...Все повечеосъзнавах,че съвсем скоро нашият свят просто ще се преобърне и ще се появи най-важният член от хсемейството, на когото ние ще дарим цялата си обич,внимание и грижи.
Усещането,че си дал живот на едно малко и невинно същество,е неуписуемо и уникално.В мига,в който го погледнеш своето мъниче, ти вече знаеш:светът е друг- по красив,по-добър,по-сияещ......
Събитието настъпи два дена по-рано,преди терминът .През нощта получих контракций,които като ги засяках бяха през 15 мин.Рано сутринта решихме да тръгнем към болницата.Притеснявах се да не ме върнат.И така след много болки и премеждия по време на раждането ,което не беше, така леко както самата бременост в 21.40  на 24.09.2006г. се появи нашият малък син Георги.Немислех,че е вярно, но наистина,когато го видях,забравих  за мъчителните часове в предродилна зала и изпитах огромното щастие и обич към малкото скимтящо вързопче до мен,което сякаш искаше да ми каже ,,Здравей ,мамо,най-после-реших да видя какъв е светът навън,,Ааз му отговори:Здравей,мило мое дете,добре дошло на този свят и дано ти хареса,,
След дългия престой в болницата( поне на мене ми се стори така(3дена)ето го и дългоочакванит ден.....Най-сетне да се приберем в къщи,но преди това дългоочакваната среща между баща и син.Получихме си дрешките ,облякохме се  и ни исписаха а нашия тати с гордост пое малкия си наследник и с гордост каза това е моя СИН. така си го гушна и целуна , че искаше да зкрещи на целия свят че е станал татко.ДА ТОВА Е ЧУДО .ЧУДО НА ПРИРОДАТА. ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ,което не може да се опише сдуми .Това е една моя сбъдната мечта.Вече сме на 2год.и 6 мес. през които се чудим с тати  какво сме правили по рано без него и защо сме чакали толкова дълго да предприемем тази много важна стъпка в нашия живо.   

Ароматът на Дзен. Едно важно условие за този невероятен изказ и писането на хайку е - да бъде изживян момент.
Хайку първо се живее, и после се пише...
В 17 срички.
/5-7-5/

Слънчево утро.
Разцъфнали макове
в детски очи.

                                           Изкуството да бъдеш майка
Винаги съм искала да имам три деца,съдбата ме дари с четири.Първото раждане беше така жадувано и трепетно,както и  първите крачки като осъзнат родител!След второто раждане вече започна и вглеждането в самата мен, да несбъркам, да неповторя грешките на моите родители...или това, което аз смятах за грешки.Мисля, че се справих до някъде. Изпитанието и прилагането на това велико изкуство...да си майка дойде обаче с осиновяването на 5 годишно момиченце- ами сега?! Стъпвах в минирано поле, налучквах, изпадах в безпомощност от многото въпроси освен за това как се гледа момиче,защото аз имах вече две момчета, но и за това как да подходя към това наплашено и затворено в себе си детенце.Нежност,търпение,много скрити сълзи,много обич това са част от  стъпките към изкуството да си добра майка. ДА съумееш да дадеш на всяко дете толкова обич и внимание, че тя да е достатъчна , но и да не е прекалена. Да съумееш да накараш всички да се чувстват наистина от един отбор, да разберат, че макар и малки техният глас се чува в семейният съвет, че не са безгласни букви...защото безгласни от малки...ще пораснат безгласни и за големият живот! Съдбата ме дари и с четвърто дете,отново момче....нещата вече бяха много по-лесни и ясни,а щастието от обвитите около шията ми малки ръчички...още по-голямо. Като се замисля, наистина е трудно да бъдеш родител, за някои това е призвание, за други - наказание.Тези, за които майчинството е като наказание ги съжалявам, те просто незнаят от какво щастие са лишени...и няма как да го изпитат.....горките!
 Мисля, че досегашният ми опит ми помага да се справям и като приемен родител на три деца,останали без майка-тука леда е крехък, премерена е всяка стъпка, да се поддържа спомена за мама, но непрекалено често за да неболи! Да се правят неща, които са правени с мама, но не все пак по същият начин...защото пак ще боли! Да давам, но и да показвам обич...Да заслужа доверие...мисля че съм го получила! Живота ще покаже дали съм успяла да съм добра майка....дали съм се справила и дали съм овладяла това изкуство на сцената наречена живот- много научих, но и много още имам да уча!

Изкуството да бъдеш майка


Детство. Игра с кукли, игра на мама и на татко. Едно усещане как думата мама вълнува душата ти.  Разхождаш количката по тихата улица, вътре грижливо си завила малкото бебе и знаеш, че не бива да му е студено. Сякаш винаги си го знаела, нищо, че си само на пет.
Сякаш от много отдавна познаваш тази наслада, да полагаш грижи за някого, който е малък и беззащитен. Дълбоко скрита, ще преминеш с нея през годините. Ще преминеш през любовта и прилива на много непознати за теб вълнения, докато отново не прегърнеш милата си рожба, част от теб и  от един мъж, близък до сърцето ти. И сякаш пълнота ще те обгърне. Една цялост, една завършеност, усещане за добре изпълнена задача, за вкусен плод, за почивка след усилен труд. И едно ново, непознато напрежение. Денем и нощем. Починала или уморена, една сила, една мисъл, едно ново усещане няма да ти дават покой. Мисъл за този друг, бил част от твоето собствено тяло, а сега се отдалечава бавно, въпреки грижите, въпреки безсънието и въпреки любовта. Защо си отива, нали беше толкова близо, беше  толкова желано и чакано....? 
Има толкова опасности там, далече.....А тук при теб е сигурно, тук е защитено....Не може ли винаги да е близо до гръдта ти? Да е част от теб?  Едни мъжки очи и едни силни мъжки думи те привличат към себе си, но ти се съпротивляваш, търсиш онова блаженно единство с това малко същество. Плът от плътта ти и кръв от кръвта ти.
Докато една сутрин разбираш, че то не ти принадлежи. Че ти е дадено, за да положиш грижата, за да изразиш онази любов, за която си създадена и да пуснеш накрая ръката, която копнее да тръгне сама.....Да наблюдаваш тихо. Да помагаш в нужда.  И да  погледнеш отново към онези мъжки очи, завръщайки се към онези мъжки ръце, които те бяха избрали.

Беше есентоска на две илядо и шеста година , кога айдуците си пресметаа грубо печалбите от лятоска . Тогава реши да се яви по-рано на белио свет и малкия войвода. Събудих се като гладна тигрица.Таман започнах да се тъпча с диня и сирене , и ..опааа . Ясно  почнува се , ясно ми е оти не ми е за пръв пат и не съм първескиня значи съм второскиня. Набрах по джи си ема татката . " Айде Митре , ле Митре сиво гълъбче изтекоха ми водите , водите още реките . Доваждай си либе ле и да не забравиш да запалиш свещ и да се помолиш на Света Богородица да ми помага ." След това се обадих и на акушер-доки-израждачката, и тръгнах с маршова стъпка към болницата . Приеха ме , прегледаха ме и седнах на дивана да чакм моята израждачка ,  С една първескиня обменихме клюкини за родилките , коя е родила днес и какво си има .  И нали ми бушуват хормоните така ми се припуши трева . Толкова неспокоино ми беше , досега не съм пушила таквиз лайна , ама на бременелка . Фърлих джигарите отдавна , отпреди шес лета и ей ме на повтенлива гъзица . Ама като дойде татката и звбравих за тез неща . Помилвахме се , поцелувахме се и ги изгоних с батката да се разхождат и да пазат тайната . Тамън си отидоха и доиде и моита израждачка .Включиха ми "букет от люкарства" потъркалях се , попъшках , охках и ахках и доиде момента една магарица да се метне на друга измислена магарица. Дишаи вика една , не дишаи сега, напъваи не не спри почивка . Ама слушаите невести не се занасяите , да дишам ли , да напъвам ли  айде разберете се , че войводата не чака дава зор да излиза .
И ето ето това е той юнака на мама излезе с такъв боен вик и толкова силен рев, че си помислих че са дошли тримата тенори да ми правят серенада. Дадоха ми да го видя и целуна  и  а а ...какво виждат очите ми . Ама ти приличаш на китаиски воевода бе сине , уж те правихме по схема и система , а от страсти бурни сме омотали конците . А така ми се привижда   може би . Съобщих новината . Имаме си братче от провинция Дрън Дрън и тате и бате и отидоха  да черпят мало и големо послучаи случката .
И така мина деня , а после и ноща дойде и заранта а никои не ми донася войводата .Рекох си , я да видя какво става поразшетах се до детцката стая , гледам а нема никои . Ония пеперуди дето пърхат в стомаха като се влюбиш се размърдаха , ама по друг начи .Влезнах в другата стая първо гледам един бебок с каска от системи по сладката главичка , трепна ми душата но не това не войводата.До тоя пич си нанкаше сладко моя елемент . В този момент доиде и педи-атърката на въпроса-Защо не ми донасят чавето ? Не чух отговор , пак попитах . Проблем ли има , голяма съм вече и мога да разбера и сама , а и май се досещам но искам да чуя от вас ." Незнам нищо казва тя , ке требва до генетика в столицата да отидеде . " Знах си Тризомия 21 или по популярно като Синдром на Даун ."Кой ти каза? Никои от вас Сърцето ми го каза . Взех си сладкиша при мен и кото ревнах , ревах , ревах та събудих войводата и той ме гледа с най-влюбения поглед на цялата вселена Сякаш ме пита -Защо ревеш мила мамо? Не плачи , обичаи ме такъв какъвто съм , И аз те обичам такава - кога като краставица вкиснала , кога като цвете цъфнала с усмивка като слънце грейнала
Доиде третия ден ,  тогава идват орисиците затегавих се нема да заспивам ке ги чекам . Имам една голема молба само една молба  - Не искам да е пръв красавец на света , искам да е като другите деца ,Искам да съм майка най-добра , а незнам как да съм такава умна и разумна към моите две деца .  Но заспах не ги дочаках , за сметка на това Господ сънувах и той ми каза така-" Стига си ревала сега , я се виж ти какво искаш сега - Да си истинска майка , или безотговорна фръцла със слънчеви очила аааама ха .Ако не се стегнеш ти сега взимам го при мен начаса , и да не ревеш пък после че си искаш дятето пак . Избрах те измежду другите на мъдрост да те учи и с радост да ви дарява . А я се виж лигла таква ''
Събудих се и марш в банята да отмия черните си мисли .Погледнах в коша да видя как спи блаженно ангела-войвода . Гушнах го и му казах -" СИНЕ незнам дали ке съм майка добра , но ти обещавам тук и сега да те обичаме до свършека на света . Тейко ти казва така- Щом сме двама страшно няма , станахме трима добре , после четирима още по- добре .(Извод по детски - значи че ще се печем на което си искаме море .)Страшно нема слънце мое ,не бой се сине .  А на вас хромозоми , дето сте се лепнали там дето не ви е мястото . Вашта Хромозома недна , на надцакване ли ке си играем а . нещо много яко сте се объркали вашта хрома недна"

Да си майка неозначава че трябва да си бременна девет месеца , за да имаш запомнящо се раждане което да е тема на всеки втори разговор . Да си майка е призвание , което трявба да се доказва всеки ден .А дали все пак успявам да овладея това висше изкуство- Изкуството да бъдеш поне малко добра жена и майка? Това времето ще покаже .

Исками се бъдещите създатели на перални и всякакви други машини , а това са нашите деца и внуци -  Да успея да създадат по - висок и по- добър клас перални и сушилни , на които от време на време да си изпираме лошите мисли и настроения . Но това пак зависи и от нашето отношение . Но аз вярвам че ще успеем да сътворим едно по-висшо и по-разумно поколение

Чудото да създадеш живот


На света чувство по-прекрасно няма,
когато знаеш, че ще ставаш мама.

Девет месеца са чудо голямо
в очакване какво е това същество, което ще ти вика мамо.

Дали момиченце или момченце
то ще си е на мама любимото детенце.

Когато бебчо се роди
времето започва бързо да лети.

Първата усмивка, зъбче .... думата мама
всичко за мама и тати е чудна награда.

Няма време за развлечения,
То си иска своите забавления.

И така с много търпение и любов за двама,
мама на всички постижения на малчо се радва.

В добри и лоши дни е наистина чудо голямо
някой да ти вика мамо.

Затова всяко чудо заслужава
да си има най-добрата мама.

Да сладко чуденце,
Мама е твоето слънчице.

И винаги ще ти се радва и обича
дори и „лошо” понякога да те нарича.

Чудото да създадеш живот


Вяра, Надежда, Любов. Три думи, които изпълват живота ни със смисъл и без които съществуванието ни би било невъзможно.

Преди много време имах любимо цвете -  кактус, чийто цветове бяха  изключително красиви. Те цъфтят само един ден, бледорозови и с много нежен аромат. Обичах да сядам пред кактуса точно преди да се разтворят цветовете и да наблюдавам как лека-полека, едно по едно листчетата се разтварят и сякаш пред очите ми се раждаше един нов живот. Тогава бях все още ученичка. Омъжих се и разбира се взех кактуса със себе си. Само че той спря да цъфти. Грижех се за него и продължавах да го обичам, надявайки се, че един ден отново ще цъфне, както се  надявах също, че и ние като повечето семейства ще имаме деца, внуци и т.н. Но Господ имаше други планове за нас. Кактусът изсъхна, остана една малка издънка, която все пак запазих, но вече не вярвах, че ще видя прелестния цвят.

Съпругът ми се разболя от онкологично заболяване много скоро след сватбата ни. Последва лечение, благодарение на което, слава Богу, той е жив и здрав, но трябваше да отложим плановете си за детенце. След 5-6 години лекарят ни каза, че трябва да се откажем от надеждата да имаме свое дете. Отидохме при втори, трети лекар... И продължавахме да се надяваме. А годините вече ставаха много и часовника тиктакаше застрашително. Трябваше да приемем съдбата си, а не можехме.

И тогава в живота ни се появи един Човек – д-р Стаменов. За пръв път от толкова години можех сякаш да пипна Надеждата и да повярвам, че чудото може да се случи. Видях огромната Любов, която този Човек носи в сърцето си. Неговата вяра, че може да ни помогне. Видях блясъка в очите на съпруга си. И отново повярвах. Прибрахме се в къщи, съпругът ми взе китарата и написа най-прекрасната песен, която някога съм чувала. Това беше НАШАТА песен.

Последваха 3 опита инвитро (икси). След еуфорията следваше депресия. Една-едничка мисъл се въртеше в главата ми денонощно – Искам дете! Искам дете! Искам дете! Дори сънищата ми бяха изпълнени само с тази мисъл. И тогава решихме, че трябва направим това, което отлагахме вече толкова години. Само още един последен опит.
Срещнах се отново с Доктора. Винаги ще помня първата ни среща с него и тази. Казах му за решението ни. Явно обаче не можех да скрия отчаянието и болката, обзели сърцето ми. Бях загубила вярата си. Той стана, отиде в другия край на кабинета и ми каза: “Ако ти вече не ми вярваш, ако не вярваш, че можем да успеем заедно, тогава нека се откажем още сега!“  Това бяха магически думи! Те ми дадоха силата, от която толкова много се нуждаех!
Реших да се прибера пеша до вкъщи, макар че не живеем близо до клиниката. Добре че беше вече тъмно и хората не можеха да видят сълзите, които се стичаха от очите ми. Вървях и се молех на Господ, на Богородица, на всички светии да бъдат с нас и да ни помогнат. По едно време усетих, че тежестта в сърцето ми изчезна, сълзите спряха и не разбрах кога съм започнала да се усмихвам. Усмивка, която идваше дълбоко от сърцето. Искаше ми се да пея и да тичам от радост, исках да прегърна целия свят!

Последва четвъртият опит. На 03 август, същата вечер след трансфера, когато ми върнаха моите малки ембриончета, заедно със съпруга ми седяхме един до друг и наблюдавахме как  много бавно се разпуква цвета на нашия кактус. След 17 години. На 9-ти септември за пръв път чух сърчицето на моето малко-голямо Щастие, на живота, който вече растеше в мен!

Изкуството да бъдеш майка
След месеци опити видях двете черти.Усещането беше неописуемо -страх,радост ,гордост,желания,мечти.молитви.Вече имах
всичко,което исках за да бъда щастлива и не ми трябваше нищо друго.Месеците се нижеха бавно бавно,всяка сутрин ставах с
молитва ТО да е добре,да се роди здраво.Не мислех за нищо друго.Исках само едно да е жива и здрава.Бях сигурна,че мога да и
осигуря всичко останало.Дойде и денят,след много напъни тя се появи.Малка,синя и толкова красива.В този момент разбрах,че това е най-красивото и смислено нещо,което съм направила в този живот.От този ден тя стана моят живот.Толкова ме е страх че няма да мога да я предпазя от всичко лошо,което съществува на този свят.Няма да мога да я предпазя от болката-физическата или душевната няма значение.Иска ми се да мога да и спестя много неща като порастне,но знам,че на всеки са му отредени изпитания ,през които трябва да премине.Аз вече съм на заден план,сега всичко е за нея.Сега съм по-силна от всякога,сега мога да се боря със всичко и срещу всеки.
От едно безгрижно момиче аз се превърнах в Жена,в домакиня,в съпруга,в майка.Това е моето призвание.За мен това е смисълът на живота-ДА ДАДЕШ ЖИВОТ!Да го гледаш как расте и става голям и отговорен човек.Незнам дали това е изкуство,това би трябвало да е заложено във всяка една жена-да бъде майка.Но напоследък се убеждавам че май не е така,за голямо съжаление.Изкуство е да го създадеш,да го родиш и да го възпиташ да бъде Човек.Истински човек.Сега мечтите ми са свързани с нея,бих дала живота си за нея,бих направила невъзможното за нея.Сега знам че няма по-голяма обич от майчина.Всеки ден благодаря на Бог за това което ми е дал.Научих се да се радвам на малките неща в живота.Изкуство е да можеш да обичаш по този начин.Да знаеш че дори и да те нарани някой ден,да знаеш че каквото и да направи ти няма да ГО изоставиш,няма да спреш да го обичаш.Децата са изкуството на живота ни....

Да чудото да създадеш живот е велико,но по-великото беше,че и на мен ми се случи.
Няколко теста и все отрицателни,няколко тъжни въздишки от душата ми,но и волята да не се откажа от така желаното щастие да имам детенце.
На сватба съм,приятели се женят а аз изпиитвам ужасен глад,ям,ям,ям ех не спирам,нещо отвътре ме гъделичка,някакво чувство,странна съм,не съм аз това,нос е чувствам весела,щастлива и много гладна.О да стана ми лошо,не от голямото плюскане,о нееее,най сладкото прилошаване,най приятното гадене и разбира се повръщане.И душата ми се напълни,защото сърцето ми знаеше,че съм бременна,ама наистина бременна и така щастлива от всичко това.Прекрасни 6 месеца,ставах все по-женствена и огромна,но знаех,че вътре в мен едно семенце растеше и с всеки ден се превръщаше все повече и повече в дете.
Буреносен облак изведнъж застана на пътя ми,ах как смееше да ми препречва пътя и да ме прави тъжна,да разваля щастието ми,да мъжът ми ме напусна и потъна някъде,аз останах сама със семенцето,което беше вече човече.Мрачни 3 месеца,душата ми се луташе от тъга и самота,но и изгряваше слънцето,то ми напомняше за радостта която носих в себе си,която беше най важна,която беше чудо и винаги щеше да бъде до  мен и да ме обича.
Денят дойде,толкова топъл и притеснителен за мен,отидох сама в болницата,чувствах нетърпението в мен да се срещна с този нов живот,който вече 9 месеца носих в себе си и двамата с него минахме през лошо и добро,през тревоги и радости.Само след часове щяхме да сме заедно гушнати лице в лице с тази малка душичка ритаща в мен  а аз се чувствах самотна,колко глупава съм била.
После дойде болката,изпадах  в транс от силните контракции,не бях на себе си,за пръв път изпитвах толкова силна физическа болка,чувах виковете на акушерката,на доктора да напъвам силно,като на сън се озовах всякаш на родилната маса.Изведнъж всичко притихна,всякаш умрях и се преродих,болката се изпари мигновенно и се отпуснах в едно блажено и олекотено състояние,от което силен рев на малко сладко бяло бебе ме изкара и ме ококори право в него.Сина ми Александър се роди,мъничък,безащитен с голяма черна коса и дръпнати очета,толкова красив,страхотен миг,очите ми се насълзиха,бях толкова горда и щастлива.
Сега вече нищо нямаше значение,исках само да ми е здрав,другото се забравяше и прощаваше.
Сега имам едно страхотно дете,моето чудо и един разкаял се добър татко,получих семейството,което толкова исках....
Странен е моят изказ,моят разказ,като самата мен.Мерси за вниманието.. 

Изкуството да бъдеш майка
/етюди на психолога/

Не знаех кое е в основата на това изкуство,кое ни прави добри майки,въпреки внушителната лавица от книги по детска психология.В писмата и срещите си с майките се питах-кое поражда тези тревоги,страхове,безкрайното чувство на вина.
Да бъдеш майка не е изкуство,не се учи от книгите.Каква майка ще бъда е определено много отдавна,когато прабаба ми се е омъжила и е родила детото си,което ще стане моя баба и ще отгледа моята майка.Моето изкуство всъщност не е мое и не мога да избягам от това,което нося от тях,от моите родители.Нямам право на изкуство,но имам право на самопознание,на търсене и лутане.
Една страничка от книга ми даде малко светлина по въпроса,кое е майсторския клас в майчиното изкуство-майките не могат да израстват ако следват онова,което ми се казва,че трябва да правят,ако не се обърнат към чувствата си ,към собствените си страхове и суеверия и да приемат,че "една майка трябва да е способна да понася това,че мрази бебето си...сантименталността е болезнена за родителите,тъй като съдържа отричане на омразата и сантименталонста у една майка изобщо не е добра от гледна точка на бебето"/Уиникът/
Изкуството да бъдеш майка е смелостта да стигнеш до дълбините на собствените си преживявания,да намериш и любовта и омразата.Страшна е подтисната омраза,изтласканата-която излиза под формата на сантименталност,на тревожност и на вина.
Изкуството да бъдеш майка е изкуството да мразиш подходящо,без да нараняваш,да признаеш на теб и на децата си,че имаш право на всякакви чувства и страхове и не тяхното признаване,а отричането им наранява.Пътят към любовта на майката минава през подредената омраза.

Създадена да е благодновенна,
да носи името жена,
да има отговорнтост и майка да е тя!

Да бъде вечна домакиня
и гащи да пере,
къде на мъжо,къде
на своето дете!

Орисана от ежедневие,
съставена от самота,
да е благосновенна,
защото майката е ТЯ!

Последно от мен събудих се с това в главата и искам да го споделя:

Как исках да узная тайнството
Да можеш да създадеш живот,
Да събереш две молекули във пространството,
Да им дадеш от себе си любов.

И бях целуната от Бога по челото,
И посветена бях от любовта,
Да затупти във мене сърчице защото,
Аз бях щастлива влюбена жена.

Растеше мъничък живот обичан
И чакаше да стане готов той за света.
С най-нежни думички наричан
Живот, създаден в името на любовта.

Порасна, готов бе, искаше да се покаже
Да поздрави жовота с вик,
Да тръгне по пътя свой и важен,
Избра това да бъде в този миг!

Поех го, прегърнах го, нарекох го с любов
И изумена бях, най-сетне зърнах го
Най-сетне го целунах,
извърших чудото,
Велико Чудо – да създадеш живот!

Близо 5 години,очаквах момента да видя две чертички на теста за бременност,почти се бях отчаяла,че никога няма да изпитам,радостта да стана майка,когато на 30 ноември си направих тест и той показа положителен не повярвах.Направих си още един и пак положителен.Не смеех да се зарадвам истински,докато не се потвърди от лекар.На 2 декември отидох на лекар,той потвърди бременноста ми.С таткото бяхме на седмото небе от щастие,не можех да повярвам,че е истина,този момент беше най-щастливият за нас.Само,чаках момента да отидем на феталната морфология,за да разберем,че всичко е наред.Миналият месец ходихме с тати,лекарката ни зарадва,ще си имаме беба,видяхме я как си суче пръстчето,чухме ударите на сърчицето,толкова истински чувство няма.С нетърпение,чакаме беба,да се появи,юли месец и да си я гушнем.Много се притеснявам,толкова чакане,за да имаме бебче и постоянно ума ми е в това.Искам всичко да е наред.И независимо гаденето,непоспиването киселините,всичко е на заден план за мен.Само беба е на първо място,пожелавам на всички,радостта да станат мами и тяхните бебчета да са живи и здрави.

Балу много са хубави!
Аз имам проблем с разбирането на темата: Чудото да създадеш живот. Създаването на живот го свързвам с не до там прилични действия от страна на мама и тати  Мисля да се въздържа от творба по въпроса да не хапна някое наказание.