Първо ще се хвалим и после ще се оплакваме. Днес и Йоана се сдоби с обици. Преживях лек ужас с тези обици защото нашата реши да реве още от влизането в студиото и доста се подвоумих дали да не отложа. Но се реших, събрах смелост и малко насила я стиснах докато и гръмнаха с пищовчето ушичките. Много се разтреперих, не знам вашите момиченца на които сложихте обички така ли реваха, аз се поуплаших и реших че съм лоша така да си измъчвам детенцето. Но после излязохме на въздух и тя забрави всичко, сега е добре дано да зарастнат бързо без възпаление.
Сега да се оплача, бях ви споделила че ще я пращаме на ясла. Отиваме при педиатърката и тя категорично заяви НЕ, малка е ще намерите друг начин щом ще се връщаш на работа.
Аз ако имах др начин нямаше да я притеснявам горката докторка
Така съм решила това е най удобния за мен вариант и тя не е човекът който ще ми каже как да си гледам детето и да ми се меси в живота. Побеснях. Тези дни татко ни ще ходи да се разправя с нея и да дава каквото трябва за изследвания и проби щотоооо не знам. Как може така да ме върне тя нормална ли е. Пфу
тая жена луда ли е. Естествено,че ти щом си преценила, че няма друг вариант, значи няма!
Браво на вас!




Даже днес си хвърли чантичката със супата на земята и ние и двамата с баща му му се пулим и му се караме, а той ни гледа, гледа и пак вика: Дедо уа! Има си гръб човека. 
...... дано по-бързо вляза в ритъм. Явно зимното заседяване у дома си казва думата. 
..... ама май кутията им е малка. 