. Мир на праха му. 
Аз дори не исках да казвам какво се е случило, а само да споделя чувства... но не се сетих, че в подписа съм писала...

Такъв е живота знаеш. Аз винаги съм вярвала, че отиват на по-добро място. 

Да ти е жива и здрава, да се радва на внуците и да ти е отмяна. 

..... като оздравее, бързичко ще си възвърне и апетита, и загубеното тегло. 

! Радвам се, че се появи на отчет
. Ще мине и ще замине лошото.
.
.Според мойта лекарка няма такова нещо.На мен все пак ми е притеснено.

.Радвам се,че Косето върви към подобрение.


Радвам се че Косето е по-добре.


Радвам се че , детенцето е по-добре 

Много мерси и за поздравленията за домочадието
И после цял ден - нищо! Лежах като рязан турчин на дивана, ядох какво ли не и гледах филми. Вечерта пак нищо. Половинчо ме попита дали ще раждам, че да си пийне една ракийка, и аз отсякох "ТЦ, ще чакам 1-ви април!"
И към 10 заедно със Забранената любов като ме почнаха контракции през 4 минути, ей така от нищото. Амааа аз не мърдам от дивана, записвам си ги в едно прозорче на компа и чета в Чужбинския подфорум как се прави пържено зеле със сусам.
А половинчо не ще да си ляга без мен и заспал на фотьойла. По едно време вече почнах да скимтя от болка, а пустото пържено зеле- темата много дълга и не мога да стигна до рецептата, че да ходя да си лягам. Само го обсъждат и нищо!
А контракциите взеха, че станаха на 3 минути! Станах аз да се разходя, че да ме поотпусне и айдеее- пак нещо изтече. Ама тоз път кака ви Теодорка е старо куче и си е сложила превръзкаааа
Водите ми изтекоха пред входа на МД и си напълних маратонките. Дойде една млада стажантка и като почна да ми задава въпроси- име, адрес, бремености, аборти, кръвни групи... а аз не мога да говоря вече. Дойде и още една и ме прегледаха и ми заявиха, че съм щяла да раждам.
А той, милият, стиска юмруци и вика:"Айде бе! Ще роди в приемното, бе!" Акушерката го изпроводи да си ходи и му вика, че разкритието е само 4 см и да не се притеснявал. Ама кат ме качиха криво ляво в родилна и за 5 минути разкритието станало 7 см. Вързаха ме на леглото за тонове, а аз се въртя кат циганка в черква и място не мога да си намеря. Бутнаха ми някакви формуляри да попълвам, че да ми минело времето. Все едно не си бях сложила една книжка със судоку в торбата
. По едно време дойде акушерката и изпищя на умряло. Помисли, че съм тръгнала да падам от леглото, а аз от болката се бях натуторила на една страна, дупето ми лъснало като месечина над Дунава, главата ми виси надолу. Ама така си понасях контракциите тихо и мирно. Добре, че разкритието стана бързо.
В родилна пък някакво докторче като седнало да се бъзика с мене- като съм имала едно бебе вкъщи що сега пак съм тръгнала да раждам. Ми ходихме с половинката на море, сами!, му обясних. А той: и тогава ли така съм вдигала шум и съм викала. Тц, отговорям. А той: и щооо? Щото ми беше хубавоууу, му изкрещях аз, напънах се за последно и бебка Калина се роди. В 00.45, 3450 грама и 50 см. Аз се сдобих само с два външни шева за кадем и разкош. И си умрях от яд, че в 1 нощес беше неудобно да звъня на хората и да се фукам.
После

Да са ти Живи и здрави момиченцата, пък и вие! А като ти остане някоя минутка, разкажи за екшъна с полицаите, че ме заинтригува 
да сте живи и здрави и мнооого да се обичате!
Невероятна си. Да сте живи и здрави всички в къщи. И много крота и послушна да е малката Калина.

Препоръчани теми