Коя беше първата ви мисъл, когато родихте? (ако помните)

  • 5 003
  • 153
# 30
Ами, май повлияна от филмите, питах "Какво е?" и "Всичко ли си има?"
След това ми го сложиха на гърдите и си повислих какви сме мръсни и двамата и че е по-хубав, отколкото съм очаквала, щото малките бебета не ми харесват особено Embarassed
Виж целия пост
# 31
Първо питах: "Момче е, нали?!" и след това казах, че искам още едно. Смяха ми се, защото докато ми траеха болките нареждах само: "Никога повече, никога повече!"  Embarassed Embarassed Embarassed Като го видях отблизо си казах, че е много сладък и наистина ми се стори красив.
Виж целия пост
# 32
Аз родих с форцепс, бях много изморена и жадна. След като чух готово, побързах да видя бебето и видях каква му е сплескана главичката и веднага го сравних с маймунче. Но най-напред попитах дали бебо е добре и се ядосах, че не ми дадоха да го пипна.
Виж целия пост
# 33
Като чух"женски пол",попитах"каквооооо"/в 8-ят месец ми бяха казали,че ще е момче/,а следващата ми мисъл беше "ох, олекна ми"
Виж целия пост
# 34
Пфу, умирам от яд CloseНищо не помня....Хем мина леко и без болки...пък ей на, не си спомням първата си мисъл.А на Ники само му мернах дупето за момент и го отнесоха Laughing
Виж целия пост
# 35
Попитах дали всичко е наред с него и после помня че шепнешком питах мъжа ми дали си има всичко (загрижена бях дали всички атрибути са си на мястото Mr. Green ) и ми беше едно еуфорично, едвам изтърпях да ме качат от реанимация в родилното та дори изревнувах, че мъжа ми гушка бебето преди мен (това е то недостатъка на секцио-то)
Виж целия пост
# 36
Попитах дали е добре, чудих се дали аз съм цяла и дръпнах един рев, докато повтарях "Обичам те!"!

След 6 часа ще стане 1 година от този момент! Heart Eyes
Виж целия пост
# 37
Родих секцио със спинална упойка, но по мое желание ми биха и успокоително и въпреки него се разревах от вълнение на родилната маса.

В залата се слушаше радио. Роди се на песента "Angie" и веднага след това пуснаха минути за класика.

Чух - дайте й го да го целуне, и - не чули как изплака?
Аз попитах добре е, нали?

После като ми го донесоха след няколко часа си помислих - това е най-красивото бебе на света!
Виж целия пост
# 38
С големия като го родих повтарям като папагал "Ама мен нищо не ме боли вече, ама мен нищо не ме боли вече"..и всъщност мислех, как така аджеба нищо не ме боли след раждането.... А това което си помислих за бебето беше"Започва се!" (имах предвид живота ми като родител).Бях много объркана, че отнесоха бебето в реанимацията, а мен оставиха в родилна зала и да не се разрева като ме попита акушерката какво има аз най-умното което измислих беше - "Ми много съм гладна".

С малкия като излезе от мен първата реакция беше в един глас двамата с таткото казахме"КАКВО ????" Докторката току що беше казала, че си имаме момченце.... И тя толкова се смути, че пита "ама вие не искате ли момче" и ние пак в един глас - "ИСКАМЕ ИСКАМЕ...."  и после се разсмяхме на приятната изненада.
Това което мислех  беше "Ето , може да се ражда и нормално без болка и без упойка, и бебето да си е на гърдите на мама веднага...."
Виж целия пост
# 39
Ами, всъщност не съм много горда с мислите, спомням си като го видях, си помислих
"Защо е такова синьо?"
"Защо му е такава издължена главата?" и после
"Да се обадят да кажат на Любо, че сме добре и че има син."
Явно очаквах някакво бебе от като от рекламите, а мойто мъниче първите месеци беше като тролче и мъжът ми все ми се караше, че го наричам така.
Виж целия пост
# 40
"Ей, колко е хубав и малък, и въобще не сбръчкан и син" newsm78
Виж целия пост
# 41
Когато за първи път си видях бебчето, бях в реанимация след секцио. Влезе една сестра и ни раздаде по 1 бебе на трите момичета, които бяхме вътре. Две от бебчетата бяха с дълги черни косички и аз чаках моето да е някое от тях, защото доктора веднъж на видеозона ми каза, че бебчето е с доста коса. Да, ама ми подадоха това, което имаше само малко рус мъх по главицата - почти плешиво. При което аз попитах сестрата сигурно ли е че това е моето? Тя се разсмя и ми обясни, че това е моят мъж, другите две са госпожици, та нямало място за грешка. Първата ми мисъл беше: "Ами хич не е толкова мъничък както си мислех", а втората - че има устата на баща си. След това най-искрено се зарадвах, че явно ми се е паднало най-хубавото бебе (беше много беличък, русичък и с розови бузки).
Виж целия пост
# 42
"Уф, най-сетне!" и чак после "Дали е добре?"
Виж целия пост
# 43
Ами малко преди да родя ,от напъните и не поемане на достатъчно въздух припаднах.... Crazy и като се светих(всичко беше за секунди ,ама на мен  ми се видя по друг начин... бях почнала да се вузнасям... Rolling Eyes ) след два напъна и родих.....първата ми мисъл беше...."Защо припаднах?" и в първите секунди размишлчвах върху случката..... А първото ми усещане беше , че все едно не съм родила аз  Embarassed
  А после като ми я донесоха след няколко часа ...първата ми мисъл беше " Уау!!! Как прилича на баща си!"
Виж целия пост
# 44
Дали бебето е добре,това попитах и анестезиоложката
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия