Здравейте,
Реших да споделим разсъждения и мисли затова : дали втората бременност е по-осъзната от първата или напротив? "По- зряло" ли е майчинството, когато ни се случва за втори път?
При мен е така : определено сега ми е много по-осъзнато и спокойно , отколкото от първият път. Със сина ми имах повече притеснения и страхове, а сега сякаш се наслаждавам на целият процес. Но усещам същевремнно и някаква амортизация така да се каже т.е. този път всички дискофорти идват по-рано и двойно , сякаш тялото ми си знае вече какво следва и дори добавя и отгоре.
Споделете при вас как е било или как мислите , че ще бъде.
Виж целия пост
Реших да споделим разсъждения и мисли затова : дали втората бременност е по-осъзната от първата или напротив? "По- зряло" ли е майчинството, когато ни се случва за втори път?
При мен е така : определено сега ми е много по-осъзнато и спокойно , отколкото от първият път. Със сина ми имах повече притеснения и страхове, а сега сякаш се наслаждавам на целият процес. Но усещам същевремнно и някаква амортизация така да се каже т.е. този път всички дискофорти идват по-рано и двойно , сякаш тялото ми си знае вече какво следва и дори добавя и отгоре.
Споделете при вас как е било или как мислите , че ще бъде.
Затова дълго не се решавах на друга,но както е писала Луда Мара:
. Въпреки годините (втория път 38) не съм се усещала много по-различно, дори раждането мина много по-леко 
) 
биохимичен скрининг,малка фетална ,голяма фетална морфология ,чакаш резултати което е доста изнервящо 
Всъщност най важното е всичко да мине добре и накрая да гушкам още едно слънце! 
Не че първата ми беше спокойна, ама сега нещо ме хващат лудите. И времето ми минава ужасно бавно. Уж знам всичко, уж ми е безпроблемна както първата, и пак много ме е страх. А пък за самото раждане няма да говоря... 
реване и пищене.
