Помнят ли учителите своите ученици?

За всичките си учители си спомням с удоволствие. Тези, които съм срещала от време на време през годините, никога не са ме забравяли. Изумена бях когато срещнах учител, който не бях виждала 20 години и той нито беше забравил мен, нито дори името ми. Бях дете, което не остава незабелязано по различни причини. Приятно е да си те спомнят, с името!

Учителите си помня и те ме помнят.
Учителка съм от почти 20 години. Преподавам предмет, който се изучава 1-2 пъти седмично в различните класове, някои години съм преподавала на по 17-20 паралелки по около 20-25 деца в клас прави около 400 ученици, на почти всички помня имената и номерата. Разбира се, някои ги забравям с времето, други никога няма да забравя. Напоследък ми е трудно да запомням бързо имената и не ми е приятно. С някои от момичетата разхождахме бебета си заедно в парка и сега сме приятелки. Имах прекрасен клас, който завърши 2000 година и сме приятели с почти всички. И мен ме помнят - за сега, дано с добро.

Помнят ме. Умните, красивите и надарените всеки ги помни 

Сериозно- преподавах в училището, където учих 12 години. Няма как все още практикуващите учители да не ме помнят. Освен това с гордост ме представяха на нови колеги като кадър на училището  Много вече пенсионирани учители все още ме помнят, поздравяваме се по имена, говорим.

Помнят различните.
Преди две години заговорих учителката си по руски език, а се оказа, че помни всичките ми имена, след 30 години. Вече където и да се видим, си говорим.
А учителкат ми по химия, не ме помни, въпреки че имам грамоти от съвсем прилично представяне на олимпиади по химия.
Съпругата ми помни май всичките си ученица от 25 години. Като се срещнат, ги гледам отстрани как грейват. То май това е единственото хубаво на даскалуването. Вече има ученици, чиито родители й са били ученици.

Помнят! Истинските учители, помнят.
Преди време моята учителка от 1-ви до 4-ти клас ме позна! Беше толкова мило и точно толкова невероятно. Ние сме били първият и випуск, а тя първата ни учителка. Помнеше всички по имена. Нямате представа колко трогателна среща беше. Една жена на 75 и друга на 50. Две баби на кафе. Чувствах се като дете (моля, не се смейте).

Да ме прощаваш,Бабилия,думите ти звучат трогателно.Нормално е жената да си помни първия випуск,да не говорим,че началните учители работят само с един клас и то 4 години/преди 3 год./.А ние неистинските учители дето сме с по 10 паралелки и понякога имаме 1 уч. час на седмица с класа как да ги запомним,че да станем истински?

Ами мен ме помнят, но аз ях от запомнящите се  То не бяха театри, пиеси, сини коси, рязани на ленти и все подобни неща, които вкарваха директорката и всичките ми учители ту в див ентусиазъм, ту в тих ужас. От страна на директорката, не много тих, бая ме гонеше за тия дънки и коси. А учителката ми от началното до скоро звънеше на баба ми да я пита ккво правя, а нич не се обичахме с нея, шамари ми е удряла
Майка ми ги помни повечето нейни..

Някои ме помнят. Други ме помнят като ученик, но бъркат името ми с това на момиче от компанията ни тогава. Трети не са запомнили почти никой от учениците си, защото просто не помнят физиономии. Но са се усмихвали, когато съм ги поздравявала.

Помняповечето си учители, но отдавна не живея в този град и не съм ги виждала.
Аз от 5 години работя като преподавател, все още нямам постоянно място и смених 3 училища. Мисля че помня повечето си ученици. Спират ме по улиците, говорим си, казват , че им е е било приятно в моите часове. Всичко това много ме радва.

Прав си  И различна бях, откроявах се. Винаги съм била отличник по неподходящо поведение и изказвания  Баща ми познаваше в детайли кабинета на директорката.

Имам малък стаж като учител. Но се гордея с контактите, които успях да създам с учениците си. Продължават да ме търсят- по празници, за съвети, за консултации( не говоря за частни уроци).

Помнят ме и аз ги помня. Случва ми се да мина през училището  да се видя с класната. Всички ме познаха и разпитваха. МИнаха 8-9 години вече от завършването.

Темата наистина е много положителна.

В яслата имахме една госпожа Черешарова , страшно бях привързана към нея и тя към мен. Поради тази причина ме държа в яслата до 4 г . а не до 3 г. Странното е , че не ме беше виждала над 15 г. и когато случайно се видяхме на улицата ме позна въпреки , че се бях променила доста.  Страшно мило ми стана.

Имах една другарка Иванова от ДГ...Аз не я помнех много, но тя винаги ме е спирала, когато ме види. Не съм я виждала от 10-на години обаче......Класната ми до 3-ти клас дълго време ме помнеше и ме спираше. Класната ми до 7кл. - също, само че нея нещо склерозата я хвана или нещо друго - не ми е ясно какво точно, защото не бе адекватна нещо в последните ни разговори. Не е от това,че не ме помнеше, просто и разговора вървеше едно странно, разбрах после,че наистина не е добре жената.......С класната в гимназията, а и с други учители от гимназията все още се помним. Но...има и такива, които ги поздравявам,но те си личи,че не ме помнят. Факт е,че и двете преподаваха по български език и литература.

Обаче......Една другарка по руски език......Може би сега е на около 70-75г. Та тя си спомняше коя точно съм, преподаваше ми до 7кл., не очаквах,че е такава физиономистка...Лелееее...как ни строяваше тази жена......Най-тихи сме били точно по руски при нея......

Най-топли спомени храня от учителката ми по физика.Не я обичам тази дисциплина(да ме прощават физичките във форума), не съм била никога силна там, но госпожата и до ден днешен се държи много човечно с всеки свой ученик(като се събираме класа всеки споделя и всеки казва,че тя не подминава и тях). Човечна бе като преповадавател, човечна е и сега. Много реално ни оценяваше, нямаше пристрастия към определени ученици, въобще....добре се чувствах в часовете и. Дори децата ми знаят,че това е учителката ми по физика, защото тя никога не е пропуснала да се видим и да не ги попита и тях как върви в училището и дали им харесва.

И двете ми класни си отидоха млади..  Иначе учителите ме помнят, защото бях различна, индивидуалистче някакво. Последно ме заговори учителката ми по биология, много приятно се изненадах, защото не беше от любимите ми предмети и не мислех, че съм и направила впечатление..
На опашка в аптека веднъж отстъпих ред на възрастна жена - оказа се учителката ми по руски. Веднага се сети за името ми, а са минали повече от 18 години от тогава.. 

Аз помня като слон, всички, до един/една.

Преди 1 мес. с моята приятелка се разхождаме/тя ми е съученичка от 1-ви клас/ и пред Съдебната палата минаваме покрай учителката си от 1-ви клас.Подминахме я и се спогледахме................естествено, че я познахме.
Когато се обърнах тя се усмихна, поздрави ни по имена, ....а на мен очите ми се насълзиха....тя ни помнеше, помнеше всичко за нас, родителите ни, мечтите ни...кой какво е завършил се похвалихме.......много беше мило....