Нова ЮЛСКА пролетно-цветна

Гичеее
Честито - най-искрени пожелания за щастие и сбъдване на всичко, което си пожелаете - за вас и малките съкровища 
Леко завиждам за раждането, но ще ми мине ако разкажеш най-подробно къде и как се случиха нещата
Чакам с нетърпение разказ Току-виж ако ни стисне за трето и мен ме огрее нормално раждане

Гиче, честито и от мен      весело детство на малката ти госпожица  ( как й завиждам само, има си по-голям брат - винаги ми е било мечта )

Добре дошла на малката принцеса и от мен!

Здравейте  на всички! Честито за хубавите поводи, които сме пропуснали с ИВИ   Отдавна не съм се отбивала да прочета какво пишете в темата за юлчетата, но вчера Иви навърши четири годинки и се сетих за времето, когато си седяхме вкъщи и форума беше задължителен всеки ден   Пускам една снимка с последните "приключения" на Иви. Пожелаваме на всички юлчета здраве и много весели летни дни!

Ехх как минаха 4 години!!! Днес и ние станахме на толкова и ви чепя по тоя повод!

bubka да се обадиш като дойдеш в Бг тоя път!

Асенцето разбирам те ,аз ходих на море с 3-ма / + татито де/   , добре че дребното реши да спи на плажа и кажи- речи го проспа, иначе и аз като теб щях да съм ! Изобщо не я беше страх от водата и директно с главата надолу и да я пие все искаше!И с двамата сама съм ходила преди 2 г. , слава богу ги беше шубе да влизат във водата! Аз да ти кажа в такива ситуации , като не слушат и правят каквото си искат директно в къщи ги прибирам - изобщо вече не им удисвам    А и излизам солидно хапнала сутрин където и да е ,  та да не ми се случват такива инциденти!

Вени, това със закуската вече ми е сериозна обица на ухото
А ти с трима... и баба ще трябва в моето съзнание за такава комбинация
Днес топличкоооо... чакаме неделята с отворени обятия

Eдна торта от мен, по случай 4 годинка на голямата ми щерка

И тук да поздравя красавицата. Мириел, да ти е жива и здрава!

Здравейте, отново,

След един месец перипетии с кърменето и обичайните неща покрай малката, дойде ред да понапиша за нейната поява на бял свят. Лекарката, която следеше бременността ми, реши, че трябва да раждам секцио поради причина, че и предното ми раждане е било секцио. Наговори ми куп страшни неща, които могат да се случат при нормална родова дейност. Аз обаче се заинатих, а кураж добих от посещението на Клер Лопринци в България и реших, че трябва да намеря начин да родя нормално, при положение, че показанията, които имах предния път, вече не са налице.

По съвет на Ритка отидох в Токуда (МД ми беше втората опция) и там намерих веднага подкрепа от лекарите. Взех си изследванията от другата болница 3 дни преди раждането. Вечерта на 25 юни ми текнаха води. Честно казано не бях сигурна дали са води или какво, защото бяха много малко. А точно от това много ме беше страх, защото знам, че в БГ не те чакат повече от 24ч със спукан мехур. А предизвикано раждане след секцио често пак свършва със секцио.

Реших да си остана вкъщи вечерта - и без това нямаше на кой да оставим Преслав. На сутринта го закарахме на градина, а ние с таткото - в болницата. Там ми казаха, че трябва да ме приемат за раждане макар да нямам разкритие, защото е спукан мехура, но моята лекарка се оказа извън София. Трябваше набързо да избера друг лекар, който също трябваше да си тръгне следобяда. Така ме пое един лекар, а ме довърши друг, но всички подкрепяха желанието ми да родя нормално. Стояха около мен и ме следяха постоянно, акушерките бяха също супер, пуснаха ме да се разхождам, таткото остана с мен. Даже в един момент като реших, че ми е най-удобно да седя на тоалетната чиния, ме оставиха да си седя там.

Разкритие почнах да получавам, но много бавно напредвах, а не искаха да ме пришпорват. Към 8ч вечерта след 6-7 см разкритие, почнаха силните болки. Като се появиха напъни, ме оставиха да се напъвам както си искам, и чак към 9ч ме вкараха в родилна зала, където за 15 мин се появи малката принцеса. След раждането трябваше да ме приспят за няколко мин, за да проверят белега от цезаровото - всичко си му беше наред. След раждането лекарката призна, че са били притеснени, но всичко е минало както трябва. На визитацията на другия ден лекарите ме поздравиха, а аз им казах, че сме готови за трето и сега като отидох на контрола ме посрещнаха с думите: Кога следва третото?

Ами май това е - доволна съм, че намери подкрепа у лекарите и ми осигуриха комфорт, за да родя по нормален начин.

Сега следва по-трудната част: отглеждането, а в момента в частност кърменето. Мария сучеше много активно, но след една нощ с тесен сутиен откарах цяла седмица със запушени канали на гърдите, кърмата намаля, а тя се успа и не иска много да яде. Още има и жълтеничка, наддава много бавно. Вече идва едно момиче консултант по кърменето и в неделя ще ходим да ни видят в кабинета, но борбата ще е трудна да се върнем пак към хубавите седмици.

Поздрави от нас!

Гичкеее  Леле как съм пропуснала, поне да бях бременна, ами то 

Да ти е жива и здрава момата  За раждането, големи поздравления от мен   

За кърменето, просто я храни на поискване мило. Вземи си лактогенен чай, можеш да пробваш рицинус комунис, много течностти и много много кърмене. Алекс първите три месеца ядеше на час и половина, после на 2 часа до към 7-8 месец. И Алекс беше много време жълтичък, не помня колко но беше дълго. Можете да отидете до Масларска на консултация или Масларски. Нали ви се полагат 2 безплатни консултации за бебока след раждането, запиши ги при Масларска. Колко е наддала момата за един месец  Как се чувства баткото 

Ходихме на консултациите в Токуда: първата седмица беше наддала добре - 170гр, а след това се случи това с каналите с темп и всички екстри, и в крайна сметка за 1 месец - 520гр. Бях и при Масларска, но това, което ме посъветва, беше да давам да суче от едната гърда, другата да я изцеждам и да давам с шише, че тя много се изморява и да и е по-лесно. А като дръпне с теглото, да се върнем изцяло на гърди, жълтеницата щяла да премине като качи грамчета. Аз обаче имам опит с баткото - от такова даване на шише бяхме после 5 месеца на помпа и шише. Но пък ме е страх да не застои съвсем с теглото. В интерес на истината за 3 дни след консултацията тя беше качила 120гр, така че има шанс нещата да потръгнат.

Баткото реагира добре, но беше 1 седмица при едната баба, а сега една седмца при другата, и чувствам, че му е мъчно, а може би и ревнува, че той е там, а Мария - с нас. Другата седмица ще си го вземем за малко, а после татко му ще го води на море.

Поздрави!

Гиче, чакаме те в неделя Да кажеш, че си ти, че да се познаем
Момичето е моята колежка Хриси. Още като ни разказваше каза, че майката е от форума и е VBAC и се сетих за теб
Ще се наредят нещата, само не се тревожи
Сега като ти четох разказа ме доядя, че не настоях да почакаме още малко и да видим ще започне ли и при мен разкритие НИщо, живот и здраве третото (дай Боже стигнем до там) ще го родя нормално

Добре дошла на Мария! Да расте здраво и весело дете!

Асе, не се ядосвай, аз винаги си повтарях, че нормалното раждане не е самоцел, важно е да се опита, но ако в хода на раждането се прецени, че трябва друго, нямаше много да се дърпам.
И освен това виж какви сладурести дечица имаш (пу-пу)! Според мен майките с нормално преживяват раждането по-силно емоционално в момента на раждане, а майките със секцио - впоследствие, така че всичко си е в баланс.

Единственото неправилно нещо според мен е, че в БГ не се изчаква със спукан мехур. Клер каза, че тя чака родилките ако трябва и с дни, единствено важно е да се поддържа добра хигиена. А пък на една моя приятелка в Холандия и се спука мехура в 6тия месец и я чакаха един месец в болнични условия. Щяха да я чакат още, но и тръгна пъпната връв и направиха секцио. Детето днес е на 6г живо и здраво. Но освен да ходим да раждаме в чужбина или по домовете си, това няма как да го преодолеем в БГ болниците засега.

И ние сме вече у дома след 1 месец къмпингуване. Девойките са неудържими, Ида оссобено е като леководолаз - непрекъснато се гмурка за разни съкровища от дъното

Голямо лудуване беше - пясък имаме още по главите и дупетата
Асе - оплакваш ли се душо??? Чакай да ти разкажа за нас, да знаеш че не си била само ти на този огън.
Половинката трябваше да ходи да поработва та последните 2 седмици бяхме сами трите - идеше ми с въженца да ги вържа, особено в морето. Всъщност се оказа, че дисциплина що-годе има,  стига да няма дразнители   А ИСТИНСКИТЕ дразнители бяха на разходките ни по градовете - колички, царевици, пуканки, батути, татуировки, балони, светкащи джджи и т.н, и т.н. Там идваше истинското приключение - пръсват се като живак и няма прибиране

И за финал - къмпинг Юг- София сама с двете в колата....
Скромните 2 почивки и 3 кратки спирания, не толкова скромните 422 429 093 234 въпроса "Почти стигнахме ли?" и още 5 пъти по толкова искания за вода, кукла, червило, книга, моливи, солети, детско, пъзел, шапка, очила, обувки, и т.н

Хехе, още съм на черешата

Сега по-сериозно: Трябва да стягам малката за градина. Не я приеха в Идината и ще ходи в частна. Мислех за да  се адаптира по-лесно дали да не пусна и двете за 1 седмица заедно и после Ида да си тръгне в нейната? Съвети?