Преди малко изпратих Иво на градина. Толкова е пусто и празно без него - явно е имал голямо лично пространство и сега вакуумът ме поглъща. Данката, нали още не говори, а и си е бутнал един биберон в устата, си обикаля тихо като мишчица из хола и все едно съм сама
Ако някой има проблеми със запек за себе си или за детето, препоръчвам кафяв ориз Данката от веднъж на два дни със зор, крясъци и кръв, сега ходи по два-три пъти на ден без никой да разбере. Давам и рецепти как се готви (той е малко капризен за готвене, но на мен ми е по-вкусен от белия).
Дидига, за обувките - препоръчвам ти маратонки на Фишър прайс, от онези, които имат лепка отзад на петата (обувката не е зашита при петата, а има вшито допълнително парче с лепка, което служи за нагласяне на ширината на обувката и тя става за по-тесни и по-широки крачета). Цената на обувките е около 50 лева, не помня точно, има ги в Хиполенд. Много са издържливи и на детето му е много удобно да ходи с тях (не стъпва като Батман без чупка в стъпалото, а ходи нормално). Идеални са закатерене и ходене / тичане по пресечен терен. Данката сега ще ползва тези на Иво, които почти не са мръднали за един сезон употреба. В момента носи пак някакви обувки от Хиполенд, не знам каква марка са, но и те са му много удобни - леко отворени отгоре, тънка подметка, гумата върви нагоре по петата и покрива отпред пръстите. Аз по принцип харесвам по-тънички и гъвкави подметки на обувките, защото позволяват по-голяма свобода на стъпалото.
Мушмулът ме нападна, оставям ви засега.

, няма Т и има малко пъпчици - засега не ги чеши.
Естествено подбирах съвсем нежни цветове - тя имаше повече лакове от мен - сини, зелени, розови, кремави...според тоалета 

С нетърпение очаквам да спре ,чеда драснем из града!Георги е заел нисък старт пред вратата и чопли ключа !"Облечен е "- панталоните са на главата 
Леко бременеене!
Какви изненади рано сутрин.

.
. С отбиването сме до етап кърмене сутрин и вечер все още, но то си е постижение според мен, лека полека все ще го отбия.
?

Загубата на толкова близък човек наистина е нещо непоносимо, но с близките ти хора до теб и с най-скъпото ти - Найчето, ще се научиш да живееш с тази болка. Пожелавам ти много сили и Бог да го прости!