бебка е понастинала. има мнооого сополи. снощи не съм спала цяла нощ, защото милото не може да диша през устата, нослето е запушено, капките не дават резултат и то се мъъъчи, пък аз два пъти, че нищо не мога да направя. и от тогава се чувствам толкова виновна, момичета. имам чувсвото, че аз съм го разболяла това дете. сутринта я водихме на педито- всичко друго е наред, само сополките са проблем, даваме капки, според нея си го обличам достатъчно като излизаме и това си е просто едно няма нищо- просто сополки. да, но аз направо откачам вече. нервно ми е, криво ми е...сама съм, нямам никой, който да ми помага, таткото по принцип е активен в помощта, но напоследък и той взе да издиша- работи, много е натоварен в момента, а аз съм една намръщена, една лоша, лоша съпруга. и така... имам нужда някой да ми каже, че се справям добре, че всичко е ок, че при децата се случват такива неща, но като си ги говоря сама тия неща, все си мисля "да бе, оправдавай се сега..." опитвам се да бъда добра майка, наистина. както аз го разбирам. кърмя си детето, колкото и да ми беше трудно в началото, занимавам се с нея постоянно, пеем, правим гимнастики, играем си, излизаме на разходки... и все някак се чувствам неудовлетворена. имам чувството, че ще нещо трябва да направя, че нещо все остава ненаправено...
депресия ли е това?в лош период ли съм? има ли нещо, което не правя като хората?