Не ти казвам, Дуци. 
Виж целия пост
Споделете 102
- Публикувана: 1 апр. 2009, 22:53 ч.
- Последно мнение: 11 апр. 2009, 12:51 ч.
# 736
11 апр. 2009, 09:32 ч.
За протокола - пера , гладя и чистя - до умопомрачение.
Простирам даже
Половинката с радост би се отказала от всичките тези екстри, ако готвех сносно и "не мрънках" постоянно
Виж целия пост
Простирам даже
Половинката с радост би се отказала от всичките тези екстри, ако готвех сносно и "не мрънках" постоянно
# 737
11 апр. 2009, 09:56 ч.
Прочети постингите на Sedada, за возенето на мотоциклет АВО. Много е образно,
хилих се в кантората.
Темата беще нещо то рода на какво сте преживели заедно с милото.
Виж целия пост
хилих се в кантората.
Темата беще нещо то рода на какво сте преживели заедно с милото.
# 738
11 апр. 2009, 10:48 ч.
По въпроса за китките, преди две години за ЧРД русенски съфорумки ми подариха цвете. Още не съм го уморила, чак не мога да повярвам.
п.п. Имах и такъв кактус, но той много бързо предаде богу дух. Чак не смея да кажа на какво ми прилича. Вълк?
Виж целия пост
п.п. Имах и такъв кактус, но той много бързо предаде богу дух. Чак не смея да кажа на какво ми прилича. Вълк?
# 739
11 апр. 2009, 10:54 ч.
Ей такова, като Калининото, майка ми взе от мен, за да се грижи тя за него. А рибите- ами...те сами умират
Виж целия пост
# 740
11 апр. 2009, 11:14 ч.
Вълк, теб си те представям в това.
И аз моря цветя. За разлика от баща ми и баба ми, бог да я прости, тях растенията ги обичат, превръщат семчица в джунгла.
Виж целия пост
И аз моря цветя. За разлика от баща ми и баба ми, бог да я прости, тях растенията ги обичат, превръщат семчица в джунгла.
# 741
11 апр. 2009, 11:19 ч.
Единствената китка, оцеляла под моя опека, е едно дърво на живота от студентските години. Крееше си жално-милно завалията, докато не се върнах в Пловдив и го тропосах на майка ми. Сега е храст за чудо и приказ. Майка ми и двете й сестри са със "зелени" ръце - каквото бучнат - расте.
Виж целия пост
Препоръчани теми