ПРОЛЕТ Е ДОШЛА И ЯСЛЕНЧЕТАТА СА ГОТОВИ ЗА ИГРА - ЯСЛАТА 19

Здравейте момичета,
браво на вас, където сте се приборили с памперсите, не знам при нас как ще стане работата просто не ми се мисли. Той не казва /не говори/ и за това смятам че ще ни бъде трудно 
Ева на тези ясли които се наемат да научат децата да са без памперс при нас не си правят този труд 

Александър много говори. Въпреки това, когато се отнася до гърнето имаше период в който отказваше да си каже. Познавах го по определени жестове, които правеше винаги, когато му се допишка..ии...по характерното умълчаване в някой ъгъл, когато тръгне да се напъва..
Интересното е,че когато беше с памперс не бях забелязала тия неща..
Много е важно не самото дете а родителя, който се грижи за него да е готов да го наблюдава и да е решил да свали памперса.
Децата много бързо разбират кога им се пишка, но ако не забележат съпричастност в родителя, може доста да се проточи процедурата по свалянето на памперса..

Благодаря за съвета *щурчо* 

Освен наблюдаване за характерсни белези, аз изчаках още да порастне.. до преди месец ми беше точно като вас мисия невъзможна..на 2г и 4м започна да спиша в гърне.. не казва но добре се справя като го насоча.. искм да кажа да изчакате да поотрасне сега започва период на светкавично развитие и ще сте изумена колко бързо се променя

Давайте акъл.
Забрах днес моят убавец и сестрата ми се оплаква че хапел децата без причина, кажете ляк срещу това. Защото за първи път ми се случва да хапе без причина, хапе само когато го ядосат.
Писна ми от мрънкането и мърморенето на тази сестра  само тя е недоволна

ted, обясняваш и наказваш. Пак обясняваш и така. Сигурно е имало причина, но не може да хапе другите независимо със или без причина  

Моя хубостник пък днес напълнил косата на друго детенце с пясък. Много е непуослушен

Aз пък съм противник на наказанията за толкова малки деца.
Мисля,че на тази възраст най-уместното е да стоиш около детето и като забележиш,че е готово да прояви агресия в каквато и да е форма да му отклониш вниманието и да я предотвратиш..
Някой деца в началото страдат от наказанията, след това свикват,че ще ги наказват и..спира да им действа. Какво- още по-голямо наказание ли да следва? И до колко?
Просто..на сестрите в яслите им е удобно да си говорят и да не обръщат внимание на децата, докато някое не изреве..
Нормално е деца на тази възраст да не успяват да общуват правилно помежду си ( като до сега са общували основно с мама и са получавали винаги каквото са поискали без да се налага да си го извоюват) Реално, проблема с агресията в тази възраст з амен идва от неангажирането на хората, които се грижат за тях с възпитанието и игрите им.. Нужно е не просто някой да ги "гледа" да са нахранени и сухи, а й някой да ги възпитава- как да се държат помежду си, какви са вълшебните думички, и жестове, ииии... ох..на мен това ми е много чувствителна тема, понеже Александър 2 седмици след като почна да ходи в яслата, взе да бута децата. Безпричинно според сестрите..Последваха наказания от тях..рев..и..куп проблеми.. Сега не се впечатлява от наказания, дори сам се наказва (аз не съм го наказвала никога нито преди, нито след това) ..Та.. се питам..защо агресията я нямаше преди да тръгне на ясла? И..сега разбира се аз трябва да се спаравям с нея, понеже скоро става на 3г.. А като е нарочен за агресивен и му харесва..има да си го влачи и в Дг и в училище..ако не попадне на читави учителки и възпитателки..
Сега лятото специално за целта ще му отделя един месец и половина..(дано постигне нещо) за да забрави,че е агресивен според всички в яслата..
И..да добавя,че и в мое присъствие беше почнал да се пробва, но напоследък му мина (поне покрай мен)..Не са ми се оплаквали, но като питам, ми казват,че не се оплакват, понеже...нямало тежко пострадали!..
Абе..това е много сериозна тема..

ted със или без причина хапането е лошо.. моя мъник вчера си се върна с градинка на  ръчичката.. и да ти разкажа ли как е станало.. играел си с една кола, една принцеса му я задърпала и той за сефте стискал и не пускал (по принцип дава играчката и плаче жално след това) та тя го е наказала със захапка по ръчичката.. (според мен би било тъпо ако госпожата не повдигне въпроса пред родителя на детето.. ти си тази която трябва да действа от къщи, а те от там за да се премахне тази форма на изразяване) всъщност хапането или хвърлянето на пясък по главите на други деца, не квалифицира детето като лошо.. в момента тече процеса на тяхното възпитание и това е само начин на изразяване.. мисля че нещата тръгват точно от там, че всяко дете си мисли, че то е в правото си да диктува обстоятелствата и когато не стане както иска налага волята си по най достъпния начин.. решението е обяснение и предотвратяване на събитието.. но не с отвличане на внимание, а  насочване към позитивно действие.. давам пример: в случая знам че Алекс хапе.. иска играчка - детето не я дава.. аз знам, че тя ще го захапе и се намесвам.. стимулирам я да вземе друга кола и да играят двамата успоредно един до друг

За хапането - много е неприятно детето ти да хапе, особено пък в яслата, където не си до него - да реагираш, да го предотвратиш и да обясняваш подбробно. Според мен трябват много обяснения и ясен начин да се покаже на детето, че това е неправилно и не се приема добре като поведение. Но според мен най-важно е да се реагира на момента и да се обяснява на момента, да се изолира за 2 мин. от децата примерно. А майката вечерта пак трябва да обяснява, но малко става като след дъжд качулка вече.
Вики преди да тръгне на ясла веднъж ухапа едно дете заради лопатка, направо пред очите ми - изглеждаше все едно ще я прегърне и хоп - за брадата. Така, че не може да се обвиняват винаги сестрите в яслата за поведението на децата. После в яслата като постъпи за един ден ми казаха, че ухапала 2 деца.   Имаше после много говорене в къщи, не зная дали това помогна или реакцията на сестрите в яслата (каквато и да е била тя), но от тогава не се е повтаряло и дано да се е приключило с тези изяви.  

При нас уж нямаше да има сборни групи, но днес разбрах, че са събрали яслената с 1-ва група. Надявам се детето ми да се чувства добре като се има предвид, че обикновено добре си играе с по-големи. 

Не сме от агресивните,но много често ми се случва да го взема с синини или захапан.Един единствен път съм се обаждала,понеже имаше период в който всеки ден го взимах така.Не ми е приятно да го гледам в синявици.Разбирам,че децата са малки,но неможе да не му се говори ,че така не е правилно.

щурчо, Алекс също ходи на ясла. Не може ти да си около него по цял ден. Невъзможно е и за сестрите. Все пак са доста деца, няма как винаги да знаят кое ще започне да хапе/щипе и т.н. Наказанието има превантивна цел, да не се случва пак. Смятам, че детето ще свикне ако се прекалява с наказанията. Умерена доза в правилния момент не е излишна

Детето трябва да започне да прави разлика между хубава и лоша постъпка. (скай* не съм казвала, че детето е лошо, ако визираш мен.) В момента те пробват какви са границите. Докъде какво им се позволява. Ако се оставят да ги прескачат често, контролът над постъпките им ще стане почти невъзможен.

Мис Каприз не визирам теб.. говоря принципно.. просто насочвах вниманието.. в този ред на мисли една баба в морската онзи ден казва на детето си:"Стига си капризничила.. виж каква си лоша и за това никой не иска да играе с теб".. истината е че тази жена не осъзнаваше колко неправилен е подхода и
И верно е че в градината постъпките се коригират по трудно за това е домашното възпитание успоредно с градинското.. наказанията отдавна са доказали своята неефективност.. търси индивидуален подход.. границите не се прекрачват ако са ясно поставени и се отстояват категорично и на ново разум.

Аз си мисля,ч е всяко дете минава по този път - да бъде хапано, да хапе, да бъде бутано, да бута. Правилното за мен е да обяснявам, да съм край него, като си играе с други деца, за да мога евентуално да предотвратя да ухапе/бъде ухапан или да бутне/да бъде бутнат. Случвало ни се е да бъдем и от двете страни. Много ми е кофти, като се случи, обсенявам, говоря, веднъж даже си тръгнахме веднага от площадката и на 2-3 пъти му говорих сериозно, като го карах да ме гледа в очите (защото иначе имам чувството,ч е не ме слуша) - тогава ритна едно момиченце. В яслата бе хапан няколко пъти, един ден обаче и той беше ухапал 5 деца! Пак разговори. Никога не е хапал деца обаче извън яслата. Слава богу, много рядко се случват такива неща. Да, на сестрите не им е лесно с толквоа деца, но от друга страна и не си дават много зор, според мен. Щото е по лесно да си гледат сериалите, отколкото да следят какво правят децата и да реагират адекватно. Карането и наказването на децата за мен не е правилния подход (не че не съм пробвала и това де). Принципно обаче, не мога да определя едно дете като лошо, родителите са тези, от които зависи как се държи детето им на площадката и сред други деца. Много болно ми стана веднъж, когато една баба на друго дете каза за сина ми "Знам го това дете, то ОБИЧА да прави така". Поводът беше, че синът ми хвърли пясък срещу внучката й, аз бях до него, но не можах да го предотвратя. Това се е слъчвало само и единствено тогава, а бяхме за първи път там. Не знам как може някой просто така да квалифицира едно дете. Много дълго стана, дано сте разбрали правилно какво исках да кажа.

не съм съгласна.. нито им е лесно нито им е трудно.. това е тяхната работа и при тези които аз срещам ежедневно е работа която взимат присърце..

Аз пък си мисля, че за всяко дете подхода е индивидуален. Имам предвид дали наказанието или само обясняването вършат работа.
При моята госпожица наказанията бяха единствения начин да спре /поне за момента/ нещо, което не трябва да прави. Имаше моменти, в които се налагаше да я наказвам, че не иска да се облича, но нямаше друга сила, която да я накара. И това беше точно да тества какво ще се случи ако не прави каквото иска мама. По-късно наказанията изведнъж спряха да се спазват.
Ама да уточня какво е наказанието - да излезне от стаята минута две. Та.. в този момент не мога да я накарам да седи наказана - тя просто се връща в стаята. Но след обяснения, че има избор или да се поправи или да отива наказана, решаваше да мине на страната на добрите 
Но горе долу само тогава минават обясненията.
В момент когато е направила белята или се държи безобразно на неподходящо място обясненията не минават. Може би ако са от друг човек слуша, но когато съм аз просто се прави на разсеяна и продължава да си прави каквото си знае. След време в къщи когато е спокойна се връщам пак към ситуацията, обяснявам... тя кима или казва ДА, поне виждам, че ме слуша и надявам се нещо да влиза в главата 
Та... идеята ми беше, че и наказанията имат ефект при някои деца. Така ми се иска да можем да минем без тях... но...