Страстна седмица в Италия - част 97

Аз не съм толкова крайна към фокачата, особено когато е купена от пицерия (по-различна е, по-тънка и много по-суха), и съм давала на Андреа, но това с кока-колата ме потриса до дъното на душата. За мен това е символът на абсолютния боклук в храненето и, ако има единични случаи на родители идиоти, които пълнят биберона с кока-кола, то не мога да си представя как да нарека "другарките", които предлагат газирани напитки в детската градина?!
Дироки, родителите съгласни ли са с това нещо? Знаят ли?
Ние от гадните неща сме допуснали бонбонки golia , онези мъничките с ликуириция. Малкият е луд по тях и всеки ден си хапва по 1-2. Но не яде никакви други бонбони. А, когато ходихме да гледаме "Тайната вечеря" на Леонардо, фреската се намира в една голяма и висока зала с ехо и Андреа много се изкефи на звуковите ефекти и реши да си пробва гласовите възможности , тогава му напъхахме в устата 4-5 бонбончета в рамките на 15 минути. Но това беше в името на изкуството.

Номадке, позволи ми да не се съглася с наблюдението за масово затлъстелите италианки. Има ги всякакви, разбира се, както е нормално, и съвсем не бих ги нарекла очевадно дебели, очевадно грозни, нито очевадно красиви като българките или нещо друго очевадно.
По въпроса за захранването: Започнахме 1-2 седмици преди навършване на 6 месеца. Първите 3-4 месеца на захранването карах по-скоро по български маниер, т.е. започнахме с различни плодови пюрета, после картофено и други "прости" зеленчуци, без да разбърквам 100 неща наведнъж. След като бях въвела вече и месо, следващите съставки ги въвеждах по една таблица от тукашния ни педиатър. Не ми се нрави начинът, по който стартира захранването в Италия и затова го избегнах - започва се с едни каши от царевично брашно и пасирани зеленчуци, разбъркани в месен бульон.
За овкусяване на манджичките - пармиджано, разбира се.