До болка позната тема...Търся вашите съвети

Ох, ама нали и аз това казвам!4е не може да се говори така на детето!
Проблемът е, 4е ти няма да му говори6 4е баба и дядо са ло6и, но баба и дядо 6те му говорят, 4е мама е ло6а!Ей, това е проблем!И него се опитва да избегне авторката, както и това детето й да бъде подтискано за сметка на другото, както мъжът й е за сметка на брат си!

Не винаги е така! Моите баба и дядо също деляха баща ми и чичо ми, като чичо винаги е бил по- мил и по- обгрижван, НО обичаха мен и брат ми, не по- малко от братовчедките ми, да не кажа повече, защото братовчедките ми живееха далеч и идваха рядко, а ние всеки уикенд си бяхме на село. Не можеш да придвидиш какво ще е отношението им към детето ти. Рядкост са баби, които не си обичат внуците. А и нали знаеш израза, че внуците се обичат повече от собствените деца, сигурно не е далеч от истината.

Ох, стига сте се вайкали за нероден Петко. Другото дете не се е родило още, а щели да ги делят. Изчакайте малко, прибързвате със заключенията. Не се знае нито как ще се държат, нито как ще коментират снахата. 

Цял живот няма да се отървеш от желанието да я предпазиш от едно или друго. Но няма да можеш, за съжеление и ние, и децата ни се учим само от собствен опит и грешки. Говоря ти като майка на 18 год.син и 14 год дъщеря вече....

Но в повечето случаи, за съжаление, е.
Особено пък ако точно тия внуци решат да се 'големеят', т.е. да поемат по свой, а да не следват предварително начертания им път .
Винаги сме били делени с братовчедите ни по бащина линия, не сме близки и никога няма да станем.
От друга страна със сестрата на майка ми и семейството й сме живели дълги години под един покрив и нейното дете ми е като сестра.
Сложно нещо са роднинските отношения и изобщо не споделям мнението, че трябва да се поддържат на всяка цена.
Поддържат се отношения с нормални и трезво мислещи хора, а не с такива, които ти тровят живота.
Човек има право да избира средата, в която израства детето му.

 Въпреки, че нямам време да изчета предните мнения, не можах да се стърпя да не взема и аз отношение по темата. Аз също съм снаха, търпяла мого обиди от страна на свекърите и от няколко години съм им дала пълен игнор към семейството ми. Не мога да разбера как при положение, че ти е неприятно да ги допускаш до дъщеря ти изпитваш такава болка от това, че те може да обичат повече другото си внуче. Мен това, че освен моите деца те си имат и други внуци, които често виждат и обичат ми носи огромно облекчение. В противен случай щяха още по-силно да се опитват да се натрапват в семейството ми и това би ми донесло още повече притеснения и неприятности. Прекалено много съм изстрадала от тези хора, за да ми е грижа отношението им към другите внучета. За мен важното е, че за сега успявам да ги държа надалече от нас.
 А колкото до имота, който са продали свекър ти и свекърва ти съм сигурна, че ако бях на тяхно място щях да разсъждавам по по-различен начин. Те в момента живеят в жилище, което е на другият им син, но не е тяхно. По какъв начин го е придобил той си е негова работа, но къщата, която е вече продадена би трябвало да се раздели по равно на двамата братя. Дори се чудя как изобщо свекър ти и свекърва ти толкова лесно са се съгласили да я продадат, при условие, че е единственият им имот. Ами брата на мъжа ти при положение, че живее под наем в момента,  може да реши да продаде къщата, в която те живеят. И без това тя си е купена от него с негови средства. Може би беше по-добре още преди да вземете заема да се съберете всички и да изясните тези неща. Така по телефона не е много ясно кой какво е искал да каже, пък другия какво е разбрал.

Аз точно от както установих, че за мен родителите на мъжа ми не са хора, спря да ми пука какви са чувствата им към мен и към децата ми. Може би е доста крайно, обаче децата ми не ги виждат и дори не ги познават, което според мен е по-добрия вариянт, отколкото да ги виждат и да се чувстват делени. Пък и още са малки да го разберат. След време нещата може да се променят, но в момента така се чувствам спокойна, а и децата ми имат много други хора, от които да се чувстват обичани. По-важно е в семейството ти всичко да е наред. Не се терзай заради външни хора, които по-скоро пречат, отколкото помагат. Те може и по този начин да ви манипулират чрез другото дете и колкото повече не им се връзваш, толкова по-добре.

Само да ти кажа, че ъвсем спокойно се живее без единият да общува с родителите на другия, даже и да са на 10 км, не на стотин. И никой не страда безумно - нито децата, нито възрастните. Просто има неща, които не можеш да промениш, простиш, отминеш и т.н.

Просто хората са различни и не се променят.

Стига да се мисли умно и да се знае накъде се върви.

N.B. Не искам пак да съм на 20 години!

 
Много интересна тема.Почна се с няква барака, мина се през заем, после колко са лоши родителите на мъжа ти, после колко е лош и мекушав той, мина се през това как няма да даваш внучето, защото щели да го делят?!Та чак и други се включиха как и техните свекър/рва ги ощетявали и давали повече на другия.
Каквото и да ми говорите става въпрос за ПАРИ...и това е жалко за Вас.