Според вас на каква възраст е добре да се направи?
Голямото е момиче на 7, малкото - момче на 3,5.
Виж целия пост
Голямото е момиче на 7, малкото - момче на 3,5.
Отделяне на разнополови децата в отделни стаи
- Публикувана: 7 апр. 2009, 13:31 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2009, 16:17 ч.
7 апр. 2009, 13:31 ч.
# 1
7 апр. 2009, 13:35 ч.
Според мен ви е раничко още. Когато каката тръгне да влиза в пубертета, ако имате възможност ги отделяйте.
Виж целия пост
# 2
7 апр. 2009, 13:37 ч.
Дъщеря ми е на 13, малкият на 4,5. За сега добре съжителстват все още.Но може би до една година е хубаво да ги разделя,защото дъщеря ми много момее и си иска цялото пространство за нея. Дано да намеря и къде,че свободните стаи са кът.
Виж целия пост
# 3
7 апр. 2009, 13:49 ч.
Ако има достатъчно стаи - от самото начало бих ги настанила в различни, но ако апартаментът е двустаен - ще трябва да се побират в една стая докато едният се изнесе. Моето дете отсега казва, че бебето като се роди няма да е в неговата стая.
Виж целия пост
# 4
7 апр. 2009, 13:50 ч.
Явно си зависи от детето.
Моята племенница е на 11, а брат й на 6 и въобще вече не иска да спи с него в една стая. Постоянно мрънка за собствена стая и т.н.
Виж целия пост
Моята племенница е на 11, а брат й на 6 и въобще вече не иска да спи с него в една стая. Постоянно мрънка за собствена стая и т.н.
# 5
7 апр. 2009, 14:06 ч.
Ако имаме достатъчно на брой стаи още от самото начало всяко дете щеше да си е в собствена, само за него, независимо от пола. Моите са еднополови и бих го направила, ама пусто детската ни стая е една, а хола и трапезарията, барабар с кухнята и нашата спалня не стават за втора дестка стая. Всяко стая си е с нейното си предназначение, затова са и заедно. Ако имах избор- нямаше да е така.
Когато бяхме малки с брат ми също бяхме заедно, поради наличието на само една детска стая и така си откарахме до казармата /неговата, не моята
/, след което и двама се изнесохме от къщи. А иначе си прекарвахме добре, голям купон беше.
Въпрос на навици, разбирания и възможности.
Виж целия пост
Когато бяхме малки с брат ми също бяхме заедно, поради наличието на само една детска стая и така си откарахме до казармата /неговата, не моята
/, след което и двама се изнесохме от къщи. А иначе си прекарвахме добре, голям купон беше. Въпрос на навици, разбирания и възможности.
# 6
7 апр. 2009, 14:20 ч.
Ако имаме достатъчно стаи,децата ми от самото начало ще си имат отделна стая.За съжаление детската ни е само една и за сега се обитава от нашия батко.Всички детски джиджавки на малката са в хола.Спят обаче заедно,няма как.
Виж целия пост
# 7
7 апр. 2009, 14:26 ч.
Ние ги сложихме в отделни стаи от раждането им,практично е по редица причини,но не е за сметка на друг комфорт (напр,ние да спим в хола) понеже място има. Разликата в пола не ми е толкова важна (засега) колкото разликите в режимите и нуждите им,така на всеки правата да уважени.
Виж целия пост
# 8
7 апр. 2009, 14:52 ч.
Не бих спала в хола,само и само децата да са в отделни стаи.Хола просто не е място за спане.
Виж целия пост
# 9
7 апр. 2009, 15:01 ч.
Е, така е, но не всеки живее в четиристаен апартамент - 3 спални и хол. Ние сме 3 момичета и винаги сме се гъчкали в една стая - докато една по една се изнесохме 
Виж целия пост
Не бих спала в хола,само и само децата да са в отделни стаи.Хола просто не е място за спане.
# 10
7 апр. 2009, 15:08 ч.
Мисля, че ако човек има възможност, е добре да отдели децата в различни стаи от раждането им, дори и да са еднополови. Всяко да си знае територията, където са му нещата, да си носи отговорност за подредбата, да може да се усамоти, когато му се иска.
За жалост аз успях да отделя децата си в различни стаи, едва когато дъщеря ми беше на 7 г., а синът ми на 6 г. Веднага се усети разликата. Децата ми си имат вече самостоятелен живот, заспиват на минутата /а не си бърборят глупости по един-два часа, след като съм ги сложила да си легнат/. Ако на единия му се спи, а на другия - не, се пръскат по стаите си и правят това, което искат. Не си пречат. Това не означава, че са престанали да играят заедно, или да имат общи занимания.
Виж целия пост
За жалост аз успях да отделя децата си в различни стаи, едва когато дъщеря ми беше на 7 г., а синът ми на 6 г. Веднага се усети разликата. Децата ми си имат вече самостоятелен живот, заспиват на минутата /а не си бърборят глупости по един-два часа, след като съм ги сложила да си легнат/. Ако на единия му се спи, а на другия - не, се пръскат по стаите си и правят това, което искат. Не си пречат. Това не означава, че са престанали да играят заедно, или да имат общи занимания.
# 11
7 апр. 2009, 15:32 ч.
В началото си мислех, че е хубаво децата да са в една стая. Моите са с 2 г. разлика и са момче и момиче. Като стана на 3 месеца малкия, го сложихме при кака му. Голяма радост беше! Обаче и голям купон настана и не можехме да ги овладеем, а и малко по малко започнаха да си пречат заради различните режими, нужди и интереси. След 1 година ги разделихме и си решихме доста проблеми.
Виж целия пост
# 12
7 апр. 2009, 16:58 ч.
Моите са на 5 и 9 за съжаление не мога да ги разделя няма къде 
Виж целия пост
# 13
7 апр. 2009, 17:07 ч.
Според мен си зависи от наличното жилищно пространство. Ако имаш такова, когато децата поискат, тогава се разделят. Ако няма място, ще си спят заедно докато живеят при мама и тате. Ние сме отгледани три деца (две момчета и едно момиче) в тристаен. До последно бяхме в една стая.
Виж целия пост
# 14
7 апр. 2009, 17:36 ч.
Ами и аз май не разбирам точно въпроса. Ако имате възможност да ги отделите, какво значение има възрастта. Ако отделянето е за сметка на притеснение на някой друг (както вече се писа "спане в хола"), тогава сама ще усетиш момента. Синът ми и дъщеря ми си имат стаи, никога не са спали заедно, но са врата до врата и чак напоследък баткото започна от време на време да си затваря вратата - иначе все са с отворени врати.
Виж целия пост
Според вас на каква възраст е добре да се направи?
# 16
7 апр. 2009, 18:37 ч.
Когато сами поискат да са отделно, тогава трябва да се отделят. Обикновено в пубертета всеки иска да може да се затвори насаме.
Преди това мнението ми е, че децата предпочитат да са заедно, да си играят и да си говорят на заспиване. Зависи и каква им е разликата, естествено.
Виж целия пост
Преди това мнението ми е, че децата предпочитат да са заедно, да си играят и да си говорят на заспиване. Зависи и каква им е разликата, естествено.
# 17
7 апр. 2009, 21:16 ч.
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Виж целия пост
# 18
7 апр. 2009, 22:19 ч.
По - големият ми син - малко след като направи 8 г., но много бързо му мина ентусиазма . Беше съвсем за кратко и после заяви, че с по - малкия му брат му е по - весело. Явно не е съвсем готов още, което за мен не е проблем - стига да им е добре на хлапетата заедно, а то така изглежда
Виж целия пост
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
. Беше съвсем за кратко и после заяви, че с по - малкия му брат му е по - весело. Явно не е съвсем готов още, което за мен не е проблем - стига да им е добре на хлапетата заедно, а то така изглежда 
# 19
7 апр. 2009, 22:42 ч.
Аз бях 6 клас, когато поисках да отделят брат ми в отделна стая, а място имахме предостатъчно. Разликата ни е 3 години, т.е. той е бил трети клас.
Виж целия пост
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Аз бях 6 клас, когато поисках да отделят брат ми в отделна стая, а място имахме предостатъчно. Разликата ни е 3 години, т.е. той е бил трети клас.
# 21
8 апр. 2009, 07:47 ч.
Като големи и свикнали вече не сме го и искали. Защо да си разваляме купона? Имаме пет години разлика и когато аз станах на 14, брат ми замина в казармата, баба ни вече не живееше вкъщи, та имаше и как да се разпределим. Разделянето дойде по естествен път.
Виж целия пост
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Като големи и свикнали вече не сме го и искали. Защо да си разваляме купона? Имаме пет години разлика и когато аз станах на 14, брат ми замина в казармата, баба ни вече не живееше вкъщи, та имаше и как да се разпределим. Разделянето дойде по естествен път.
# 22
8 апр. 2009, 16:45 ч.
Ако има възможност веднага след третата година, полът е без значение.
Виж целия пост
# 23
10 апр. 2009, 05:19 ч.
Mоите момчета са почти на 9 и 7г. , и още нямат такава потребност. Може би по-късно. У дома няма и възможност за самостоятелни стаи, делят обща, а докато не проявят желание да са отделени, от наша страна инициатива няма да има.
Въпрос на разбиране и на семейна обстановка е може би, но за мене е истинско удоволствие да ги чуя вечер преди лягане как си говорят, споделят и фантазират разни неща. Не им пречи ни на режим, ни на ставане за училище - сами се будят, горе-долу по едно и също време и двамата. Аз нямам братя и сестри, но съпругът си спомня тези мигове преди заспиване като едни от най-чаровните на детството му (делял е една стая със сестра си почти до пубертета).Да не говорим пък колко ми е драго да ги видя гушнати и заспали на едното от леглата.
Влизала съм в домове, където децата са отделени, и не само, че не ми е изглеждало изкушаващо, но и в част от случаите съм се потискала.
Виж, живот и здраве, като наближи да стават тинейджъри, може би ще е по-различно, тогава нуждата от лично пространство става остра и обяснима, и си заслужава зачитането. Може и по-рано - не знам, още не ни се е случвало.
Виж целия пост
Да уточня - възможност имаме, пространството не е проблем. Въпросът ми е към майките на по-големи деца - кога децата ви сами поискаха да имат отделни стаи?
Въпрос на разбиране и на семейна обстановка е може би, но за мене е истинско удоволствие да ги чуя вечер преди лягане как си говорят, споделят и фантазират разни неща. Не им пречи ни на режим, ни на ставане за училище - сами се будят, горе-долу по едно и също време и двамата. Аз нямам братя и сестри, но съпругът си спомня тези мигове преди заспиване като едни от най-чаровните на детството му (делял е една стая със сестра си почти до пубертета).Да не говорим пък колко ми е драго да ги видя гушнати и заспали на едното от леглата.
Влизала съм в домове, където децата са отделени, и не само, че не ми е изглеждало изкушаващо, но и в част от случаите съм се потискала.
Виж, живот и здраве, като наближи да стават тинейджъри, може би ще е по-различно, тогава нуждата от лично пространство става остра и обяснима, и си заслужава зачитането. Може и по-рано - не знам, още не ни се е случвало.
# 24
10 апр. 2009, 06:49 ч.
И аз бих искала да имат отделни спални, но няма толкова в наличност.
Виж целия пост
Според мен си зависи от наличното жилищно пространство. Ако имаш такова, когато децата поискат, тогава се разделят. Ако няма място, ще си спят заедно докато живеят при мама и тате. Ние сме отгледани три деца (две момчета и едно момиче) в тристаен. До последно бяхме в една стая.
И аз бих искала да имат отделни спални, но няма толкова в наличност.
# 25
10 апр. 2009, 14:56 ч.
Щерката взе да мрънка, че иска нейна си стая, но няма да я огрее. Тя е на 11+ вече...
Не знам защо, но ако зависи от мен и от възможностите ни, де... никога нямаше да ги отделя. Някак пусто е да си сам в стая. И скучно.
Виж целия пост
Не знам защо, но ако зависи от мен и от възможностите ни, де... никога нямаше да ги отделя. Някак пусто е да си сам в стая. И скучно.
# 26
10 апр. 2009, 16:45 ч.
значи то идва един момент в които независимо от пола децата си искат отделни стаи -а ко можете - хубаво...ако ли не - няма значение.....аз чесно казано до 14 си бях в една стая с брат ми и не ми е пречил...когато изобщо се прибираше в къщи да спи де...той с 5 години по-голям......но като станат пубери си искат свои си стаи независимо дали имат братя, сестри...за да си канят приятели, гаджета и т.н....
ама и заедно да спят няма да ги осъкати това....
Виж целия пост
ама и заедно да спят няма да ги осъкати това....
# 27
13 апр. 2009, 10:17 ч.
Живяла съм в една стая с брат си. Никога не съм искала собствена, нито пък той. Беше забавно разказвахме си приказки преди лягане. Веднъж той, после аз. Яко игра. Но бяхме в различни смени. Тоест през деня никога не се засичахме.
Мисля, че когато децата покажат, че имат нужда е най - добре да се преместят.
Виж целия пост
Мисля, че когато децата покажат, че имат нужда е най - добре да се преместят.
# 28
13 апр. 2009, 10:45 ч.
Да и аз съм се замислила...............защото баткото вече почва да го е срам от нас а сигурно и от нея ще почне да го хваща срам......за сега от нея не я е срам, което пък ми е странно?
Виж целия пост
а сигурно и от нея ще почне да го хваща срам......за сега от нея не я е срам, което пък ми е странно?
# 29
22 апр. 2009, 23:14 ч.
Обикновено децата около пубертата изпитват нужда от неприкосновено лично пространство и тогава могат да поискат отделна стая. При нас това е невъзможно, къщичката ни е малка "като залъгалка". Дори сега е трудно да се намери достатъчно лично пространство за всеки член на семейството. Децата споделят една стая, дори леглото им е двуетажно поради липсата на достатъчно място.
Имам сестра, 2 години по-малка, и с нея деляхме една стая. И при нас беше купон, споделяхме, смеехме се и измисляхме щуротии. Когато заминах за София да следвам, тя заяви, че няма значение какво ще учи, но ще дойде при мен. така откарахме заедно още 3 години.
Виж целия пост
Имам сестра, 2 години по-малка, и с нея деляхме една стая. И при нас беше купон, споделяхме, смеехме се и измисляхме щуротии. Когато заминах за София да следвам, тя заяви, че няма значение какво ще учи, но ще дойде при мен. така откарахме заедно още 3 години.
# 30
23 апр. 2009, 08:02 ч.
Разликата между моите деца е 7 години без един ден.Голямата се отдели когато стана на осем години ,а колкото до малката -опитахме се от самото начало да я отделим но като стана на 1г.7м. тогава проходи-малко късно започна да идва всяка вечер и не виждах смисъл да я приспивам и след час цъфнала при нас 
,затова си я прибрахме в спалнята и още спим в една стая.Но предстои ни преместване в нов дом със също толкова стаи и съм казала че трябва да спи сама в стаята а не да я ползва за игра-та ще видим. 
Виж целия пост
,затова си я прибрахме в спалнята и още спим в една стая.Но предстои ни преместване в нов дом със също толкова стаи и съм казала че трябва да спи сама в стаята а не да я ползва за игра-та ще видим. 
# 31
23 апр. 2009, 12:47 ч.
И аз така мисля.
Виж целия пост
Според мен ви е раничко още. Когато каката тръгне да влиза в пубертета, ако имате възможност ги отделяйте.
И аз така мисля. 
# 32
23 апр. 2009, 16:13 ч.
Моето мнение е,че е хубаво децата да си имат отделни стаи,ако жилището позволява,като това разделяне да стане още от най-ранна възраст.Аз имам две момчета-на 10г. и на 6г. и ползват една детска стая,т.к. апартамента ни е с 2 спални.
Като се замисля, аз и брат ми(разликата ни е 2г.) си ползвахме една стая,докато не заминах студентка и всичко си беше ОК.
Виж целия пост
Като се замисля, аз и брат ми(разликата ни е 2г.) си ползвахме една стая,докато не заминах студентка и всичко си беше ОК.
# 33
23 апр. 2009, 16:17 ч.
Дано докато родя второто си дете си купим така бленуваната голяма къща, където всяко дете ще си има собствена стая, пък били те и еднополови.
Виж целия пост
Препоръчани теми