Спряхме с обсъждането на Хулио Медем до интересен момент, съобразно включили се две потребителки, които казаха, че сме зациклили в разговор за испанско и италианско кино (а ние пишехме затова, защото учудващо бяхме на една вълна, шепа хора. и френско.) Явно не е познато на всеки, при все, че не е и елитарно, но прекъснахме дискусията за да не смущаваме останалите - пишещи (в темата)!
В такъв случай, едва ли ще бъде интересно за някого, а по-скоро ще бъдем обвинени в показаност, ако пишем действително за киното, което гледаме и ни интересува (по тази логика останало и извън темата).
Да пиша за късометражен филм на Ларс фон Триер (който гледах отново снощи) или както сега обмислям дали за някого ще представява интерес, въобще, да споделя впечатления за http://www.imdb.com/title/tt0492473/?
Значи парадокса - не можем да пишем за киното, което гледаме (някои), но когато не го направим, прелитат и коментари, не сте писали за това, което 'мен ме интересува'?
Това вече е обидно.
Ако четеш тази тема, ще отличиш толерантният ми тон към всяко заглавие, което се вписва тук. Насърчавала съм всеки да гледа 'своето си кино', както правя и аз. И да пише както умее.
Не знам кой е този Свилен Гроздев.
Колкото до употребата на '(не)комерсиално', то засяга мнението ми за кики29.