Вънка пеят волни птички, а ЯНУАРЧЕТАТА папкат своите ръчички!!!

Добро утро и от нас
Доника благодаря за рецептата   и за хубавата и свежа темичка  ,а за снимката мисля че ти си детето което плаче и е седнало в госпожата от дясно.
Гледам че вече сте се сватосали та и ние да се пробваме останаха ли свободни ергени януарчета или да хвърлим око в другите темички , че ни се иска да си е нашенче зетчето, нещо американчетата не ни се нравят.

Това сме ние ,очакваме включване

за повече материал виж  http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=11507631

Ми абстрактно си е, ама кво да направя като винаги съм си представяла генът като човече с флагчета в ръце Хич не ми хлопа нещо, нали

и кво искате да ми кажете, че съм с най-дългата връзка от тук присъстващите май май
запознахме се преди 12 години почти на 14 септември в Габрово, той пиеше кафе с един мой познат, аз със моя бивша съученичка от основното, с която щяхме да сме съквартирантки, оказа се, че те двамата с нея пък са били съученици в средното
след 3 дена стана заварката, след един месец заживяхме заедно- една специалност, една група, една стая- кво да ви кажа
след като завършихе се сгодихме, а след година и половина се оженихме
след като се оженихме спряхме да се "пазим" и така една година, после по лекари и лечения три години и те така  си минават годинките

Е, познахте  но за вас само кафенце от наш`та микровълнова ; бях жената на вожда кой вожд и аз не знам 

Ееех, какви сапунки сме завъртяли повечето! Ха, добро утро!

Моята свекърва почина преди година и половина, та.... иначе беше повече от свястна, много си я обичах:(
С мъжа ми сме от 5 години заедно, като преди това той ме гони една година. Ама нали съм младо гадже /имаме 18 години разлика/, та трябваше да се дърпам малко:) След 3 години заживяхме заедно, близо година, изчакахме да завърша, и когато решихме да си правим бебче, то пък стана от раз, а какво чух от гинеколожката за възрастта на мъжа ми . Ама борбата с моите родители беше жестока....

ИИи като видях татуто на Лорини, че трябва да измъкна снимка на моето, и то е почти 5 годишно:)

Днес тук е многоо гадно - мрачно и ветровито......

Лелеееееееее, само аз ли викам на свеки майко Затова пък на майка ми и викам мамче или мами.
И да ви разкажа как "ми се обърна езика" да и го кажа. Когато решихме, че ще живеем заедно направихме официален годеж и вечерта като се прибрахме в "новата къща" свекървата ме посрещна с хляб и сол и ми подари чехли и нощница. Предполагаше се, че още тогава трябваше да и кажа майко, ама тц нещо не излиза от устата. После дватри дни я заговарях направо без никакво обръщение и един ден тя ми вика "Невенче, като ходих до магазина и комшийките ме питат - Каза ли ти снахата Мамо?. Пък аз не знам какво да им кажа."
На мен ме напуши един смях отвътре, ама хем ми е смешно, хем се ядосвам и на нея и на проклетите клюкарки от махалата. Тогава се обади мъжът ми, който не беше пре нас, но е чул разговора отвън и каза "Ми ще им кажеш, че ти вика!"
На следващия ден сутринта се насилих и от устата ми излезе заветното "Добро утро, майко". Леле как се зарадва тази жена, като взе да ме прегръща и целува.
Аз нямам против да я наричам така, защото тя се държи с мен все едно съм и наистина дъщеря.

от мен да ме мине ей ви Джокер

Свенлива, притеснителна...
Архивите говорят...
Нещо ми се скапа настроението....и ще изляза да се поразведря

Добро утро  
И мен ме подгониха хормоните от вашите разкази Да разкажа и аз тогава
Нашата история започва в далечното лето -1998-мо  
С моят съпруг се запознахме на един от приемните изпити във висшето училище, което и двамата в последствие завършихме. Седях си аз на парапета - дете невинно на 18г. и той дойде и се заговорихме. След това бяхме много добри приятели четири години /последната една имаше и не само приятелски моменти / ама той си имаше сериозна приятелка, аз несериозни приятели и така . Малко преди да завършим официално станахме гаджета, и два месеца след завършването сключихме и брак. Говорим за 2002г.   /малиииии, много отдавна е било/.
После работа, кариера, кандидатстване отново, учене и пак учене и тем подобни щуротии, но след последното ми дипломране през 2007г. и придобиване на правоспособност -2008г. реших, че във всичко това няма смисъл и през почивните дни в началото на месец май 2008г. сътворихме Дели  
Ей, че романтична душа се извъдих  
 Не съм такава по принцип, ама тез хормони вече ме довършват  
П.П. Трябва да ви пусна и аз някоя и друга снимка да ме видите млада и убава /щото сега съм само убава  / само да остане време да ги метна в някой уеб албум  

Е Невенче, браво. Моята не е лоша, но пък не я чуствам така...
То днес се е видяло, че ще съм в къщи та да разкажа аз за мойто мъж.
В чужбинско дето изкарах няколко години имах ужасно изпепеляваща любов  . След такава любов ти се ще никога да не си обичал и си сигурен, че такова чуство няма да те споходи повече....Разделихме се много изневиделица, което от една страна ме устройваше, защото човека беше женен и както е в повечето случаи едва ли щеше да остави жена си, от друга страна това разби сърцето ми, наистина болката беше физическа....но да оставим тази тема /още го сънувам.../.
Връщайки се в Бг, решавам да отида някъде, където не съм била никога и да започна съвсем отначало. Така се появих във Варна /даже идея си нямах къде се намирам/  с една раница без да познавам никого. Започнах работа и се запознах с много готини хора - беше як купон от сутрин до вечер - не остана кръчма и дискотека, в която да не съм била. Така под натиска на майка ми записах магистратура във ИУ /не си струваше много/ и там се запознах с готини хора също. Та един колега ни запозна тогава с моя мъж. Аз обаче имах определени изисквания - да е с образование поне равно на мойто /пиши магистратура/, да не пуши, да няма брат или сестра. След като го видях, разпитах аз подробно /оказа се, че това била целта на запознанството с един отбор кокошки - да си намери човека нещо си  /. Напълно отговаряше на профила, който търсех  . И като по-нахална и настойчива, направо взех нещата в свои ръце. След като живяхме заедно, се оженихме и след 3 години - резултатът вече е на три месеца  . Няма много романтика, но пък ми стана едно миличко като се сетих сега .....ох обаждам му се веднага  .

[Доника, аз мисля, че си първата, русичката отляво, която гледа някъде в светлото бъдеще! Да ти кажа, по-добре че бързо бебче сте направили без много да му мислите-баш на пика на страстта и романтиката, че като мине повече време се почва един чудинг. Аз повече Лъчезар го чувствам все едно ми е брат или майка-той ми познава настроенията дистанционно даже вече, дори не му трябва да ми вижда очите! А мамо съм викала и ще викам на една единствена жена и тя е вече на небето. Така стоят според мен нещата и от чужди деца не бих изисквала също да ме мамосват. А че никой, колкото и уж да те е приел за дъщеря не може изобщо да замени родната майка се убедих точно сега през бременността и с бебенцето на ръце, нищо че съм уж много обичана.
На месечинковците целувки!
Верно големи сериали-аз нашия няма да го разказвам, че много дълъг и трагикомичен, като комичен повече!
Patilina , аз изчислих 11 години перипетии!!! Така ли е? Верно много сте се напатили и големи герои!
Еспа, много готина вашата история.   Направо като принца на ... мощния чопър  .   Аз едно време много си падах по моторите, даже в Москва бях на един много голям събор-концерт, организиран от "Нощните вълци", ама сега с моя мъж квачка, където все бди нещо да не ми се случи или да не направя нещо неразумно, е все едно от друг живот. Благодаря за обяснението, предполагах, аз го четох на английски и там направа за гени си пишат. Ето калкулатор за цвета на очите:
http://museum.thetech.org/ugenetics/eyeCalc/eyecalculator.html На Рафа продължават да са ярко сини, въпреки изчислената вероятност от 6%.
Иники, дано да си остане рижавичък-щом има и еврейска жилка. А това за майора не ми стана ясно?
Ее,  Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 3 нови отговора., и Доника, освен че съм закъсняла, не съм те и познала

[ еlena_d, това защо!?Мен такива конкретни изисквания никога не са ми и хрумвали.[/color

Ние с мойто мъж се запознахме на един купон, на мойто аз се озовах случайно покрай моята съквартирантка- попаднахме един срещу друг и се започнаха едно безкрайни разговори - аз тогава 20 годишна, си казах, че за пръв път срещам мъж, който толкова много да ми допадне като начин на мислене, даже си казах, че не е кой знае колко красив, ама на мен ми се струва чаровен - после ми бяха казали, че той бил женен и с дете вече, ама това се оказа лъжа- после пък аз ще се прибирам пак беше за Великден във Видин, ама изпуснах влака и останах на гарата без парички и нямаше на кой да звънна да ме закара до Студ. град, освен на него , ама и той веднага дойде- и после аз го черпих кафе и пак бяха едни безкрайни разговори...като се върнах от празниците пак в София, излязохме аз да черпя за моя рожден ден и вечерта завърши у тях (сега у нас) и после там си и останах - после чак след три години правихме сватба, аз все още не исках бебе, че исках първо да поработя и да доучвам, ама като поработих една година и като взех бая да се умилявам по сладките муцунки на бебоците в количките, а и като знаех, че имам роблеми с яйчниците, реших. че вече няма какво да чакаме и е време за опити:crazy:- и така миналато година точно на моя рожден ден (8 май) видях двете чертички на теста - благодарна съм, че успяхме с доктора тогава в началото, когато имах кървене да удържим пложението и, че сега имаме нашата дъщеричка!

 Краси е вече 5.700 гр, дълъг е 64.5 см. Защо не му стават вече 68-чките не мога да си го обесна. Сложиха му втората ваксина. Белите неща по венеца не били зъбки, рано било. Минава на следващата фаза 180 мл. млеко поне за две хранения. Докторката пак му хареса гънките на краката, тая жена май има слабост към гънки .

 Angelviolet, бащата на моя мъж, ми беше шеф като бях в странство, та ме навиваше да съм се срещнела с неговия син, обаче аз не знаех, че е баща на най-добрия ми тогава приятел. Тогава беше действащ майор, а сега е пенсиониран майор с внук. 

 Тоя момент с най-добри приятели ние много добре го знаеме, нам жокер ни не требе. Моята връзка ако броим и интернет частта, приятелствуването, гаджосването и брака е към 10 години. Снимки на млади години ли търсим: фаза най-добри приятели и фаза бракувани със стаж. Такива снимки като на Доника нямам, по ред причини, затова сега на Краси правими милиарди снимки.

Абе и аз така си помислих, но ми се стори съвсем като от филм това! Много забавно! Имаше ли изенадани физиономии в стил "Изабелла е бременна"?  Явно той като е бил в чужбина, не сте се засекли преди това. Ама ти май си с много хубави сиво-сини или синьо-зелени очи?  Не мога да определя от снимката, а той чак рижав не ми се вижда, може и от светлината да е.

Супер яки истории.

Иники - колко сте се променили с годините.

Ние пък се познаваме от 3години, той таман се беше разделил с жена си, и бяхме от една компания - кефех му се, но не исках да се обвързвам с него защото има 2деца, но преди около година и половина се събрахме - та вижте резултата. много се радвам, че забременях - не беше планирано, но все пак бях на 29, благодарение на беба сега имам семейство, както съм искала, но не съм надявала да имам - обичам ги безкрайно. аз по принцип бях малко несериозна откъм връзки, а и последните 6години не съм спряла да пътувам - 3седмици навън, 1-2 в БГ-то и така трудно се поддържа връзка, откак съм с него намалих до минимум пътуванията и сега с беба - спрях, хехе.

а на майка му и казвам на име - тя ме харесва и аз нея. но и не се виждаме много, много.

днес тука е мрачно, но ще поизлезем да се пошляем, на вас лек ден.

Оф ми да ти кажа и аз не знам, оказа се че нито майка му, нито баща му имат братя и сестри.

Иники - все едно различни хора са се снимали.