Как Вашите половинки приемат факта, че нещата не се получават?

  • 3 089
  • 40
# 30
Опитвахме над две години , мислехме си че ще стане от раз , но уви , пътя ни беше дълъг , излязоха доста проблеми , но през цялото време той не падна духом и беше моя опора . Винаги съм се държала , макар че отвътре плачех неистово . Най-тежко ми беше когато и след ин витро не успяхме , тогава той ми каза че ние ще си имаме детенце , ако трябва да опитваме още доста години , все някога ще успеем . Това ми даде сила да продължа напред и резултата не закъсня , за което съм благодарна на Бог  Praynig МОга само да предполагам на него какво му е било
Виж целия пост
# 31
Никак. Не говорим по темата, може би защото не сме кой знае колко редовни. Но този път мисля да го предупредя, че след като ми свърши искам да ида на лекар и после да се заемаме сериозно. Времето си лети и не искам повече да го губя.
Виж целия пост
# 32
Прие го нормално. За протокола-опитваме от пет години и нищо, а всичко е наред. След неуспешното инвитро, той беше човека, който ми върна желанието да живея отново и силите да продължим напред заедно. Сега почивка и на есен с песен. Това е начин да се разбере, колко държат на вас и дали човека до вас е стабилен и силен в трудни моменти. Пожелавам на всички повече щастие и сбъднати мечти, като скоро прегърнат своето мъниче.  Hug
Това наистина си е доста време, само мога да ти кажа, че имаш невероятен съпруг, който наистина те обича и държи на теб. yes. Успех и много тъпрение Praynig
Виж целия пост
# 33
Момичета, не  забравяйте че от двата пола нашия е на по-зрелите човеци. Успех ви желая Hug
 
Виж целия пост
# 34
Доста страдаше - той обожава децата.Много сме плакали заедно.
Виж целия пост
# 35
Ние се опитваме от няколко години, но все по няколко месеца и спираме за известно време заради работа, учение и т.н. От октомври м.г. обаче, сме се заели сериозно със задачата... За съжаление не се получава, но ние не се отчайваме много... В семейството ни почина и много близък човек, та от 50 дни почти не се поглеждаме (не ни е до това!)... Но тия дни ходих на гинеколог, правих си изследвания, тя прати и мъжа ми на такива, меря си базална t, взела съм си и тестове за овулация... абе въобще в пълно бойно снаряжение... и тия дни почваме пак с опитите и тоя път се надявам да се получи!
Пожелавам ви най-искрено и на вас момичета да видите заветните две чертички!  Hug
Виж целия пост
# 36
Опитвам се да забременея отново вече повече от 2 години. Според мъжа ми това, че не се получава, е въпрос на психика. Все още не съм предприела никакви стъпки за уточняване на проблема, но вече съм сигурна, че не всичко е в главата ми.
Мъжът ми се радва на детето ни и засега не отдава огромно значение на факта, че всеки път щом ми дойде, аз се сривам  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 37
Здравейте!
 Той го приема че все някога ще се получи. Пък аз го искам с цялото си сърце.  Heart EyesНе знам да може би неговата позиция е по правилна. В смисъл той не се разочарова като не се е получило и този път. SunglassesЗащото какво печелим със всичките тези притеснения? Само нерви!  smile3511 smile3518Може би трябва да се оставим в ръцете на Господ.Е разбира се аз съм за посещенията при специалист и за всички възможни помагащи за зачеването изследвания.  smile3543Но да бъдем реалисти зачеването не зависи само от нашето желание то е Божа работа!
Т.е. прави каквото трябва пък да става каквото ще! luvbed

От все сърце желая скорошна радост на всички! Two Hearts
Виж целия пост
# 38
Като чета толкова постове  ми става малко по -леко .Пробваме от  октомври с малки прекъсвания.Изнервена съм до краен предел ,а като видя  кръвта  сълзите ми потичат и цял ден не мога да се успокоя.Всички ми казват че е въпрос на психика и така бебе никога няма да стане ,  защото в момента ми е фикс -идея .Както и да е - на следващият цикъл отивам  в лабораторията за изследване на хормони.Стискам палци на всички и успех .
Виж целия пост
# 39
В началото и двамата се бяхме малко вманиачили на тази тема, но сега като чели ни е все едно! Правим опити постоянно но без резултат. Дори и не си говорим за това,а ако случайно заговоря за изследвания и т.н. веднага се отбягва темата или просто се казва "добре" и това е!
Виж целия пост
# 40
Премина през невероятен стрес - няколко спермограми, преглед при уролог, варикоцелектомия. После аз претърпях тубарна бременност - той се срина от безсилие и страх. Тогава той беше причината, да не рухна.
В началото, когато открихме мъжкия фактор, той се държеше все едно няма проблем. После му хрумна, че негов дълг е да ме отърве от себе си и поиска развод. Да съм си намерила друг мъж.  Laughing Никак не ми беше весело тогава, но и този период отмина.

По-важното е, че винаги сме разговаряли. Той също изчете доста литература по репродуктивни въпроси. Никога не съм срещала отпор при изследванията, независимо мои или негови! Беше изключително стриктен - спря цигарите от веднъж, приемаше с шепите витамини и антиоксиданти. Направи всичко необходимо, за да се сбъдне мечтата ни!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия