Със стъпки първи и зъбки нови, СЕПТЕМВРИЙЧЕ в парка броди

Суити, Десииии... и аз четох В момента държа Данчо в прегръдките си и ми се иска да го залепя за мен!
Иринииии, 

Влизам да видя как е литъл Джи... хубави новини, виждам, браво! 
Суити, и аз четох.... поплаках си малко      .... нагушках си бебчето и сега си я гледам как беснее щастливо по спалнята... няма такава радост, като здравото дете!
Деси, аз те разбирам и те    силно...  и аз имах упорити душевни терзания около моето проблемно кърмене и ми костваше много време да приема факта, че не винаги всичко върви идеално и както е описано по книгите... кърмене, но не на всяка цена. Ти знаеш, че си най-прекрасната майка на света за твоите две слънчица! 
Май нейм, Нелка защо не пише... предай гушки от нас с Дари 

И сега едно въпросче от мен  - в нашия смотан град най-накрая намерих каша от елда. Имаше на Хип и Хумана, и двете млечни, само дето в Хипската имаше захар, та взех на Хумана. Нали няма проблем, че е млечна? На Дари добавката й е Милумил, пък това Хумана... не е проблем разликата в марките, нали?

Моарейн, аз не се съм разбирач, ама мисля, че млякото в кашите е частично адаптирано или е обикновено сухо мляко... тоест не е баш АМ... нека и друг да каже.

Гаден, гаден дъжд 

Суити, и аз четох. Много се натъжих Нека Бог дава сили на това майче! И аз плаках и нагуших бебинка. Много е тежко, да не дава Господ! 
Ирини, много се радвам, че Джи вече е добре! 
Ние бяхме два часа навън. Добре ни намокри дъждецът. Не беше много силен и нямаше вятър, та бебинка добре си поспа. Сега чакам татко й да се прибере и да нагушкам и него! Ох, много мразя да е в командировка Много ми липсва.
Мечтая си дъждът да спре, навън да е лято, а ние да сме в Созопол:



и да пием на плажа дайкири:

Влизам само да почерпя за именния ден на Мартин и да честитя и на адаша му;))))
Шмат, да ти е жив и здрав, много щастливо детство му пожелавам!

Мартин се скъсва да реве, просто ще полудея.
Радвам, се че Джи е добре!

Много се радвам за хубавите новини за Джинджи! Милото детенце 
Моарейн, сега гледам кашата на Хипп от елда. Ами безмлечна и безглутенова е мила. Не съдържа и захар! Не знам коя каша си гледала. 
Аз се влоших. Цял ден едва гледам и едва говоря, толкова ме боли гърлото. Носа ми е като река. Наливам се с лекарства, но не помагат. Не можах и да поспя, Аида цял ден мрънка, неясно защо...
Сонче, мерси скъпа. Купила съм различни зеленчуци на Хипп със съдържание на грах и него ще го пробвам. Благодаря за пояснението и за царевицата, поне нея да не я мисля.
Гери, честит ти именник!  

Lanvinka, гледах някаква от елда+още нещо (май ябълка). Тя си беше със захар и мляко. Чиста елда нямаха, еле пък безмлечна 
Ще я пробвам май-май след няколко дена, но малко - и ще следя за реакция. В тази връзка, Параходче, мисля, че и сегашният Милумил е с частично адапте. Вече е на 2-ката, на немски го пише като Anschlussnahrung - немско говорящите мами, какво значи това?

Сонче, през шест часа се пие Осцилококцинума. Действието му няма да се усили, ако вземеш на по-малки интервали.

irinii, много се радвам, че Джи е по-добре!

Днес Галина е превъзбудена. Вече на няколко пъти я откривам обърната по корем в леглото. И сутринта, и следобяд много трудно заспа. Изглежда, вниманието й изцяло е погълнато от новото умение.   

ланвинче, приемай повечко витамини! Пресен чесън и лимони помагат срещу гадните вируси!

Момичета, благодаря ви, че прочетохте за загубата на моята виртуална приятелка....Не се познаваме лично, запознахме се във форума. Тя е художничка. Разменихме много интересни писма за творчеството, за децата, за съчетаването на личната свобода с ангажиментите на родителството. Тя е много откровен и богат душевно човек. Направило ми е впечатление, че пише от душа това, което чувства и мисли, дори то да не се вписва в някакви общоприети идеални рамки. Рядко човек намира сила да излее чувствата си след такава загуба, както го е направила тя в темата на децата със Синдром на Даун. Затова и си позволих да сложа линкчето в подписа си- за да почетем паметта на Ада и да черпим радост от живота с пълни шепи.

Оххоо имаме именници /аз нещо съм го изтървала по-рано  /
Да си носят със здраве и много усмивки имената!!!
и
Честити месечинки!            
Ани, оправяй се мила, че е много мъчително това  
Моарейн, аз също правя на Лина от безмлечната, без глутен, без захар и тн каша. Ако искаш да даваш такава мога да ти пратя няма проблем. Съдейки по това какво пише на бг етикетите на млечните каши има адапте и сухо мляко. Аз също много се чудих - скоро ще давам на Линка каша с мляко на Милупа. Иринии ме успокои /щото аз много се шашкам/ - тя дава млечни кашички на Джи.  

Суити не стига, че ми е зле, а сега си и поревах..няма такава трагедия... това семейство на твоята приятелка са арменци нали? И баща ми се казва Бедрос.

Ей, момичета, съжалявам, zнам, че бяхме "говорили" в таzи тема да не обсъждаме такива неща, zащото наистина може би не е уместно. Но zа мен е, това е част от живота, колкото и да е жалко. Но понякога не мога да се примиря. И от както го прочетох, не мога да спра да рева. Не zнам маzохистка ли съм, какво ли, но го чета zа пети път вече. Тая жена ме омагьоса.. как само е иzляла душата си, какви истини каzва, колко можем да научим от нея.. как има сили, не zная.. При такива случаи, като попадам на такива хора, имам чувството направо, че съм някакво нисше същество ли, де да zнам.. Не я поzнавам, но от всяка нейна написана буква личи колко богат човек е. Само не zнам дали някога някой ще може да ми обясни zащо се случват такива неща.. Да, много ясно, че има мъка, но чак пък толкова...
Вярно, че от едно иzвестно време съм станала много ревлива, особено на тема малки деца. Но пък не съм вярвала, че толкова ще ми въzдейства историята на напълно непоzнати хора.
Иzвинявам ви се истински, ако на някой му се е сторило прекалено това иzлияние. Но от обяд се мъча да да се въzдържа, накрая не можах и написах това...
Ирини, zнаех си, че ще се оправи мишлето 
Честит имен ден на всички Мартиновци и Мартинки  

Всеки ден благодаря на Бог,че ме е дарил с такова прекрасно и здраво дете Няма по-голямо изпитание от това да гледаш болно човече.Симона спи,но от 30мин не съм се отделяла от креватчето и.Гледам я и и се възхищвам.Радвам и се всяка секунда и се моля да имам милиарди секунди,в които да продължавам да я обичам все по-силно
И още повече се възхищвам на всички жени,които имат тази смелост на "по-зряла възраст" да родят детенце Сред нашите редици е пълно с гордост Браво момичета.Невероятни сте!!!

Суити, благодаря ти, че сподели за Ада! Аз напоследък почти не влизам в този подфорум, макар че преди време бях чест посетител заради щерката.
Много силна жена! Нека Господ я дари с още едно здраво дете!
Сович, и аз съм в ревлив период. Особено последните няколко дни. Гледам непрекъснато да гушкам децата, да прекарвам възможно най-много и качествено време с тях. То и затова се позагубих тия дни.
Мира, не е смелост, а мъдрост. Поне при мен. Желанието да имам дете на тази възраст мои познати тук го оприличават на лудост. За мен е мъдрост, защото така ще предам на това дете подсъзнателно моя натрупан житейски опит до момента, натрупаната зрялост да се насладя на едно бебе дава много повече - сравнявам с майчинството си преди 9 г. и сега. За мен е също така и удоволствие и пълноценна завършеност. Колкото и да търся точните думи,  не мога да ги намеря.

Тъжен ми е поста, може да не го четете...

Ох, момичета... не съм чела линка, който е дала Суити. Много съм чувствителна на тази тема.  Не съм ви писала за това, но най-добрата ми приятелка има дете с увреждания и положението е много тежко.     
При раждането детенцето не е дишало, на всичкото отгоре са го и изтървали и оттам има мъртви мозъчни клетки и лекарите смятат, че в момента нищо не осъзнава и ще остане приковано на легло...
Няма ден в който да не мисля за тях и да не се надявам на ЧУДО! Всеки ден мисля какво мога да направя, постоянно живея с усещането, че има някакъв начин...
Лекарите не дават надежда за подобрение, но аз не спирам да вярвам, че ще се намери начин.  Ако беше нещо, което може да се оправи с операция, бих вложила всички сили да помогна, но засега науката няма решение за проблемите на това детенце.
То е в дом за отглеждане на деца с увреждания, състоянието му постоянно е критично.
Приятелката ми ходи всеки уикенд да го вижда. На първата  й работа, която започна не беше казала за положението си и когато разбраха, някой от колегите й я нарекли "изрод" (заради това, че е "изоставила" детето си). Без да имат представа, че това дете се нуждае от постоянни медицински грижи, които в домашни условия са невъзможни.  Малко след това шефката й я уволни, защото "искала в екипа си жизнерадостни и весели хора"
Тук, в бгмама също имаше жени, които й писаха лоши неща и беше спряла да пише, но сега си пишат в една тяхна тема. Тя не знае, но аз редовно я чета.
На сегашната й работа каза още в началото как стоят нещата и намери подкрепата, която й беше нужна.

Съжалявам, но изпитах нужда да напиша това...

Вчера, когато бяхме така тъжни с мъжа ми заради малката ни маймунка, заради температурата и липсата й на жизненост, точно това си мислех и аз - няма нищо по-лошо от това да имаш нездраво дете. Животът се преобръща на 380градуса, за съжаление в повечето случаи - необратимо. И аз имам много близък човек с необратимо увредено дете. Ден след ден, година след година /а уж така увредени децата не оживяват в 99.9% от случаите/. То отдавна не расте. Остана си с размер на бебе. И живее също в дом с медицински грижи и наблюдение. Диме, интелигетните хора разбират тези ситуации. А всъщност те /и ситуацията, и децата/ всъщност винаги се превръщат в един филтър - за ценностите и приоритетите, за хората в живота на родителя, ако щете дори за личностната сила и воля...
Няма какво да коментирам. Вече си говорихме, че за нас животът продължава и слава на Бога, че големите ни проблеми, всъщност са нищожни и преодолими.
Господ да възнагради страдащите деца и семейства!
---
---
---
Динджи е напълно добре, според мен. Единствената последица е абсолютния и отказ да приема твърда храна. А трабвя да й заместим поне едно обедно ядене /не да го заместим, а да достигнем пълното количество пюре/, защото както ви маркирах хемоглубинът й е критично нисък...
Специални поздрави на Мартиновците  и Мартичката ни!Нека винаги празнуват шумно и с радост в този пролетен ден.
Ланвинка, дано се стабилизираш по-бързо и най-важното дано предпазиш Аида. /явно таткото те е заразил/

Страшно много неща исках да ви пиша, но по обясними причини някак избледняха в съзнанието ми.

БЛАГОДАРЯ ВИ
п.с. Веч, благодаря ти за милия поздрав за нас с Джи в картинка вчера!