Достатъчно ли е да има обич ?

Е, на кого са му изтрябвали перфектни хора? Всеки се дразни от различни неща, половината от недостатъците на мъжа ми изобщо не ми правят впечатление, защото не са ми важни. За някоя друга може би ще са ужасно бреме.
Нали заради това избираме и с ума си?

А, айде нема нужда от клишета. Да обичаш примерно оплешиваващата му глава е едно. Ама да обичаш как си хвърля чорапите навсякъде ако си супер чистница е съвсем друго.

Ако го обичам, значи отговаря на описаните от теб черти на характера и изисквания.Тоест те са били преди любовта. Следователно обичта е достатъчен и единствен най-важен фактор за да поискаш да остарееш с някого.

Не казвам, че обичам да си разхвърля чорапите или че, защото го прави затова го обичам. Просто това е нещо, което той прави и съм го приела. Не ме дразни (съвсем малко ме дразни  ) дотолкова, че да ми боде очите като проблем - събирам и толкова. 
Обичам да си играя с пръстите му  и с часове мога да му ровя в къдриците или да го галя по гърба.   

Малко залитва темата.

Ясно е,че всеки човек има недостатъци.... Това го знае всяко хлапе 

Въпросът е за нашите приоритети в живота  и обичта измежду тях. Тоест ако за една жена е важна кариерата, а мъжът , който обича не е кариерист и се задоволява с твърде малко според нея , то тогава дали обичта между тях е достатъчна за да са щастливи заедно или неминуемо ще се разделят точно поради разликата в интересите? Или например ако двама души много се обичат но единия иска да живее еди как си или еди къде си , а другия иска еди какво си , / тук не говорим за малки компромиси, а за компромиси с нашите идеализации всъщност / ... то тогава обичта между двама им достатъчна ли е за да са щастливи или тези противоречия прекършват силата на обичта и я превръщат в борба ?

Ако аз искам да направя нещо но за приятеля ми това е незначително и не ме подкрепя просто,защото за него не е важно - значи ли това,че трябва да се разделя просто,защото няма интереса да преследва с мен моите цели в моя живот ?

В тази насока мисля...Знам,че безгрешни хора няма ...

Не ме дразни нито,че си хвърля чорапите нито,че яде по 3 часа , нито,че пие ракия всяка вечер / което ми избождаше очите преди / , не ме дразни нищо битово.

Не, не е достатъчна при варианта, който описваш. Ако тази жена е толкова завладяна не само от своята кариера, но и от тази на гаджето си, връзката им ще стане ужасна. Тя ще започне да го ръчка, да го тормози и накрая той няма да издържи и ще си грабне шапката. Дори тя да успее да го добута до някаква кариера той в един момент ще започне да се съпротивлява и накрая пак ще си грабне шапката и ще си тръгне, колкото и да я обича. Никой не иска да го смятат за бунак. Достойнството все в един момент се обажда. Затова всеки да си хваща пътя и да си търси щастието.

Ти не можеш да направиш нищо за него, освен ако той не го иска. Толкова ли е трудно да проумееш, че е възможно той изобщо да не иска да прави кариера или поне не по начина, по който ти искаш? Той не куче, което да дресираш. Дори кучетата оказват съпротива като им писне.

За мен в една връзка няма "мои" и "твои" цели - някак целите все трябва да са общи. Успеха в твоята кариера е успех за вас, а не просто за теб. Поне аз така го приемам - неговите (или моите) успехи са наши успехи, защото заедно сме стигнали до тях. Но пък ние сме частен случай, защото сме заедно доста отдавна и до момента с кариерите, целите и приоритетите стигнахме заедно. В началото просто приоритет ни е било само да сме заедно.
Незнам дали е възможно такава връзка всъщност да е успешна щастлива ... ако единия иска да живее в Сахара, а другия на Cеверния полюс (фрапираща разлика давам). Иска ми се да вярвам, че е възможно въпреки всичко любовта да е достатъчнa, не за друго, ами е по-оптимистично. Но пък реално хората (видно от други теми) зарязват половинките си, защото не могат да им осигурят някъкъв мечтан стандарт.
Може би най-вярно ми се струва, че с любовта се започва и върху нея се гради другото. А ако в някой момент градежа се наклони прекалено много на една страна - рухва.
Безгрешни хора няма, но има такива, на които по-лесно и по-често сме склонни да прощаваме грешките.

Мога да го осъзная.Даже го знам. Дадох просто примери за да покажа в каква връзка разсъждавам за кое точно. Ясно ми е,че не можеш да накараш един човек да прави нещо само,защото за теб е приоритет. Но въпроса е дали двама души , които се обичат могат да мелят брашно заедно въпреки тези си различия? И дали обичта е достатъчен фактор за да има щастие въпреки тези различия?

Ако е едностранна-единият обича, а другият се оставя да бъде обичан не е достатъчно. Или поне смед време се оказва, че не е било..
AGAPH,  непрекъснато си задаваш подобни въпроси. Когато човек е в хармония със себе си не се терзае толкова от тези неща. Или искаш да убедиш сама себе си, че колебанията и съмненията, които имаш са неоснователни?

Дори да се обичат, ако  по-амбициозният продължава да напира другият също да прегърне кариерата, любовта не е достатъчно. Нна ръчкания в един момент ще му писне и ще прекрати връзката, ако преди това първият не се е омел. Когато има непримиримост у единия за фундаментални различия обичта не е достатъчна.

Ами явно не съм в хармония със себе си   

Нито залитва, нито имах предвид битовизмите. Всеки човек има своя собствена пирамида на потребностите и ценностите. Ако за едния тя е една, а за другия друга според мен щастие заедно няма.
В краткосрочен план любовта е предимно химия и секс. В дългосрочен е споделянето на ценности, цели, занимания, деца..

Разбира се, че не си в хармония.
Просто трябва да прецениш дали би била удовлетворена, спрямо стандартите, които би ти предложил този мъж, чисто житейски.
Знам, че за много хора, парите не са от значение, дори изпитват леко презрение към материалните ценности, но аз не съм съвсем от тях. Аз съм реалист, дори циник в това отношение и не страдам от излишни заблуди и клишетата, придружаващи латино сериалите, поемите и любовните романси, независимо, че ги харесвам.
Знам, че амбициите и възможностите за развитие, по отношение на кариерата или бизнеса, дават много повече опции от едни голи пари, които съвсем голи, струват точно толкова, колкото и една чисто гола любов. Дори и да е нахална и млада.
И любовта, както и парите, имат нужда от още нещо, заради което се превръщат в ценности, морални и материални.
Преди време, дадох такъв съвет на едно друго момиче, с подобни размисли и страсти в главата, ще го дам и на теб.
Просто се огледай около теб, за някое семейство с подобни параметри и виж как живеят. Опитай се, безпристрастно да оцениш начина им на живот и стандартите, в които се побират, а след това се опитай да се проектираш в тази рамка и да си отговориш дали би те удовлетворило. Въпреки, че, по мое лично мнение, ти вече си свършила тази работа и вече знаеш отговора.
За съжаление, както казах и преди, решенията от тук нататък, за собственият ти живот, се налага да вземеш сама, няма вариант аз да го направя вместо теб. Съответно и да си понесеш последиците от живота си с някой, който е посредствен, с липса на амбиция и переспектива, но все пак остава любовта.
Успех!

Имаш много амбиции и желания, това е прекрасно и аз ще те подкрепя в желанието ти да ги предадеш и на половинката си. Двама души неизменно си влиаят и всеки може да "накара" в определен момент другия да повярва повече на себе си и да го подтикне да работи в определена посока в развитието си. Когато нещата са градивни и положителни дори и да не се превърнат в нещо голямо, едва ли биха и навредили. Обичаш ли и виждаш ли потенциал в половинката си прецени с какво ще го провокираш, защото понякога насочени усилията му в една посока водят след себе си и още много положителни неща. Казвам това от опит, важно е да се прецени правилно и да се действа целенасочено. Може и в последствие да се разочароваш, но поне ще знаеш, че си дала всичко от себе си. Няма по- хубаво нещо от това да срещнеш човек, който да те мотивира и да ти открие нови възможности.