Помощ, педагогически съветник!!!

Писах, писах и се отказах.
Много се отклоняваме от темата.
Ролята на учителя не е само образователна, но и не е изцяло изместваща родителските задължения.
Учениците имат права и задължения и учителят е този, който трябва по достъпен начин да ги обясни и да следи за тяхното изпълнение. Друг е въпроса дали винаги се получава, за което вина не винаги имат само родителите, но в повечето случаи, по мои наблюдения.
Учителят не е лектор в университет, той има задача освен да предаде знания, да изгради навици и умения тези знания да бъдат възприети по най-ефективния начин.

Все още очаквам включването на авторката да обясни какъв точно е проблема с педагогическия съветник.

Дори лекторът в университета изгражда някакви навици, защото чрез своето поведение и отношение влияе върху поведението и отношението на студентите както към самия него, така и към предмета, който преподава, а нерядко и върху мирогледа на студентите. Поне добрите лектори са такива.

Съжалявам, но не вярвам изцяло на написаното от авторката.
За кое училище става въпрос?

Аз също смятам, че ролята на учителя е преди всичко да мотивира децата да учат и за това е необходим подход за всяко отделно дете. Не да си изпее назубрения материал и да изчезне, който чул, чул...
Тази година и аз се сблъсках косвено с нашия училищен съветник, е не мога да кажа същите неща като авторката, защото училището в което учи синът ми децата са спокойни и има дисциплина. Но бяха решили да печелят пари по някаква програма за превенция на насилието... Идва учителката на синът ми и ми обяснява, че той трябва да посещава училищния психолог, аз шокирана, защото всеки ден след часовете винаги питам как се е справил и как се е държал. Нейния отговор обикновено е, че няма сериозни забележки, но коментираме случките от деня ... Изведнъж имал проблем с овладяването на емоциите, бил на ръба на хиперактивноста, искал винаги да доминира... Хлапето е на 6. Имаше проблеми септември месец, но с много усилия успяхме да го овладеем и сега ...
Със съпруга ми бяхме категорични, че след като детето има нужда от психолог, ще отиде при някой който е наистина добър. Казваме на учителката, намираме психолог. На края на седмицата ми се връчва бележка с телефония номер на психоложката на училището, че детето трябвало и при нея да ходи, защото тя трябвало да е в час с това което се случва с детето... Почувствах се като в ДС... Каква е тази щуротия в душата на детето да се ровят хиляда човека и като разбрах  и за програмата и подивях... Детето няма противообществени прояви, рецидиви, не пребива никого ... Съпруга ми отиде в училището и заяви на учителката, че това ако продължава ще ги съдим за психически тормоз и ще преместим детето... Е повече не сме имали проблеми. Не искам да местя детето си от там, защото учителката ни е добър педагог и успява да мотивира децата да учат.
Но виждам, че има нещо сбъркано в цялата система около училищните психолози...

Ще се въздържа от коментари  , относно възпитанието на децата и задълженията на учителите!
Искаш съвет, момичетата дадоха.
1. Местиш детето в друго училище - според мен това е правилно във вашият случай, ако нещата стоят така ,както ги описваш. Ти не искаш - но защо?-питам аз  . Още повече ,че за вариант 2. Оплакване до директорката , и след това в инспектората - не очакваш някаква промяна.
За протокола ще кажа ,че съм минала по този път / с бившата класна на сина ми/. Беше трудно ,аз устоях ,не го преместих /за което не съжалявам/. Но детето ми се пребори/защото аз бях сигурна в него ,че ще успее с моя помощ/. Да ,и ние имахме разговори с нашата психоложка /но не ,защото синът ми създава проблеми, а заради отношението на другите деца , нахъсани от бившата г-жа/. Е, в края на крайщата нещата се оправиха.
 Въпросите ми : Сигурна ли си ,че детето ти ще успее да се справи ако остане в това училище , или просто те е страх, че и в другото ще има проблеми? Вярваш ли  достатъчно, че всичко ,което се случва е изцяло по вина на другите? И ако  на 2 въпрос отговорът е да - бягайте от там с 200!

Какво представлява характеристиката, за сега питам, за по наше време знам, че не съм се интересувала от този въпрос? Къде е регламентирана откъм съдържание, издател, цели и т.н.?

      Вярно ли е,че два месеца преди изтичане на годината не могат да се преместват ученици?И всяка година ли се прави характеристика на детето,аз знам само  за първи клас?

Като човек работил като психолог в училище се опитах да разбера каква е заявката на автора,но се затруднявам.Пед.съветник за съжаление все още няма ясна длъжностна характеристика,с колегите говорим отдавна,че трябва да се върне длъжността училищен психолог,защото има такава потребност в училище-от психолог,специалист по детско-юношески въпроси и консултиране.
При всички случаи бих ви посъветвала да действате открито и неагресивно-в разговор с пед.съветник.
Савина-съжалявам,че учителите все още мислят,че са преподаватели в университет-една от основните функции на училището е възпитателна,обучителна на социални умения за справяне и общуване.Все повече ще е необходимо учителят да се обучава да работи с деца с различни потребности,да се справя с конфликти,да обучава в социални умения,да учи на толерантност.

как'Сийке, закачих малко от соц-а в училище. Сега някои му викат "хепи соц". Носталгично! Днес говорих с Инспектората; обясниха ми, че всеки клас трябва да има класен р-л, пишело го в закона. Написах запитване до директора, утре го внасям. Ще очаквам писмен отговор. Пак утре имам среща с педагогическата съветничка и пом. директорката. Ще споделя резултатите от срещата. А сега за тези, които мислят,, че нещо не се връзва...
1. За трети път казвам, че от 5 до 8 клас, всички паралелки са без класен ръководител. Тази роля се изпълнява от педагогическата съветничка / то вече се разбра, че е жена/, която влиза  и води часовете по "Час на класния". В това училище е така. Който иска - да вярва!
2. Проблемът с ТАЗИ педагогическа съветничка е следният:  Отговаряйки за толкова много деца, тя няма физическата възможност да вниква в проблемите им.  Нейната работа като дипломиран психолог е да разрешава конфликти, да събира позиции, да разговаря с децата, да мотивира. Вместо това тя дръпва по едно конско, пише набързо забележка и което е най-гадното работи по метода на публичното унижение - всичко това се върши пред другите, щото няма време да се ходи някъде насаме. Аз добра дума за което и да е дете от началото на годината не съм чула. Справедливостта - кучета я яли, нямаме време за такива подробности. Има такива, които като ги хванат натясно, топят други, за да се измъкнат. Има и такива, които клюкарят, въпреки, че сами са участвали. Това се подминава.Като са те хванали веднъж, че си направил беля, после си обичайният заподозрян. Така постъпват и с моето момче. Закъснял за час/щото се редил на лавката/ = избягал от час.  Ако са се разкикотили в часа по природа, се съобщава и на другите учители да внимават, защото този е невъзможен и вече толкова колеги се оплакват от него. Той е лигав, а майка му каква е устата.... има и други случки в първите постове.. Как може да нямаш време / според мен желание/ за следствени дийствия, да вникнеш в ситуацията, да погледнеш детето в очите, а имаш време да ръсиш присъди, да внушаваш преценки и да лепиш етикети. Кой този ли,  сигурно той го е направил, няма кой друг да е... Синът ми ме пита, защо всички правят едно и също нещо, а наказват само него? Защо г-жата го мрази?
 Децата в пети клас имат по няколко десетки ситуации на ден, в които имат нужда от напътствие, подкрепа, съвет... ако щете, някой, който да им обърше сълзите и да ги гушне, но  ВЪЗРАСТЕН!!!/Ще ме разберат само тези, които имат или скоро са имали петокласници/. Той ще разреши спора, ще обуздае насилника, ще обърне внимание на страдащия...  Естествено няма да е на разположение на всеки, всяка минута. Но когато възникне конфликт , ще бъде на място.  Не мога да си представя, за какви пари на света бих вършила подобна работа...по подобен начин.
 Е . по-ясно от това не мога да го обясня.

Е, именно, де! Затова не мога да проумея как е възможна такава ситуация, каквато описваш, да се случи и то в софийско училище.
И, щом нещата са толкова зле, защо си държиш още детето там? Защо му го причиняваш?
Аз навремето преместих сина си в друго училище, само защото не ми хареса учителката му по математика - провеждаше формално часовете и не им даваше нужните знания, от които имаха нужда. Без някой да го е обиждал, нарочвал или тормозил по какъвто и да е начин.
Изобщо не мога да си представя как един родител би търпял такова отношение към детето си, ако то наистина е невинно. Но и да не е, всеки има право на втори шанс.

 Ако всичко това се случваше с моето дете, отдавна бих го преместила!

cbamby-като външен човек,това,което ме притеснява е цялата тази агресия в отношенията,на които стават свидетели в крайна сметка децата.Във войната между родители и училище най-много губят децата ни.Важно е да покажете на детето,че можете да разрешите ситуацията като зрели възрастни,въпреки емоциите.Струва ми се,че по някакъв начин се чувставет засегната от пед.съветник-лично засегната,което пречи да бъдете обективна.Ще успеете да намерите обща гледна точка с училището,когато припознаете една и съща обща цел-възпитанието  и доброто на детето,над личните  преживявания.Важно е родителят да не руши авторитета на училището пред детето,да му обясни,че учителката не го мрази и ако е необходимо да смени училището.Иначе войната родител-училище ще е безкрайна и вредна за детето и без печеливши,само с губещи.Пожелавам успех с взимането на точното решение за вашето дете.

Добре, Вероника, разбирам прекрасно това, което пишеш. Казваш, че си психолог и си работила в училище. В такъв случай знаеш, че родителите приемат лично всички неприятности на децата си и това е напълно нормално. Все пак сме дали живот на децата си, а не сме ги купили от магазина. Един родител с акъла си няма защо да руши авторитета на учителите и училището, ако последните показват такъв, достоен за уважение. Агресията все е тръгнала отнякъде. Още повече, че един психолог-професионалист е с една крачка пред родителя като знания и би трябвало той самият да не позволява да бъде въвлечен в един скандал. Лошото е, че в училище обикновено битките се заформят като такива между учител и ученик, т.е. между вързарстен и дете с превес на възрастния по обясними причини. Когато комуникацията стане на ниво възрастен-възрастен вече всичко зависи от възрастните. А авторитет се гради и от двете страни. Няма как да се пази авторитет, който в случая не съществува. Все пак ние сме отговорни за децата си и ние сме техният пръв авторитет и чак тогава е училището. С две думи, да си имаме уважението и всеки да знае къде е границата в училище.

Лично мен ме озадачиха 2 неща ,от последният пост на авторката.
За мен това е недопустимо! След 1-вият звънец детето трябва да е в стаята! И в нашият клас се пишат закъснения на всеки ,който е влязъл след учителя. Не съм чула за родител, който да роптае срещу това.
2.След като децата са такива , какво да се очаква от учителите? Цял час да разнищват кой крив, кой прав?! Ами то време за учене няма да остане. Да , лесно е да има черна овца , но ако нещата са толкова несправедливи ,пак ще се повторя - мястото ви не е там!

Този съветник явно е изтрещял от гледане на Венецуелски сапунки. И при нас положението не е цветущо но просто не обръщам толкова внимание на нещата.И синът ми е палав въпреки че е по малък и всеки ден със забележки за лоша дисциплина.Моето мнение е че няма кой да подхване децата в училищата като едно време и с търпение да им обясняват грешките.Сега е важно да ти сложат етикет че нищо не става от теб и детето естествено започва да губи интерес от абсолютно всичко.Много е важно в къщи да не говорите за тези проблеми дълго,дълго просто ги изолирайте и почнете да си хвалите детето повече и да му вдъхвате кураж за да може и то да се успокой и да гледа на нещата по друг начин.Незнам дали правилно се изразих и дали ме разбрахте.Това е лично мое мнение.И аз съм била с намалено поведение за побой и съм била с курсов който ме плюеше постоянно 3 г. подред но не ми пукаше.Учех си,не му обръщах внимание и той почна да злобее още повече.Давам думата на някой друг.