С пожелания за бързо адаптиране на мамите и живи и здрави бебоци!
Горгона, следродилната депресия е нещо неизбежно, май всички ги тресе / аз не че имам опит, но я очаквам/. Само от теб зависи колко бързо ще се справиш и ще я преодолееш! Мисили си само за хубавите неща, които предстоят - как малкия Борис скоро ще започне да раздава усмивки, да възприема теб и околния свят по-съзнателно, ще излизате на разходки, ще си гукате
и още много приятни мигове с него , които предстоят!Аз вече нямам търпение, въпреки, че ми остават още 29 дни до термина. Не е тайна, че и мен ме налягат тежки мисли и притеснения за раждането и за след това, как ще се справя като се прибера в къщи. Но се надявам всичко да е наред с мен и малкия, апък дрегото ще се подреди.
Айде дай го по-весело и бодро, очаква те един нов и по-хубав живот с новия член на семейството!

.