Великден наближава, стая за бебе ЮНЧЕ мама стяга!!Тема № 52

   Сега звъннах на този телефон за срещата във Варна , но ме отрязаха, че няма вече места...малко тъпо ми стана ама нищо

The1, аз ползвах Судокрем за Вики, носеха и го от Германия, тогава нямаше такъв в БГ. Крема е вълшебен за подсечено дупе, съдържа цинк и много бързо облекчава кожата и зачервяванията изчезват с две-три мазания. За козметиката аз ще взема Мустела -  пяна за новородено и крем против крусти ( много са упорити и гадни тия крусти), а тялото ще мажа с преварен зехтин.
Бяха ми донесли за Вики от Холандия "Пенатен" олио, шампоан и т.н., като се изрина това дете, ужас направо - бебе на 1 седмица, а такъв жесток обрив. От тогава ме е страх и мажа само с зехтин, бързо попива и не стои мазно в интерес на истината.
Малко след като се роди дъщеря ми 1-2 дена кожата и започна да се лющи като на гущер и трябваше много да се внимава да е по-мазна, после се появиха крусти по веждите и главата.
Като бонус се роди с дълги нокти и непрекъснато си разраняваше клепачите, успяваше да си махне ръкавичките. Не беше лесно.

ЗА упойките - за мен лично колкото по-малко , толкова по-добре. Всяка една от тях носи рискове, ако не е поставена и дозирана правилно- от това повече ме е страх отколкото от болката.
Предния път раждах без упойка и системи ( само физиологичен разтвор с вит Ц ми вляха).  И аз си мислех че мога да контролирам болките, ама до сега нищо не ме беше боляло по този начин -никакви техники за дишане, не помагаха и т.н., хубавото е че това е само когато контракциите станат на 1 минута. На мен медитация не ми помогна  в този момент, болката направо си ме приземяваше, пък и тялото иска точно тогава пълен контрол, не може един вид да се " отеглиш".
Самото раждане ( напъните) сравнение с контракциите са песен и тогава не боли толкова - все едно всичко ми беше изтръпнало, дори и когато те шият не се усеща след това.
Това което беше неприятната изненада по време на раждането ми не беше клизмата както си мислех че е най-гадна, напротив. Толкова се бях шашнала че не я усетих.
Никой не ми беше казал и никъде не бях прочела че родилките повръщат    Доктора ми обясни, че когато се заглажда шийката е нормално да повръщаш ( добре че не на всички се случва). Та контракции болки + повръщане, направо класика . Сега ми е смешно, ама тогава си бях изкарала акъла.
Исках да ми дадат упойка по някое време, но доктора ме отряза категорично - при 8 см каква упойка и ми се накара.
Както се казва най-страшен е самият страх - ако човек отиде позитивно настроен и уверен, сигурна съм че всичко е по-леко.

Утре съм на доктор да види за намалелите околоплодни води- ще пиша пак какво ми е казал.

Малко остана , да стискаме кълки поне до 37 г.с.

Вчера гледах доктор Хаус за една родилка - направо ми идваше да ревна когато се подаде ръчичката от матката по време на операцията ( ако някой го е гледал де по АХН).

Здравейте момичета, аз преди малко се прибрах от болницата. Едвам издържам вече утре да отида на контролен преглед при алерголожката и да преценим кое лекарство за контракциите да пробвам. МНого ми се иска да е гинепрал и от него да не се обрина пак, защото най-добре ми отпуска матката. Иначе доктора ще ме кара пак да ходя в болницата на системи с магнезий. В тази връзка, somebody, напълно нормално е да имаш такива реакции в началото от гинепрала. Има нужда организма да се адаптира към него, а и аз установих, че тези странични действия са най-минимални след таблетка и половина Изоптин, а не само след една.
Алиен, Di, благодаря ви за подкрепата.   Дано да намеря лекарство, което да мога да взимам и да може и бебето да дръпне малко.

относно упойките, пълната си има много странични действия, а е и по-вредна за бебето. Друг минус е, че не може да се насладите на едни от най-хубавите моменти, а именно да чуете как бебето изплаква и ви го донасят да си го видите. Предполагам, знаете, че има разлика между спинална и епидурална упойка. Аз раждах със спинална, хвана ме на 5-та минута и не усещах нищо. Мисля, че само при епидуралната се запазваше чувството на допир, а и хваща по-късно-след 20-30 минути.

tаnka80 , ти ме накара да се замисля! И аз до скоро не можах да разпозная контракциите, може да е заради цикъла... Хммм, абе важното е да не взема да реша да си седя вкъщи, а аз да съм с контракции и да няма време да стигнем до болницата! Ей тогава ще стане много смешно! Сега от време на време ме наболява тук там, ама аз не обръщам внимание, защото не боли като"хората" и вечер се обръщам на другата страна и си заспивам, ей така с болка  ! Даже онзи ден на прегледа док ме пита дали имам контракции, а аз най-убедено казах: не! А контракции съм имала от 6-ти месец някъде! Офф с две думи луда работа... Като се знам, може и раждането да пропусна ! Току виж със се усетила почти накрая!   Един друг метод за справяне с болата е ходенето! като ме заболеше първия ден и тръгва да обикалям, колко му е да ве юрна на някъде и да "забравя" да тръгна за болницата! То май никой няма да се очуди де...

Здравейте и от мен!
Да се включа и аз по темата за болезнения цикъл-при мен положението е същото.Много болезнен цикъл но само първия ден,вдигам температура ,повръщам,гади ми се,а за болките мога да кажа че са същите като при контракциите.Нали при месечния цикъл когато не настъпи оплождане ,започват да се късат някакви ципи и матката започва да се свива в контракции за да ги изхвърли и организма за се прочисти.Затова аз също свързвам силата на болезнения цикъл със силата и болката на родилните контракции.
При първото ми раждане ме боляха много корема и кръста,но се изтрайва.Помага наистина разтриването на кръста,дълбокото дишане,а също и разхождането което спомага за по-лесното слизане на плода. Сега с второто незнам как ще съм с прага на поносимост към болката.Някой казват, че второто се ражда по-лесно,други че по-тежко, но ще почакаме да видим пък и най важното е щастивият финал,всичко друго бързо отшумява и се забравя.Казвам го от опит.
За бебка мога да кажа само хубави неща.Много сладко ритка и като родя ще ми липсват тези ритничета, но пък ще имам вече едно малко барбаронче. Дай боже!

Слънчице и аз повръщах по време на първото ми раждане,но не знаех каква е връзката.Мислех че стомаха се повлиява от контракциите и затова,а то какво било.

А напъните мен не ме боляха само дето вече там трябва да концентрираш цялата си останала сила и да напъваш когато ти каже акушерката.

По повод раждането намерих една страхотна темичка в Гугъл - "Смешно ли е раждането".Препоръчвам ви я горещо, ще ви зареди малко с положителни емоции и ще ви разсее поне за малко.Аз на моя мъж му четох малко и двамата така се смяхме че чак ме заболя корем.

Записването за лекциите на сп. 9 месеца става само в София или намясто - едни талончета се попълват. Аз сигурно ще дойда на 23 април.
Козметика поръчах на Веледа, чакам я тези дни да пристигне.
Спиналната упойка не е чак толкова страшна, аз изобщо не разбрах кога ме хвана, по едно време питах лекаря: "Хайде, няма ли да започвате вече?", а той след 1 минута ми показа бебето . Следват емоции толкова силни, че почти не се усеща нищо. При мен се наложи и друга операция едновременно със секциото, затова помолих да ме приспят, вляха ми Допамин (ако не се лъжа) и се чувствах в една такава безтегловност - чувах лекарите като че ли отдалеко, хем спях, хем бях будна, доста странно състояние, но след 1 час вече бях пушка .

Момичета за лекцията на 23.03 и аз съм се записала и ще се радвам да се видим  но този път предлагам да се съберем по рано защото предния път едвам си намарихме места

Jujkajuj  ,какви са тея поверия за яйцата, май съм ги пропуснала... аз мисля да боядисвам всичките в червено  а то и аз като звъннах ми казаха, че няма места... незная да идвам ли... ще ми стане доста гадно, ако не ни пуснат

Аз реших да не боядисвам яйца! Сестрата на мъжо ще ми ги боядиса, а аз ще правя козунаци. До сега не съм правила козунак. Погачи, пити, питки, баници - правя, но козунак - не съм. И за това реших тази година така --- няма да боядисвам яйца, но ще правя козунаци.

Петя, за Гинипрала, първо в болницата, като изпих хапчето и като ме разтресе, тогава ми дадоха Изоптин от 80мг да изпия и се оправих,  и вкъщи като пих  и ми изписаха Изоптин 40мг , никакъв ефект нямаше, нищо че ги пих едновременно, уплаших се и се обадих на лекарката и го спрях и сега пак съм си на Магнерота, незнам, аз не мога да го изтърпя, защото се панирам, да не стане нещо по-лошо, така както ми препуска сърцето в галоп  и се разтрепервам от него!Сега се чувствам много добре без него!!

Стискам палци всичко да се нареди при теб!!

За яйца- аз няма да боядисвам, че нали имало поверие,че ако боядисваш яйца, бебето щяло да се роди с червени петна!!

Сега се завърнахме с Кати от работата ми.
Ходих да си взема заплатата, че нали вече се водя в платен отпуск. Видях се и с една моя колежка, която ще ражда през август, разходихме се уж малко, ноооо и аз се задъхах. Даже не можах да мина през пазара за плодове и зеленчуци.

за козметиката- аз ще взема още някои неща на Себамед.
за яйцата- определено няма да пропусна, и тази година ще си боядисвам яйца. с първата си бременност също боядисвах и не виждам червени петна по щерка ми.

Петя, възхищавам ти се и често си мисля, че аз едва ли бих издържала на контракциите и отглеждането на малко дете на куп. 
Стискам палци и на Сафира.

*Слънчице* , чест предвестник на започващото раждане са повръщането и диарията- това е естествената клизма на организма. Това е и причината да не се дава храна и вода по време на раждането. Аз толкова чаках да започна едва от двете дейности предния път, но уви наложи се предизвикване на раждането.

Здравейте сладуранки бебеланки.
За лекцията в мола-нямах възможност да се запиша,така че ще се видим с майките на отворените врати на Окръжна.
За болезнения цикъл - и моя беше такъв,даже като бях ученичка са ме пускали от лекарския кабинет да се прибирам,защото повръщах и имах разстройство от болка.Преди да забременея сякаш не ми беше болезнен много.Аз преди две години някъде ми откриха раничка на шийката и ми я обгаряха и оттогава сякаш ми намаляха менструалните болки.
"Di" твоята история е като моята.И аз имам племенник.Станах леля на 13 години,защото разликата м/у брат ми и мен е 10г.И от малка много съм си привързана към племенника ми.Винаги съм му угаждала за всичко,даже ме е ядосвал много пъти,но на мен сърце не ми дава да му се скарам или да го ударя.Брат ми като го пращаше при нас на море и казавше на моя да му се кара и наглежда,че аз съм била"мека Гана".Срашно много го обичам,даже понякога мисля,че повече и от собствената му майка.
Ние с моя много искахме да си имаме дете и като стана септември и видях двете чертички вместо да се радвам - се разревах- сякаш вече не го исках.Много ме е срам от себе си,защото се разревах и се чувствах уплашена и несигурна от това дали ще се справим и че вече живота ми ще се промени окончателно.Мислех като някой егоист .А като отидох и като видях пулса на моето бебче и после   него самото за сетен път се убеждавам колко съм глупава била да плача за глупости и как го обичам още от сега,без дори още да се е родило.А сега като ме рита/дори и болезнено/ още повече го обичам и съм най-щастливата жена на света.И аз имам чувството,че ще ми липсват ритничетата му в корема ми,но после така ще го нацелувам.Надявам се всички да бъдем едни добри и обичливи майки.

Аз ще боядисвам яйца, но в събота. Сара така се вълнува, че не мога да и кажа, че няма да боядисваме, заради някакви поверия.Иначе в градината са им казали да носят по няколко яйца и утре и там ще боядисват.
Петя, Сафира и аз ви стискам палци и се моля всичко да е наред и да издържим още малко!
А за повръщането по време на раждане и аз повърнах, но си помислих, че е от храната и упойката, защото бях яла към 17 часа и не очаквах, че в 21,30 ще ми правят секцио.