От известно време ви чета, защото не формално се присъединих към отбора на търсещите работа.
Казвам неформално, защото не съм уволнена или съкратена, но усещам ,че кризата ни удари много лошо и това, че сме страхотен екип, че се борим със зъби и нокти изобщо не може да ни помогне да изплуваме.
Усещайки на къде духа вятъра и факта, че основните ми доходи идват от заплати и нямам нищо заделено настрана дори напротив, имам кредит който изплащам всеки месец. Започнах да си пускам CV та на подходящи за образованието и стажа ми позиции.
От две големи корпорации,за който по принцип искам да работя не ми се обадиха въпреки, че отговарям на изискванята им на 150%.
За 30 годишната си възраст имам солиден стаж в сферата на високите технологии, 2 висшета и куп международни сертификати.
Отговарям и на критериите за външен вид.
Та се убедих ,че там става само с протекция.Но от много други по малки фирми получих покани за интервю.
Днес бях на поредното и това което ме подразни не беше някой спец.човешки ресурси, а изпълнителния мениджър. Той проведе интервюто лично и основните му въпроси бяха относно предходните ми 2 работни места и дали имам всички необходими контакти, телефони, къде кой познавам, ако приема работата, ще могат ли да разчитат на тях и тн.
На езика ми бяха думите , че фирмата ни загива и ако се надяват на базата ни данни да ги спаси от кризата или пък в мое лице да намерят свръх човека, който ще ги спаси от крах, жестоко се лъжат , но премълчах. Така и така за себе си реших ,че сигурността която уж предлагат е нереална.
Не знам как да постъпя, утре ще съм на друго интервю и като че ли и то ще премине като днешното.
Виж целия пост
Казвам неформално, защото не съм уволнена или съкратена, но усещам ,че кризата ни удари много лошо и това, че сме страхотен екип, че се борим със зъби и нокти изобщо не може да ни помогне да изплуваме.
Усещайки на къде духа вятъра и факта, че основните ми доходи идват от заплати и нямам нищо заделено настрана дори напротив, имам кредит който изплащам всеки месец. Започнах да си пускам CV та на подходящи за образованието и стажа ми позиции.
От две големи корпорации,за който по принцип искам да работя не ми се обадиха въпреки, че отговарям на изискванята им на 150%.
За 30 годишната си възраст имам солиден стаж в сферата на високите технологии, 2 висшета и куп международни сертификати.
Отговарям и на критериите за външен вид.
Та се убедих ,че там става само с протекция.Но от много други по малки фирми получих покани за интервю.
Днес бях на поредното и това което ме подразни не беше някой спец.човешки ресурси, а изпълнителния мениджър. Той проведе интервюто лично и основните му въпроси бяха относно предходните ми 2 работни места и дали имам всички необходими контакти, телефони, къде кой познавам, ако приема работата, ще могат ли да разчитат на тях и тн.
На езика ми бяха думите , че фирмата ни загива и ако се надяват на базата ни данни да ги спаси от кризата или пък в мое лице да намерят свръх човека, който ще ги спаси от крах, жестоко се лъжат , но премълчах. Така и така за себе си реших ,че сигурността която уж предлагат е нереална.
Не знам как да постъпя, утре ще съм на друго интервю и като че ли и то ще премине като днешното.
И така... тяхната представа за мен няма нищо общо с реалността, в смисъл, че решиха, че съм много скромна и пр. Но и те не бяха обявили абсолютно всичко за длъжността, за която ме взеха, но общо взето се сработихме. 
