Вече се отчаях в търсенето на работа

Ау, не знам дали сдухахте Дилянка, но мен да. 
Какво като е направила крачка назада в професионалното си развитие? Аз също постъпих по този начин, но сега приоритетите ми са различни. Не мисля, че е правилно да търсиш длъжност, която е по "ранга" ти, но не отговаря на личната ти ситуация в момента. Работодател, който го приема като крачка назад разсъждава нереално.

Човек, който си харесва професията и има жлание да се развива никога няма да деградира професионално, независимо от позицията си в момента.

Не съм имала намерение да сдухвам никого Нито пък робувам на "рангове". Просто ми се се струва, че ако държиш да се развиваш в дадена област е по добре да гравитираш около нея, дори и с цената на по ниска от квалификацията ти длъжност, повече работа или по малко заплащане, поне в началото, докато успееш да си извоюваш име.

Абе естествено, аз лично навремето се прецаках най-яко с най-"висшата" длъжност, която съм заемала. Всичко беше отврат, докато бях на тази позиция, да бях била продавачка, 100 пъти по-добре щеше да ми е. Да не мислите, че някой гледа предишните длъжности - освен ако не си тесен специалист в някаква област, това никога не се случва...

Една пълна година хранех илюзии, че не трябва да си развалям СВто. И седях без работа и нещастна, и само ходех от интервю на интервю.
Просто сега казах "Стига''!
По-добре каквато и да е работа, някъде, където да общувам с хора, отколкото да седя вкъщи и да се сдухвам!

Аз съм била във висшата администрация на частна болница. После кандидатствах за рецепционист в клиника с 5 кабинета и не бях достатъчно квалифицирана. Все съм била на много престижни длъжности, с голяма заплата и още по-голямо работно време. Обаче това по никакъв начин не ми е спечелило дори покана за интервю за подобна длъжност. Не съм сигурна, Рокси, че твоето е правилната логика в БГ, въпреки че на думи те подкрепям. 

Май е по-лесно, когато не си бил на мениджърски позиции....аз винаги целенасочено съм се стремила към "експертен персонал без ръководни функции". Щото иначе трябва да се "ожениш" за работата си.
Хайде, успех на интервютата на тези, които им предстоят, и боншанс на пускащите СВ-та.
Омитам се.

Аз пък съм съгласна с Рокси. Хубаво е да си поне в същата област, в която искаш да се развиваш.

Говорим разбира се за идеалния вариант. Няма нищо лошо да си продавачка, но да обясниш на хората да зарежат езиците и високите цели, само защото ти не си успял, не ми звучи добре.

А от спестен транспорт никой не е забогатял.

Ако щете кажете, че сдухвам хората, но това са фактите.

Според мен няма срамна работа. И всичко, което съм работила после е помагало за намиране на следващата работа.
Например по време на майчиството с второто дете работих като подръжка и уеб дизайнер към хостинг компания. А преди майчинството бях счетоводител.
2 коренно различни области.
След майчинството си намерих работа като икономист във фирма за уеб дизайн и хостинг
Опита ми от двете сфери помогна.

Продавачка - продавачка. Почваш нещо, а после търсиш да смениш. По-добре ли е да седиш в къщи 1 година и да мизерстваш като няма работа по твоята специалност?

Имах приятелка, с която завършихме заедно УНСС. Тя взимаше 2 пъти повече от мен като продавачка в магазин за маркови дрехи. Отколкото аз като счетоводител.

Както писах, няма нищо лошо да си продавачка.

Но да обясниш на хората да зарежат езици, квалификации и т.н., не ми звучи сериозно. Това е моето мнение.

Има много позиции за продавачки,в които се изискват И езици.

Дилянка се чувства добре на новата си работа това е най-важното.

Преди мислех, че е срамно да си продавачка, ама всъщност не е.
Пък и зависи какво ще продаваш- ако продаваш лекарства, имоти, идеи - хич не звучи срамно, даже е свързано с квалификация и с важни личностни качества.

А ако продаваш вибратори?         Като онези мацки от телевизия "7 дни" едно време...   

Хайде да не извъртаме казаното. Написах че АКО искаш да се развиваш в определена област стажът в друга, коренно различна, би бил минус по нататък.
Нищо не съм казала за срамна работа и т.н.
Плюс това

Хубаво е наситина работата , която ще изберем да ни развива , да ни усъвършенства, да имаме много контакти с хора, защото те са важни за нашия социален живот , ставаме по - контактни и т.н.  Няма срамна работа и няма лошо ако да кажем условията налагат в момента да сме продавачки , но с тенденцията поне това да се промени за в бъдеще . Когато аз търсех работа , току - що излюпена от университета никой не искаше да ме взема , защото нямах почти никакъв стаж . Бая време търсех , накрая сегашния ми работодател ми подаде ръка (за което винаги ще съм му благодарна, защото тук натрупах доста опит във всякакви сфери). Сега , тъй като при нас нещата са затруднени финансово във фирмата аз трябва или да търся някой друг да ме вземе (а в тия условия на криза не знам как ще стане) или да си стоя на една доста ниска заплата . Не бих отказала да съм продавачка в някой магазин , но при първа възможност  бих се махнала ако ми се отдаде възможност за някаква по - престижна работа . Човек винаги гледа по - лесното , примерно - ще си стоя продавачка в кварталния магазин , там ми плащат горе- долу добре, нямам много работа и т.н. Да , но какво ти дава кварталния магазин освен разговори с баби , майки с деца дошли да пазарят , а ти все повече и повече затъпяваш . Поне аз мисля така и не мога да разбера някои хора как се задоволяват с някакви минимални неща, този ум , тоази акъл дето е в хубавите ни главици трябва да се развива , да служи за нещо . Поста ми изобщо не е обърнат към хора , които са се изказали по темата , а като цяло говоря , защото все повече и повече познатите ми жени около мен разсъждават по този начин .