Ако макар и малко го обичаш обаче дай му шанс
Виж целия пост
Ще се развеждаме, а той иска да продължим да живеем заедно
- Публикувана: 16 апр. 2009, 11:39 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2009, 11:29 ч.
# 16
16 апр. 2009, 12:14 ч.
27 г., това не е възраст, заради която трябва да го отпишеш. Хората се променят непрекъснато, а той е още млад. А и едната изневяра за мен принципно е доста смешен повод за развод. Факта, че не те разубеждава да оттеглиш молбата, означава, че е готов да направи доста, ако не всичко, за да поправи стореното. Ти ми се виждаш някак лекомислена.
Виж целия пост
# 17
16 апр. 2009, 12:16 ч.
Много бързо ги вземате тези решения.Да не се окаже така,че да съжалявате после.Аз простих изневяра,мъжът ми също ми прости и все още сме заедно.Понякога след изневяра става по-добре, а не по-зле.Аз лично не съжалявам,че не направих това, което бях решила, когато разбрах за изневярата..Всеки бърка някога, дори и да го отрича.Почти няма такива семейства в които поне единия, дори и двамата да не са изневерили.
Виж целия пост
# 18
16 апр. 2009, 12:19 ч.
Така е- аз съм разумен човек и няма да му натрапвам в очите евнтуалните си срещи. За разлика от него, мога да бъда дискретна и не е нужно да разбира какво се случва около мен. Не знам- чувала съм , че " по-добре ужасен край, отколкото ужас без край". Междудругото- и аз имам такава приятелка- може би и нейния разказ ме накара да мисля в тази насока- преди няколко дни въобще и не допусках тази мисъл. Тя също се беше развела след поредица изневери от негова страна, след което последвали мизерии - не давал издръжка, взел й жилището и тя била принудена да се върне заради децата. На този етап казва че имат нормални отношения за едно домакинство, но наистина зависи от човека отсреща.
Виж целия пост
Не се хващай на тази въдица -никой мъж няма да гледа жена си как отива на среща и да и каже "прекарай добре скъпа".Ще има безброй скандали
Така е- аз съм разумен човек и няма да му натрапвам в очите евнтуалните си срещи. За разлика от него, мога да бъда дискретна и не е нужно да разбира какво се случва около мен. Не знам- чувала съм , че " по-добре ужасен край, отколкото ужас без край". Междудругото- и аз имам такава приятелка- може би и нейния разказ ме накара да мисля в тази насока- преди няколко дни въобще и не допусках тази мисъл. Тя също се беше развела след поредица изневери от негова страна, след което последвали мизерии - не давал издръжка, взел й жилището и тя била принудена да се върне заради децата. На този етап казва че имат нормални отношения за едно домакинство, но наистина зависи от човека отсреща.
# 19
16 апр. 2009, 12:20 ч.
А има ли смисъл да не допускаш тази мисъл... От една страна, мислиш ли, че следващия мъж в живота ти ще е безгрешен, и нужно ли е да изпълниш живота си с проби и грешки, за да установиш това...
От друга страна, децата се нуждаят от баща си така, както се нуждаят и от майка си, нали? Факта, че той иска да е близо до тях показва, че е добър родител. Не лишавай децата от това. По-добре преглътни нараненото си его.
Виж целия пост
И въобще има ли смисъл от такава връзка, щом аз не допускам мисълта за щастлив семмен живот с този човек, а само го допускам в живота си, за да помага в отглеждането на децата ни 
А има ли смисъл да не допускаш тази мисъл... От една страна, мислиш ли, че следващия мъж в живота ти ще е безгрешен, и нужно ли е да изпълниш живота си с проби и грешки, за да установиш това...
От друга страна, децата се нуждаят от баща си така, както се нуждаят и от майка си, нали? Факта, че той иска да е близо до тях показва, че е добър родител. Не лишавай децата от това. По-добре преглътни нараненото си его.
# 20
16 апр. 2009, 12:22 ч.
не бих се развела заради една изневяра, освен ако не я е направил по начин, който е чсно че цели да ме оскърби. затова ми е странно, че го правиш. няма смисъл да го приемаш обратно само заради децата, приеми го заради себе си ако можеш. ако не можеш - не се мъчи.
Виж целия пост
# 21
16 апр. 2009, 12:23 ч.
Не знам дали ще ме наречеш "лекомислена", ако знаеш че трябва да "преглътна" връзката му, която е продължила година и 3 месеца и факта, че я е водил веднъж вкъщи- основната му грешка, защото тогава разбрах- можеше още да съм "с капаци".
Виж целия пост
27 г., това не е възраст, заради която трябва да го отпишеш. Хората се променят непрекъснато, а той е още млад. А и едната изневяра за мен принципно е доста смешен повод за развод. Факта, че не те разубеждава да оттеглиш молбата, означава, че е готов да направи доста, ако не всичко, за да поправи стореното. Ти ми се виждаш някак лекомислена.
Не знам дали ще ме наречеш "лекомислена", ако знаеш че трябва да "преглътна" връзката му, която е продължила година и 3 месеца и факта, че я е водил веднъж вкъщи- основната му грешка, защото тогава разбрах- можеше още да съм "с капаци".
# 22
16 апр. 2009, 12:24 ч.
Не бих лишила децата си (като гледам колко са малки) от истинския им баща, при положение, че е готов да помага за тях. Изобщо дори няма да се замислям. Ако съм приключила за себе си отношенията мъж-жена, не означава, че няма да мисля за децата си. Ако няма скандали, а разбирателство, не виждам никакъв проблем. Ако отношенията за натегнат до степен вреда за малките, тогава бих се замислила за фактическа раздяла.
На 27 години хората тепърва се променят.
Виж целия пост
На 27 години хората тепърва се променят.
# 23
16 апр. 2009, 12:26 ч.
Виж Тони тук ще чуеш какви ли не съвети,Аз лично смятам че за всеки си е индивидуално ,моето е както каза ужас без край и сега реших да сложа края(пускала съм 2 теми тук )краят по всяка вероятност ще е ужасен,но един страх от мъжа ми и от неизвестното неможе вече да ме спре.Ти реши сама за себе си -познаваш мъжа си,знаеш как реагира в дадени ситуации-направи равносметка.
Виж целия пост
# 24
16 апр. 2009, 12:43 ч.
Знам че ако въпроса ми беше - да простя ли и да му дам втори шанс, за да запазя брака си- отговора щеше да е в полза на шанса. А лошото е, че аз не искам нито да простя, нито да дам втори шанс- то е видно от факта, че съм решила да сложа край на брака ни, независимо от бъдещите ни отношения.
Виж целия пост
# 25
16 апр. 2009, 12:47 ч.
Щом си решила така, пожелавам ти да бъдеш по-щастлива, отколкото си сега и да не съжаляваш за нищо...след време.
Виж целия пост
Знам че ако въпроса ми беше - да простя ли и да му дам втори шанс, за да запазя брака си- отговора щеше да е в полза на шанса. А лошото е, че аз не искам нито да простя, нито да дам втори шанс- то е видно от факта, че съм решила да сложа край на брака ни, независимо от бъдещите ни отношения.
# 26
16 апр. 2009, 13:11 ч.
аз пък хи4 не съм съгласна-да се раздели с мъжа си не озна4ава да лиши децата си от него-вси4ко зависи той колко отговорен е,колко ще се грижи за тях и дали няма да му мине мерака съвсем скоро 
могат да са разделени и бащата да е през ден с децата си и дори пове4е време отколкото са някои,които живеят задно,но примерно се прибират когато децата са заспали и ги виждат реално само в по4ивните дни-вси4ко си зависи от тях двамата и колко мислят за децата си....но да останеш с някой след като си убеденя,4е не искаш само заради децата си е най-голямата грешка-представям си как един ден им го натякваш и те 4увстват към теб вина,4е си останала самотна,необи4ана и си се жертвала заради тях-как ще се чувстват свободни да поемат своя си живот без да са длъжни да гледат изтерзаната си майка-аз не бих при4инила това на децата си 
гледай напред и намери своя човек
успех
Виж целия пост
Не бих лишила децата си (като гледам колко са малки) от истинския им баща, при положение, че е готов да помага за тях. Изобщо дори няма да се замислям. Ако съм приключила за себе си отношенията мъж-жена, не означава, че няма да мисля за децата си. Ако няма скандали, а разбирателство, не виждам никакъв проблем. Ако отношенията за натегнат до степен вреда за малките, тогава бих се замислила за фактическа раздяла.
На 27 години хората тепърва се променят.
На 27 години хората тепърва се променят.
могат да са разделени и бащата да е през ден с децата си и дори пове4е време отколкото са някои,които живеят задно,но примерно се прибират когато децата са заспали и ги виждат реално само в по4ивните дни-вси4ко си зависи от тях двамата и колко мислят за децата си....но да останеш с някой след като си убеденя,4е не искаш само заради децата си е най-голямата грешка-представям си как един ден им го натякваш и те 4увстват към теб вина,4е си останала самотна,необи4ана и си се жертвала заради тях-как ще се чувстват свободни да поемат своя си живот без да са длъжни да гледат изтерзаната си майка-аз не бих при4инила това на децата си гледай напред и намери своя човек
успех
# 27
16 апр. 2009, 13:24 ч.
аз пък хи4 не съм съгласна-да се раздели с мъжа си не озна4ава да лиши децата си от него-вси4ко зависи той колко отговорен е,колко ще се грижи за тях и дали няма да му мине мерака съвсем скоромогат да са разделени и бащата да е през ден с децата си и дори пове4е време отколкото са някои,които живеят задно,но примерно се прибират когато децата са заспали и ги виждат реално само в по4ивните дни-вси4ко си зависи от тях двамата и колко мислят за децата си...
Много лесно и красиво звучи на приказки, нали? Ако всички правеха в реалния живот, това което лалат по форумите,просто щеше да е чудесно... 
Виж целия пост
аз пък хи4 не съм съгласна-да се раздели с мъжа си не озна4ава да лиши децата си от него-вси4ко зависи той колко отговорен е,колко ще се грижи за тях и дали няма да му мине мерака съвсем скоро
могат да са разделени и бащата да е през ден с децата си и дори пове4е време отколкото са някои,които живеят задно,но примерно се прибират когато децата са заспали и ги виждат реално само в по4ивните дни-вси4ко си зависи от тях двамата и колко мислят за децата си...
# 28
16 апр. 2009, 13:25 ч.
Е, самотна. Те са малки , твърде малки все още. Нали не мислите, че с бебе на 3 месеца и другото няма три години точно в този момент ще се впусне в нови, че и сериозни връзки, както и че мъжете ще се избият да я вземат с две малки деца.
Ако може да живеят докато поотраснат със собствения си баща, а тя нека си се чувства свободна да излиза, ако има желание и време с който си ще.
Къде тя, няма още 30 години да се отписва. Далеч, че казвам, че цял живот да се обрече на самота, но това да изпъди мъжа си и той да се грижи за децата повече, отколкото ако е при тях е повече в сферата та фантазиите. А и е съвсем различно детето да усеща, че живее с двамата си родители, когато е толкова малко.
Иначе благопожелания можем да и отправяме колкото си искаме и да я успокояваме, че нейния човек я чака зад ъгъла веднага след развода, но реалността не е чак толкова розова за съжаление.
Виж целия пост
представям си как един ден им го натякваш и те 4увстват към теб вина,4е си останала самотна,необи4ана и си се жертвала заради тях-как ще се чувстват свободни да поемат своя си живот без да са длъжни да гледат изтерзаната си майка-аз не бих при4инила това на децата си
гледай напред и намери своя човек
успех
гледай напред и намери своя човек
успех
Е, самотна. Те са малки , твърде малки все още. Нали не мислите, че с бебе на 3 месеца и другото няма три години точно в този момент ще се впусне в нови, че и сериозни връзки, както и че мъжете ще се избият да я вземат с две малки деца.
Ако може да живеят докато поотраснат със собствения си баща, а тя нека си се чувства свободна да излиза, ако има желание и време с който си ще.
Къде тя, няма още 30 години да се отписва. Далеч, че казвам, че цял живот да се обрече на самота, но това да изпъди мъжа си и той да се грижи за децата повече, отколкото ако е при тях е повече в сферата та фантазиите. А и е съвсем различно детето да усеща, че живее с двамата си родители, когато е толкова малко.
Иначе благопожелания можем да и отправяме колкото си искаме и да я успокояваме, че нейния човек я чака зад ъгъла веднага след развода, но реалността не е чак толкова розова за съжаление.
# 29
16 апр. 2009, 13:44 ч.
tony1166, мое лично мнение е, че където е текло, пак ще тече. Съдейки по лентичките ти, се касае за връзка, продължила и в периода на твоята бременност, раждане и т.н. Аз също смятам, че инцидентна забежка не е повод за развод, но в случая говорим за нарушено доверие, отношение и вероятно леко отвращение към този човек. Ти си тази, която можеш да си прецениш доколко си способна да преглътнеш всичко това, да замълчиш и да продължиш да живееш в името на децата. Решението ще е безкрайно трудно, но би трябвало да познаваш себе си и да знаеш докъде можеш да издържиш.
Смятам, че е по-добре нещата да довеждат докрай, отколкото половинчати. Израстнала съм в семейство, крепяло се едвам-едвам по същите причини. В такава ситуация преди всичко зависи от възрастните доколко ще успеят да прикрият случилото се помежду им. Ако се провалите, това ще е в ущърб на децата.
Успех ти пожелавам, каквото и да решиш!
Виж целия пост
Смятам, че е по-добре нещата да довеждат докрай, отколкото половинчати. Израстнала съм в семейство, крепяло се едвам-едвам по същите причини. В такава ситуация преди всичко зависи от възрастните доколко ще успеят да прикрият случилото се помежду им. Ако се провалите, това ще е в ущърб на децата.
Успех ти пожелавам, каквото и да решиш!
Препоръчани теми