Отделение патологична бременност - 1ва АГ болница Света София (Тина Киркова)

Момичета, прочетох всичко написано от вас и потвърждавам, че е вярно до последната буква!
Това не е болница, а са го обърнали на търговско дружество - ВИП-ове, пътеки, каси и узаконени рушвети...жалка картинка... а

Единствените хора в тази болница, които си свършиха работа перфектно и буквално ни спасиха живота - на мен и на дъщеря ми, са извън това отделение и се казват д-р Киров и д-р Игов. 

 Загубих бебето си преди  2 години и половина именно след престой в това отделение, макар и за кратко... бях пациентка на външна лекарка, която има договор с болницата. Една сутрин спрях да усещам бебето, което по принцип усещах слабо и рядко и основно вечер...затова почаках до вечерта, но не го усещах... Тогава й се обаадих и за мой "късмет" се оказа,че има раждане и е в болницата. Веднага ми каза да отивам там и на записа ми казаха,че всичко с бебето ми е наред, че има перфектни сърдечни тонове, че даже и една акушерка се заслуша и каза: " Това е момченце, по тоновете ги познавам, права ли съм? Явно много дълбоко спи, затова не го усещаш". Все пак ме оставиха в болницата "за по-сигурно" именно в това отделение. Приеха ме посред нощ. На другата сутрин ме извикаха за запис. Аз отново нищо не усещах и единствено уреда за мерене на тонове ми носеше леко успокоение сред нарастващия с всяка минута ужас... За мой "късмет" към средата на записа уреда се развали и започна да прекъсва при записването и на хартията изглеждаше неясен. Акушерката през цялото време ми натискаше корема, за да го "събуди", но уви... Тогава ми каза "Спи, много яко е заспало бебето, тичай до долу по стълбите и се качи после обратно и ела пак да направим запис и да видим". Това отделение е на 5я или 6я етаж... идеално за "тичане" на бременни в 8я-9я месец Върнах се с изплезен език, но за жалост пред кабинета за запис чакаха още доста момичета и моя ред за нов запис така и не дойде... Остана да чакам визитацията с идеята, че поне лекарят на смяна ще ми каже какво се случва. Пропуснах да кажа, че липса на движения на бебето там явно не се смята за достатъчно сериозна диагноза, защото в листа ми написаха, че ме приемат за задържане, защото имам контракции и болки, и пишеше съответно лечение, за което изришно бях предупредена да не позволявам да ми правят. Просто заради клиничната пътека... Лекарят на смяна влезе и само ме попита как съм. Аз му отговорих "Все така" като си мислех,че той знае защо съм там... Той само ме погледна и ми каза: Вие сте пациентка на Д-р Еди Коя СИ, тя ви е изписала лечение и тя ще си ви лекува И преди да мога да реагирам по какъвто и да било начин, той се завъртя и излезе... Няколко часа по-късно въпросната ми Еди КОя СИ лекарка се появи и каза "Записът ти от сутринта е много лош. Това бебе страда". Последва лутане по болничните коридори, множество лекари, които се засуетиха около мен, докато тоновете на бебето съвсем изчезнаха и секцио по "спешност", завършило с раждане на бебе, за което ми казаха,че се е родило мъртво, но в мен остана съмнение, че ме излъгаха,защото в момента на изваждането на бебето аз чух плач /по думите им в същия момент се е родило друго бебе- че аз бях в операционната...какво друго бебе???!!!???/ За ужаса, преживян в операционната не искам и да си спомням, за бездушното и каменно изражение на една сестра, която преди да ми кажат какво се случва, искаше да ми махне гривничката от ръката, за говоренето с недомлъвки, все едно не съм там и все едно не знам какво става... Не иска да говоря, не искам и да си спомням. Няма такъв ужас... Не бих стъпила- нито в патологията, нито в тая болница.

KikiNiki дорева ми се докато ти четях поста, защото знам точно каво ти е било и как си се чувствала и знам, че ако бях се забавила само още няколко часа в този ад, щеше да се случи същото и с мен
Бъди щастлива с прекрасното хубаво човече, което сега си имаш....а за другото - всеки си плаща

Здравеите и от мен.Аз лежах в патологиата на Тина Киркова от 3.12 до 4.12 с мъртвото бебе в корема ми,никои не ми обарна внимание.Биах в 9 месец,оставаха ми 20 дни до раждането

Полимими, съжалявам............. Нищо друго не мога да кажа освен,че се надявам скоро да имаш втори шанс... Влезох ти в публикациите и прочетох какво са ти казали като причина... Да ти кажа, моята "причина" беше същата- парамаргинално свързване на палцентата и пъпната връв, т.е. неправилно свързване. Изтъкнаха ми го като причина и ми обещаха никога повече да не ми се случва,защото аномалиите с плацентата не се повтаряли. 9 месеца по-късно пак забременях и още в 15-16 г.с. на ФМ доктора видя... парамаргинално свързване на плацента и пъпна връв. Няма да ти описвам ужаса, който изживях тогава и до края на бременността да не се повтори същото.  Даже и амниоцентеза правих, защото не бях убедена в истинността на фактите от епикризата. Факт- бебето ми се роди абсолютно доносено и прекрасно, независимо от свързването. Плацентата даже я снимаха и сега я показват на студентите......... Ако имаш нужда да споделяш и  от подкрепа...пиши  в Родители, преживели загуба. Ще намериш опора при нас. И сила за следващия път, който искрено се надявам, да бъде скоро!!!

И моите впечатления от това отделение са лоши - приеха ме, заради лоши тонове на бебето, пренасях трети ден. Отношението на акушерките беше отвратително, особено от една, която вечно изтъкваше как тя с 40 годишен стаж трябвало да  търпи претенциите на тази или онази. Визитациите се състояха във въпроса как си? На втория ден там ми изписаха лекарства за задържане и то в двойна доза сравнение с тази с която ги бях пила в пети месец, оставили ги в стаята да ги изпия след като се върна от обяд, съответно аз отивам при дежурната акушерка и я питам как така ще пия това лекарство като вече пети ден пренасям, тя съвсем леко озадачена поглежда в някаква книга и ми отговаря еми да това ви е изписано  сега ще се обадя на доктора, след разговора ми отговаря може да не ги пиете 

Здравейте момичета, моят "опит" с това отделение е съвсем пресен - от април тази година. Всичко, написано до тук за отделението и "симпатичната" му шефка д-р Панова е вярно. Приеха ме в 19та седмица с контракции по нареждане на лекарката ми, която обаче не работи в болницата, а само води раждания там. Никой от болницата не ми каза една дума, никакво обяснение, с каква диагноза, какви показатели ме приемат, бебето добре ли е; забодоха ми една система (наложи се да звъня на мъжа ми, който е химик, да му чета какво пише на банката на системата, за да разбера, какво ми преливат). Отделението иначе е ремонтирано, свежо, не е неприятно, но с това свършват положителните неща. За 4 дни престой на визитациите чувах само "имаш си лекарка, тя каквото е казала - това". Е, да ама тя не работи в болницата, да не е врачка, как ще разбере как съм. Останалите 2 момичета в стаята бяха на същото положение - едното не искаха да го изписват 12ти ден, въпреки че беше добре (няма да влизам в подробности), защото нейната лекарка на била казала. Наложи й се да ходи до частния й кабинет, както си беше по пижама, за да вземе становище, че е за изписване... Е, питам аз, тези лекари там на визитацията, за украса ли са???
На втория ден ме попитаха, имам ли разкритие. Ядосах се и и им казах, че от моя гледна точка няма как да знам и ако искат, могат да проверят все пак. Не провери никой. Никой ме ми донесе резултатите от изследванията. Така беше до финала, когато им казах, че съм добре, взех си документите, в които имаше някаква безумна диагноза със симптоми, които никога не съм имала и си тръгнах.
И за да не се повтарям с другите разкази, ще вметна само две думи за храната, която не е маловажна за бременни жени в такова състояние: единствения път, когато проверих, какво има за вечеря, вечерята беше парче сиренце (колкото пръст, не преувеличавам), половин филийка хляб и лъжица лютеница, мацната на дъното на чинията. (Щото нямали били бюджет за храна...) Вярно, че никой не ми е поискал и един лев за престоя, но аз си плащам все пак здравните осигуровки. Да бяха казали, че в това отделение не се практикува лечение, че да бях отишла другаде (пак се сетих за престоя си там и се ядосах страшно)

За съжаление и аз се "разписвам" тук, с "опит"  от преди две години и една неуспешна бременност.
През Юли 2007г прокървих и ме настаниха във въпросната патология с диагноза "заплашващ аборт". Беше петък, 13ч....нямаше лекари, УЗ нямаше също, защото бил "заключен в стаята, а докторите вече си тръгнаха" и що не съм "дошла половин час по-рано".....Цитирам всичко, защото ми е все пред очите и в ушите....
Забодоха ми система, никой никаква информация не ми даваше.....в събота сутринта дойде дежурен екип на визитация, назначиха ми папаверин на инжекции и утрогестан да пия, защото много кървях.....УЗ както казах- никой не ми направи, все пак бяхме събота......лекарката, която ме наблюдаваше в събота вечерта беше дежурна и ме извика в кабинета  си и там на УЗ видяхме сърдечна дейност, но плода така и не отговаряше на седмиците си.....
В понеделник ме изпратиха на УЗ, където видяха беб и сърд. дейност, казаха че всичко е наред и е добре, въпреки че аз кървях като клано прасе, за 2 часа смених пакет дебели превръзки, но те казваха, че всичко е наред.....На мъж ми на брат му приятел, който е лекар в болницата дойде да ме види скришом за минутка, да прегледа документацията, пак скришом, защото, както се изрази- "ще ми направи лоша услуга", защото има частен кабинет и ще помислят, че той ми е лекар и ще ме "от...т" (нецензурна дума) Още тогава усещах, че нещата са изпуснати и че нищо добро не ме чака, но лежах и не мърдах, единствено до 00. Когато питах какво се случва, какво ми дават да пия и т.н. - отговорът винаги беше- "имате назначено лечение"......
В сряда отново ме изпратиха на УЗ, където изкървих супер силно, защото бях вече изхвърлила бебчо, беше някъде по тръбите.....показаха ми го на УЗ..... Освен това ме пратиха на УЗ на 1 ет., защото съм била по-пълничка и не се виждало добре на техния (доста доста стар апарат)...... Когато се разбра, че съм за кюртаж ме навикаха хубавичко, защото си бях "позволила" да си изпия утрогестана сутринта с около 50 мл порт. сок, не бях закусвала.....никой не сметна за необходимо да ме предупреди (не само мен, по принцип), че когато си "съмнителна", т.е не се знае какво се случва с теб- да не пиеш и ядеш.....та как щели да ме кюртират сега? "моята" лекарка ми предложи да "дадем по 10-ина лева на анестезиолога и сестрата, да си мълчат", иначе трябваше да остана за на следващия ден....което щеше да ме съсипе още повече.....в коридора, докато чаках да се "консултират"как да процедират с мен,  който и да минеше все ми се караше да съм спряла да плача и да спра да се лигавя, че нямало да ме "хване упойката и ще те дерат на живо"....... мисля, че плача в онзи момент беше съвсем нормална реакция...не знам какво са очаквали, как да реагира майка, на която току-що са съобщили че бебето й вече го няма......
Колкото и да не ми се искаше да се връщам назад....попадайки на темата всичко отново "оживя" пред очите ми.......няма да забравя една акушерка, която винаги ме подминаваше и се правеше на разсеяна, когато питах за нещо...и същата тази се продаде за четвъртинка козунак, който й дадох, защото само това имах под ръка.....и същата тази дойде  в 12ч пред нощта да ме пита " ......, как си, миличка? Боли ли те?"....и въпреки че имах "назначено" лечение, тя ми биеше извън него спазмолитици за успокоение на болките, защото я бях "почерпила"......
Кажете ми, това в нормална държава, в държавна болница...как е възможно да се случи?
И още нещо- на епикризата ми пише, че съм изписана на следващият ден, в добро клинично здраве.......което няма нищо общо с истината...пак заради пустите му клинични пътеки.......

Ние, мили момичета, хубаво си пишем тук и споделяме болката и преживяванията си....но мисля, че всичко това трябва да се прочете от някой от "по-горе".....надали и това ще промени нещо.......

Ужасена съм от лекарската практика на д-р  МАЖЕНА РИШ ПАНОВА! Както на много други жени и на мен ми бе препоръчана като "чудо" и "светило" в областта, в която работи. Отидох в частния й кабинет на 15-05-2009 г. в 6 г.с. за установяване и проследяване на бременност. След като установи бременността и снима плода, без да назначи никакви изследвания (въпреки че и обясних, че имам един спонтанен аборт) обясни, че си имала суеверие да се изчакат две седмици. Записа ми час за 29-05-2009 г. Когато отидох на въпросния ден, отново направи снимка на плода и каза че съм за женска консултация, но да изчакам още две седмици, заради суеверието и да и се обадя на 15-06-2009г., за да си запиша час за консултация, но вече в Тина Киркова. По време на двата прегледа установи, че плода е жив, здрав и има сърдечна дейност. Записа ми час за 19-06-2009г., което вече е 12 г.с. Тогава на регистратурата в болницата ми направиха картон и ме пратиха да дам за изследване кръв и урина. После да се кача в отделението на д-р Панова за преглед. Прегледът отново беше ултразвук, на който установи, че плода е без сърдечна дейност. Д-р Панова излезе и каза на мъжа ми и се опита да се оправдае, че точно за това се придържа към суеверието си, тъй като според нея 30% от бременностите завършвали с аборт. Преди да постъпя в болницата ме увери, че ще дойде на следващия ден да извърши операцията и от хистологията ще се разбере вероятната причина. На следващия ден бях оперирана, но от дежурен лекар, на третия ме изписаха, а д-р Панова въобще не се появи. По време на престоя ми отношението на персонала беше под всякаква критика. На следващия ден отидох за болничен лист и станах неволен свидетел на грубото отношение на  д-р Панова към пациентка, чакаща за приемане с преносена бременност. След 12 дни отидох да си взема епикризата. Случайно видях д-р Панова и реших да я попитам, тъй като се водя нейна пациентка, дали ми е готова епикризата. Реакцията и беше мигновенна - разкрещя се.........Тръгнах си уверена, че кракът ми няма да стъпи повече в тази болница и при тази докторка. Решението ми се затвърди, след като си прочетох епикризата, според която хирург на операцията ми е била д-р Панова. Не ходете при д-р Мажена Панова! Или, ако ходите, пригответе си поне 100 лв. на всяко ходене, може би тогава ще ви назначи изследвания и няма да се "ръководи" от суеверия.
   

И аз се чудя няма ли начин да се спре това ежедневно безхаберие и престъпно отношение в тази т. нар. "болница" и по-специално в Патологията. На мен специално това място ми е нанесло непоправими емоционални щети за цял живот, убедена съм, колкото и мелодраматично да звучи е истина. Мислех си, че с времето ще се изтрият всички негативни спомени, обаче не е така. Още има вечери, в които всичко ми изплува и си рева сама като лудите. Благодарна съм единствено на Господ, че всичко завърши добре (естествено далеч от тоя змиярник ТК), иначе сигурно щях да отида да ги срина със земята там.

здравейте.случайно попаднах в тази тема и реших да споделя и тук моята история
тя  е дълга, но ще ви я разкажа.на 17.06.-- бях в 24 г.с. прокървих и често ходих по малка нужда и ме приеха в болница.прегледаха ме на ехогр. и вагинално и казаха че съм добре и бебето отговаря на 24 г.с. и ми преляха някаква банка за задържане ,но  си остана честото ходене до тоалетната.усъмниха се че е бъбречно и ми преляха друга банка,която ме успокои малко,след това ме преглеждаха още 1 път на хогр. и вагинално
в събота на визитация споделих че от петък не усещам движенията на бебето и доктора ме прегледа на видеозон и каза ,че бебето има сърдечен пулс и си отговаря на  седмиците,но се съмнявал ,че изтичат околоплодни води и малко по-късно ме прегледаха на 3D трима докотри,после ме бъркаха да вземат проба и ми казаха че изтичали води от някъде и ме пратиха в 22ч с линейка в майчин дом-там ме прегледаха само вагинално и като ме качиха на етажа веднага ме включиха на системи-(само да вметна ,че от събота до понеделник никой не ме погледна освен да ми сменят системата) ,че чак до понеделник преглеждат ме и докторката ми казва,че бебето е в 20 г.с. и е мъртво. по-късно закупих 2 хапчета и ми ги сложиха отдолу за да предизвикат раждане ,после не е за разправяне .
Мога да кажа ,че в МД всички са ужасни,аз лежах на 5 ет. и  да ви кажа ,че никой не го интересува как си и дали  ти има нещо и отношението им към пациентите са като към кучета ,колкото  и грозно да звучи.Не искам да изпадам в подробности,че няма да ми стигне деня да ви пиша за тях. Днес си взех хистол. изследване от МД със голям зор и беше написано с краката им и помолих да ми кажат какво пише ,а докторката каза само ,че е заради високо кръвно и толкова нямам думи

Лежах там 1999 г.Нямаше клинични пътеки,но беше ад!!!Единственото,което ме накара да остана беше невероятният професионализъм на д-р Киров и д-р Тодоров   

3 пъти съм лежала във въпросното отделение.
Първият път през октомври 2007 за повръщане, тогава прекарах там 2 седмици. Завеждащ беше д-р Колева и наистина познаваше в детайли всеки случай там, не изписваше никой без да е убедена, че проблемът е решен. Що се отнася до акушерките - някои бяха мили, други хич, то си беше до човек. Приеха ме с фалшива диагноза, защото не съм била имала изследвания на кетотела, за да ме приемат ми посредничи лекар от болницата, близък на проследяващия ме лекар. Бях в много тежко състояние и наистина ми помогнаха.
Вторият път отидох с изтекли води в 17 г.с. през ноември 2007. Прие ме д-р Петров посред нощ, прегледа ме вагинално и на УЗИ (в отделението наистина го заключват като я няма завеждащата, но той използва апарата в приемната на Родилно отделение). Санитарката и акушерката, които ме приеха, бяха много мили. Настаниха ме в стаята с абортите, вече знаех, че бебето ми няма шанс да живее и че на сутринта ще ми правят аборт. Акушерката идваше често да проверява дали съм добре, дали ме боли нещо и да ми бие обезболяващи. Акушерката, която се случи на смяна по време на аборта, също беше много мила, както и санитарката, която ми държеше ръката докато се мъчех да изкарам бебето. Оставиха мъжа ми да стои при мен в стаята почти през цялото време, въпреки че беше забранено. Хапчето за предизвикване на раждането ми постави д-р Янкова, която се отнесе със съчувствие - аз не можех да спра да плача през цялото време. Общо взето отношението беше добро, с изключение на една реплика на д-р Колева, която явно се подразни, че лекарят му прати негови хора да се занимават с мен. Беше ми препоръчано да си намеря донор щом не мога да забременея от мъжа ми (бременноста беше след ин витро)... 
Третият път лежах там през септември 2008, пак за повръщане. Направи ми впечатление колко са се променили нещата с новата завеждаща отделението, д-р Панова. Разпуснато, лошо отношение, лекарите си гледаха работата през пръсти. Лежах там 3 дни и ме преведоха в Пирогов по спешност уж с диагноза апандисит, която се оказа усукан яйчник. Само ден преди това ме гледаха на ехографа и никой не видя проблема. От АГ болница ме пратиха в Пирогов за гинекологична операция!

Като гледам какви неща пише крайно време е да се вдигнем всички, да се чуе и по телевизията и да им се търси отговорност на тези "хипократовци".Не е нормално да има такова отношение!!

Здравейте и от мен. Случайно попаднах на темата и реших да разкажа. От март до май тази година (с две няколкодневни прекъсвания) ми се наложи да лежа в патологията, знаеха ме по име вече. Имаше и добро и лошо отношение. За акушерката "хитлера" - наистина отвратително отношение има тази жена, като че ли я  е яд на всики там. Но повечето акушерки се отнасяха добре с нас. Храната (бях прочела в един от постовете) - ужасно, за вечеря единия път беше половин филия хляб, 1 яйце и 5 маслини... но това е най-малкия проблем. Тоалетните - ужасно мръсни, бърсах ги с мокри кърпички. Едно от момичетата лежеше повече от месец за задържане и си беше донесла препарат и гъба, за да си чисти. За вип стаите също е така - гледат първо там да те пласират. Не мога да се оплача от д-р Панова, напротив, даже много пъти ме е успокоявала, в коридора ако ме види ме пита как съм, има ли някакви проблеми. Искам да кажа, че тя не ми е била лекуващ лекар, нито съм и плащала нещо, нито ми е искала нещо. Преди 5 години се наложи пак да лежа в патологията със спонтанен аборт, тогава не си спомням много (бях страшно разтроена и много моменти ми се губят), но не съм срещнала гадно отношение, освен репликата на една акушерка, като ме приемаха - "тая не я слагайте при момичета за задържане", все една бях прокажена