първо Буболече, много се радвам за теб. Знам как се радваш на бебчето и как все си мислиш колко голямо щеше да е това бебешорче, което загуби. Аз в понеделник видях бебчето на моята приятелка и веднага си казах "ех сега какво голямо детенце щях да имам". \някак си винаги ми става мъчно за изгубената ми бременност, макар и съвсем в началото... Много се радвам, че сте така добре напреднали, вече 27 седмица. Стискам ти палци и обезателно да ни държиш в течение какво става с теб.
за дръвчетата - ще Ви разкажа една история прясна, прясна от преди две седмици. В Северния парк хората са направили дупки и са оставили дръвчета и лопати за засаждането. Един татко застанал на прилично разстояние седи и се прави, че не вижда. Три невръстни дечица, на около 7-8 годинки награбили дръвчета и ги откраднали, после се върнали, таткото пак стои на приличното разстояние. Едното взима една лопата, поглежда таткото и таткото му прави знак с ръка "не тази". Остави лопатата, взело другата и пак ни лук яло, ни лук мирисало си изчезнало с лопатата. Не стига, че откраднали дръвчета, ами се върнали и за лопатата .... Бях супер възмутена като ми разказа тази история моята приятелка. А най-тъпото е, че хората са гледали и никой не им е направил забележка.