Жена ми се държи още като дете, или детски синдром

Благодаря на всички от сърце

    

Ще се опитам да отговоря на всички, извинявам се ако без да искам пропусна някой.
Побликувах темата не със самосъзнанието, че имам кой знае какъв голям проблем, исках само да споделя с вас. Съветите, които ми дадохте са безценни. Не искам да превръщам темата в колко съм нещастен с жена си, защото не е така. Но виждам, че понякога представите ни с нея се разминават и точно това искам да подобря, готов съм да се променя, и тя е готова, но е неприемливо само единия да се променя, всичко трябва да дойде и от двете страни. От началото бях малко притеснен,и сега още съм, но това се отнася по-скоро за възпитанието да дъщерите ни. Сега когато и двете нямат още 7 годинки ме е страх да не пропуснеме това време за възпитание и след това нещата да станат необратими. Притеснено ми беше дали нейното поведение няма да им се отрази в негативна посока, та това общо взето са ми големите страхове. На мен лично нейното поведение донякъде ме устройва.
Мислил съм го да го направя, просто сърцето не ми го позволява. Те и момичетата като едното е болничко другото гледа да се грижи за него и си дава лакомствата и играчките, държат се много мило едно към друго, по-голямото е по-внимателно, защото разбира повече. Когато едното трябва да ходи на лекар и другото настоява да ходи и то, въпреки че чак толкова не разбират. Това е добрата страна , но аз съм на мнение, че децата трябва да се научат на самостоятелност, не може където е едното да бъде и другото, все пак в живота не винаги ще бъдат заедно. Тука много ни се разминават гледните точки с жената. Тя е все на мнение, че докато децата не правят нищо нередно не би трябвало да ги ограничаваме. Аз смятам, че децата трябва да се ограничават, не може да им се позволява всичко. Жена ми все мисли , че децата трябва да правят сами грешките си, и трябва сами да решават, и сами да си носят последиците. Аз съм на мнение, че толкова малки деца нищо не могат да решават сами, аз също много съм се съобразявал с родителите ми, това ме е научило на отговорност.

идеята много ми харесва, понякога го правя, като се оставям да ме яздят в хола, но на мен малко бързо ми омръзва тази роля.
Права си някак си трябва да намериме повече общи занимания, които да ни харесват и на четиримата.

по принцип тя влиза с болното вътре, аз чакам с другото навън пред кабинета, но и трите искат да сме четиримата навсякъде.

това ми е било интерестно и на мен. Ще разкажа как се е стигнало това при нея. Когато е била малка, баща и е бил добър човек, но много строг, амбициозен, искал е това и от нея. Учела е доста, не я е пускал да излиза с други деца, да си играе, все едни ограничения, грижела се е частично за домакинството, не е могла да прави това което на едно дете му се иска. Никога не е ходила на екскурзии със класа си, винаги отделно, винаги сама, имала е и няколко приятелки, но понеже не е могла да излиза като тях и приятелството им не е било чак толкова силно. Баща и се е държал така най-много от страх да не и се случи нещо лошо.
Все големи забрани, трябвало е да се облича много официално, старомодно, което за тийни не е нормално, никакви деколтета, все строго облечена, от училище вкъщи и така до 12 клас, никакъв грим.
Когато е станала на 18 се е изнесла и тогава и е започнало детството и, тя ми разказа че с първата си заплата си е купила гримове, секси дрехи и т.н. , сапочнала е да прави каквото и хрумне, свободата я опиянявала, така се изрази, тогава си е купила и първото барби, не за да си играе, ама ей така да види какво е това, като дете не е имала играчки, само книги. И оттогава и досега, все същата песен, никаква промяна. Тийнейджърските дрехи, блузките на hello kitty, е вечерта се облича и по-мадамски, виждал съм де, да не си кривя душата сега.

отначало си помислих, че ме занасят. Изтрезнях, когато видях листа с имената ни за пътуването. Не беше много скъпо, защото беше с автобус, ама беше много изморително за мен. Можахме да си го позволиме, но едвам, беше един непредвиден разход.
Реагирах с това, че се намусих, но после ми стана интерестно, досега не бяхме ходили там. гледам да не правя проблеми за пари, наистина аз съм по-спестеливия, мен винаги ме е страх от бъдещето и гледам да планирам колкото се може повече нещата. Другото което много ме мъчи е , че тя получава повече от мен, и за това не ми се иска да правя много проблеми, но въпреки това и го казвам, ако нещо се притеснявам, не съм от мълчаливите. Никога не ми е правила проблем, нито ми е натяквала, че нейната заплата е по-голяма, мисля че това си е само мой проблем, незнам може би е мъжкото ми его, което се обажда отвреме на време