124 DE. Връзки и развръзки

Привет обратно от София. Имах един такъв ден... Не е за разправяне. Първо се събудих сутринта с жестоки болки в главата и гръдния кош, наложи се майка ми да ми помогне да се облека, не можех ни ръце да движа, нито да се изправя, стоях си в една такава поза свита и не мога да мръдна. Точно дясната ръка, няма да ви казвам как мих зъби, почти влязла в мивката. Както и да е, намаза ме тя с някакъв Фастум Гел, помина ми, закъсняваме за автобуса. На бегом към автогарата, аз, майка ми, баща ми и огромния куфар плюс две торби (майка ми държеше да взема месо и яйца, а в куфара нямаше място). Взех последното място до прозореца - държа да съм до прозореца, иначе не ми е комфортно - нааай отзад на автобуса, и като се качих майка ми тръгна да ми звъни по телефона и познайте - няма телефон, няма ги и двата по точно. Забравила съм ги вкъщи. Баща ми изхвърча да ги взема и да ме гони да ми ги носи, че майка ми се притеснява ужасно като пътувам и не иска без телефоните - поне да знае къде съм и тн. Аз вече ми се повръща от нерви, автобуса тръгна, шофьора беше безкрайно нелюбезен (баща ми дето вика "като ти свършат обидите - глупак, тъпак, малоумник, казваш му шофьор със шофьор и толкова"), много троснато ми позволи да седна за малко на първите седалки, те нали не дават хора да седят на тях, пътници, де, само техните си хора, в един момент към Шумен ми даде да му звънна на баща ми от неговия телефон да го питам къде е, аз не му знаех номера, после се сетих да звънна на моя, разбрахме се да ме чака в Търговище... После обаче, аз съм се оплаквала от моя телефон че като го затвориш и се изключва, а баща ми не знае как се включва и пропуснал да внимава със затварянето, той се изключил и сега не може да звънне на шофьора да го пита къде спира автобуса - звъннал на свако ми, който има същия като моя телефон, той му обяснил как да го включи, обади се на шофьора, видяхме се, взех си телефоните, но не можете да си представите състоянието ми по това време. От нерви ми беше толкова лошо, плюс главоболието от сутринта, което просто стана по зле, имах чувството че ще припадна. Ужасно. А на всичкото отгоре ми се ходеше и в тоалетната. Кошмар. Пристигнах си по живо, по здраво, слава Богу, ама куфара тежии, да му се не знае, тежи колкото мен. Мъкна аз, а той, като мине през някаква дупчица или издатина и почва важно важно да се клатушка от едното колело на другото, от едното на другото, докато не спра да го изчакам да се наклатушка, иначе се обръща. Ядосах се и го ритнах. Сега дръжката му не се прибира до края. Плюс - в автобуса имаше контрола. Аз си имах билет, но за такъв голям куфар нали трябва да имаш още един, добре че нищо не ми каза за него, че ако трябваше и 10 лева да дам от всичките си 25, просто щях да се застрелям.

Иначе като цяло настроението ми е чудесно, вкъщи съм си, пристигнах на едно парче. Учих немски в автобуса, жената до мен - също. По едно време аз учех частите на тялото и тя учеше частите на тялото. И главата ми мина в един момент, та съвсем ми светна.

А, като за накрая нещо немрънкащо - в автобуса беше най красивото момиче, което някога съм виждала. Аз нямам никакви хомо наклонности и женската красова оценявам като такава, защото жените са по красиви от мъжете по принцип, та тази, може би на около 16 години, беше с едно момче, което според мен беше най добрия й приятел, не гадже, нямаше никакви изпълнения от типа на залепени един за друг, бяха и двамата много естествени, това ме впечатли. Безкрайно естествена, едно чисто лице, страхотни изразителни очи, перфектен нос, перфектни устни, мъничка, слабичка, безкрайно ненатрапчива с красотата си, безкрайно естествена - много приличаше на Натали Портман в Леон - такава същата, но имаше усмивката на Кийра Найтли (която за мен е най прелестното създание на света, нея дори като жена не мога да я приема, тя е просто прелест). Много нежна, много красива. Косата на черта до под ушите, много готина беше.

  направо ми се zави свят
аz пък на Кирата точно устата не и харесвам, много ми е обратноzахапната.

Тя наистина е с обратна захапка, но пак е прелестна. И тя е Кийра, не Кира. Кира е една неприятница дето не мога да я гледам.

С теб нещо няма ли да се разберем?

чакай мъничко, аz тепърва приключвам работа и още иzобЩо не съм стигнала до планове zа пътуването

Ти си много несериозна! 
Щеше да ми даваш нещо. Добре, че нещата се провалиха.

Чакам аз, чакам. Ти ако не се обадиш, хич няма и да се видим.

Веч, не съм zабравила zа бъгито, но не се обади с конкретна поръчка, та zатова не съм отваряла пак дума
Въобще всички момичета, с които имам контакт и иzвън форума нека не ми се сърдят, че иzобщо не се обаждам, но просто нямам време и сили...Работещите майки на диванета ще ме раzберат.

Надявам се да намерите време за мен като сте тук, много искам да го видя диването.

Раzбира се, Джен

Кийра и аз не я харесва Особено не я харесвам след като извади с език сливиците на Джони Деп и Орландо Блуум   Ни я е срам, мискинка такава

Вечке, какво е станало, че чак се съдите 

Да бе Вечке, и аз щях да питам? Толкова ли е сериозна тая драскотина та чак детето да се явява пред съда?
Тия хора добре ли са?

Серди, не помниш! Дори ти звъних и ти оставих съощение на мейлбокса. Както и да е! Простено ти е преди да си прегрешила. Като се върнеш,те чакам на грил с Дирк и Малик,иначе се сърдя!

Дес, Биб, циркът беше още миналата година, аз тогава писах, Мишка ме светна, че няма страшно и ние проучихме, свързахме се с нашата рехтшутц, която и прави и хафтпфлихта, та те ни препоръчаха адвокат, защото девойката, дето Мирел уж и одрала колата, говорила с адвокат и той я посъветвал да заведе дело!
Та ходихме по адвокати, та чакахме дата за съда и днес беше деня за бевайзауфнаме. Девойката стана смешна, защото чак пред съдийката призна, че колата, за която става дума не нейна, ами на лебенсгеферте 
Смехория!

Егаси тъпанарката. А драскотината как е станала?

Серди, ти не zнае6 какво е диване. Днес докато се качих да си облека пуловер, че ми бе6е студено, Томас ми иzбяга, търсих го 5 мин,които ми се видяха 5часа. Ние живеем на главната улица, но в момента правят ремонт и всичко е раzкопано, а отстрани е стра6но движение. Иzправиха ми се косите. Следобяд съм седнала в градината и паzя Томас, Мартин се връЩа с колелото си и един приятел и ми съобЩава, че е карал бърzо, блъснал се е в една кола, смачкал я е, а колелото му е счупено. Добре, че мъжът ми бе6е вече в къЩи, та намери хората, които не подоzираха какво е станало и се раzбраха и със zастраховката. Но до тук не спирам, историйките продължават. Прибирам на Томас палатката и той като ревна и побягна, право към пълната улица, не мога да го хвана. Една друга жена го пресреЩна. Точно до улицата  има хекени, от които 6офöрите никога няма да го видят. Стопиха ми нервите днес и двамата. Та е на такива им се вика диванета