Защо една жена не желае да ражда...

За мен лично причините да отложа раждането до нескромната 32 годишна възраст бяха финансови... По същата причина мисля, че ще остана с едно дете. Иначе искам, ама... няма да стоят гладни я.

За мен причината е единствено и само психологическа.
Страха от самото раждане и страха, че няма да мога да се справя с отглеждането му. Това не означава обаче, че не искам деца.
Просто на този етап заради тези две причини се дърпам.

зависи как еминало първото раждане и от материална гледна точка

Ван Бастен , това, че твоят живот е протекъл така, не означава, че на всички ще протече по този начин. И това, което теб те прави щастлив, не прави автоматично всички останали щастливи.
Това със замислянето за какво е? Мислиш, че са малко хората на земята и сме длъжни да увеличаваме населението ли?
По-личен въпрос от раждането и отглеждането на деца няма, така че някой да има претенциите да изказва глобално кое е правилно аз всички е абсурдно. Радвай се на собствения си избор и остави другите да решават за тях.
Няма такова нещо като правилно е да се раждат по определен брой деца.

И ако си мислиш, че няма деца, които стоят гладни, жестоко се лъжеш. Лично аз познавам майка, която е стояла само на хляб дни,само да има храна за детето и, може би трябва да и кажа да се замисли за второ. 

А може би, защото има мъже, за които е важна максимата "Аз нося парите, ти се оправяй с трите (четирите,...) деца!" И за тях 5 мин на ден (да им се порадва докато спят) е достатъчно (може и по-рядко). Познавам такива, моят мъж за щастие не е от тях 

Пуканки, кола, макдоналдс... ако мислиш за тези деца, не ги храни с това  Егати лукса - да поглъщаш захар, мазнини и генно-модифицирани храни редовно. Нямам думи за такъв престиж.

Доста усилия положих, за да й създам вкус към здравословната храна, надявам се, че детето ми никога няма да мисли като теб 

Кола на дете? И кафенце ли пият 

Е, явно терзанията ти не са били по достатъчно сериозни причини, защото иначе нямаше да имаш повече от едно дете с ясното съзнание, че не можеш да им осигуриш нормален живот.
Той разбира се лично за мен не включва Макдоналдс и ол инклузив, а нормално жилище, детска стая, пари за образование и при молбата - мамо, купи ми банан - да не ми се налага да казвам - утре, маме, че нямаме парички.

Никога не знаеш какво те чака утре, може да е по-добре, но може и да е много по-зле, като родител нямам право да си правя експерименти със собствените си деца. Затова имам и ще имам само едно. За толкова ми стигат силите.

Приемам забележката  Всъщност не ми се пишеше, но не ставаше дума само за храна, ставаше дума за условия - жилищни - макар че детска стая нямаме, но ще й осигурявам тихичко място да учи, образование - което не е евтино и все по-скъпо ще става... и оттам вече дрехи и храна и джобни ... абееее не е малко това, че да може лесно да се умножи по 2 за 2 деца... Иначе искам... ама добре е човек реално да си преценя възможностите...

И аз и мъж ми имаме братя. Никой от родителите ни не ни е оставил жилище, имот някакво наследство. Не желая да раждам още едно дете без наследство. 1 апартамент може да се изплати само за 1 живот, друго дете на улицата не оставям, както са направили родителите ни като са родили по 2 ....
Разбира се очаквали са взаимоспомагателната каса (нещо неизвестно за родените около прехода, като мен) да отпусне панелки на всяко дете и с работа в завода да ги платим.
В Габрово средната заплата е 300 лв.

1. Броят на децата няма пряко отношение към самите деца - те израстват и стават хора в зависимост от това как са отгледани, а не колко броя са. Аз съм едно дете, мъжът ми са трима и честно казано - той е далеч по-голям егоист от мен /въпреки, че със сестрите му имат много добри отношения/...
2. Броят на децата в едно семейство са въпрос на личен избор и на "здравословен егоизъм" - т.е. баланс между "искам", "мога" и "отказвам се". Децата в действителсност са резултат от абсолютния егоизъм и желанието на родителите им да "притежават" още деца - никой не ражда дете, заради другото си дете.
3. Зависи от материалните възможности - няма какво да се лъжем с приказката за още една чаша вода в тенджерата. Лично за мен е важно да мога да дам повече на децата ми от паница леща... И аз не говоря за стоене гладни, а за качествена храна, качествено жизнено пространство, качествено образование и т.н.
4. Конкретното решение на всяка жена относно ражданията зависи най-силно от нейната физическа, психическа и емоционална готовност, както и от личната й устойчивост да промени живота си ставайки майка /за някои жени е трудно да продължат социалния си живот, професионалното си развитие и да се отдадат едновременно и на майчинството/.
5. А най-важното е човекът до тях. На някой друг мъж сигурно нямаше и 1 дете да родя /не съм такъв тип - не примирам при вида на бебета, не обичам децата - само собтвените си, не съм си мечтала никога да съм майка, имам различни амбиции от тази/... Но на моя мъж съм родила 3  деца /за съжаление, само 2 от тях са живи и здрави и дано така да бъдат/ и съм готова и още няколко да родя. Въпросът е да постигнем консенсус относно физическото им отглеждане през първите 1-2 г. /после е далеч по-лесно, защото се "социализират"/...

Защото в днешно време е много трудно да отгледаш деца , бременността и раждането  минават, а после, трябва пълно отдаване докато пораснат малко, психически също трябва да си настроен, аз например ,още не мога да се съвзема от първото раждане, такава отговорност ме връхлетя , но ето навих се за второ , това е и си зависи и от мъжа, ако той иска безумно да ,но просто за идеята не.

аз хич не обичам деца, дразнят ме, а бебетата ме плашат..

azaf, след като прочетох края на поста ти, малко се успокоявам, че не съм толкова сбъркана, колкото се опасявам, че съм